Решение № 54 от 23.02.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр. Хасково, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20235640200025 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба /документът е озаглавен „възражение“/ от “Тони 100” ООД, със седалище и адрес на управление: град Тополовград, обл.

Хасково, бул. „Осми март” № 14, представлявано от управителя Т. И. Т. срещу Наказателно постановление № 667160 – F653718 от 10.10.2022 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив, с което на основание чл.

53, вр. чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството. В подадената жалба, адресирана следа дадени указания до РС – Хасково, се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като през 2021 г., поради заболяване, не успял да публикува отчета за 2020 г., което следва да се възприема като довод за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови 1 решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството жалбоподател, призовано на адреса, посочен в жалбата и съвпадащ с този по седалище и адрес на управление, се представлява от законния представител управителя Т. И. Т., който заявява, че поддържа жалбата, а в хода по същество развива конкретни съображения за фактическа невъзможност да изпълни задължението си.

Административнонаказващият орган - Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив, чрез упълномощения по делото представител – юриск. Л.

Р. оспорва жалбата. В хода по същество развива конкретни доводи за неоснователност на жалбата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, който въпреки допусната техническа грешка, е в достатъчна степен индивидуализиран, за да бъде подложен на съдебен контрол за законосъобразност, с оглед изявлението и на процесуалния представител на АНО. Депозирана е от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Във връзка с Писмо вх. № 12-0048/24.02.2022 г. подписано на ЦУ на НАП и предоставена информация от Агенцията по вписванията, била предприета проверка от свид. М. И. С., на длъжност „*************“ в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково по отношение на „Тони 100“ ООД, град Тополовград. В хода на проверката било установено, че дружеството – жалбоподател извършвало дейност през 2020 г., видно от подадена в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. ЗКПО с вх. № 2600И0264366/08.04.2021 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в Част V от цитираната декларация, нетните приходи от продажби за 2016 г. били в размер на 153 358.18 лева. След като 2 достигнала до извод за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, въз основа на изложените факти, доколкото, от страна на „Тони 100“ ООД, град Тополовград, като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не бил публикуван към дата 01.10.2021 г. годишен финансов отчет за 2020 г. като такъв не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в Търговски регистър към 30.09.2021 г., на 19.05.2022 г., срещу дружеството бил съставен, от свид. М. И. С., Акт за установяване на административно нарушение № F653718/19.05.2022 г.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на законния представител на „Тони 100“ ООД, град Тополовград, тъй като изпратената до дружеството Покана изх. № 023-908/03.05.2022 г. за съставяне на акта на адреса по чл. 8 ДОПК била връчена по електронен път на 05.05.2022 г., но в указания срок законният представител не се е явил. Фактът на съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е удостоверен с подписа на свидетелите С. М. Н. и Т. М. Р., двете на длъжност „ ст.

*************“ в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково. Актът за установяване на административно нарушение бил предявен чрез А. С. П. – упълномощено лице на 20.09.2022 г., когато бил връчен екземпляр от съставения АУАН чрез същото лице , видно от отбелязването в приложената разписка.

Срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не е постъпило в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр на възражение от страна на дружеството – жалбоподател.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството наложил процесната административна санкция.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. И. С. относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около неговото съставяне, като 3 еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията на свидетелите С. М. Н. и Т.

М. Р. за изнесените от тях обстоятелства около съставяне н АУАН и че това е станало при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1, изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година. Според чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на „Тони 100“ ООД, град Тополовград, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител на санкционираното дружество - „Тони 100“ ООД, град Тополовград, след като се констатира от съда наличието на предпоставките за това. Препис от АУАН е надлежно връчен, чрез лице, оправомощено за това. Факт, удостоверен с неговия подпис в разписката, съдържаща се в самия АУАН, спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както в хипотезата от откриване на нарушителя, така и от извършване на деянието, като не се налага допълнителен анализ в тази насока. На 4 следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.

57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че дружеството – жалбоподател е упражнявало търговска дейност, като подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2020 г. е с положителен финансов резултат на нетните приходи.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като с оглед гореизложеното за дружеството – жалбоподател е възникнало задължението да заяви и обяви в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията при МП годишен финансов отчет за 2020 г. и това е следвало да бъде сторено най – късно до 30.09.2021 г. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, когато търговец по смисъла на Търговски закон следва да заяви и представи за обявяване в ТР в съответния срок годишен финансов отчет за 2020 г., а именно до 31.09.2021 г. Фактът, че в случая дружеството – жалбоподател е упражнявало дейност през 2020 г. препятства извод за наличие на хипотеза по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и необходимост от прилагане на разпоредбите на чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството, изключващи приложението на ал. 1 – 8 от същия законов текст, явяващ се по – благоприятен закон, но приложим в хипотези, различни от установената.

В случая не са представени доказателства за изпълнение на това задължение в съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението, като възраженията на представляващия дружеството - жалбоподател в обратна насока за заболяване, като обективна пречка за изпълнение на задължението са неоснователни, доколкото отговорността, реализирана по отношение дружеството – жалбоподател с налагане на имуществена санкция е 5 обективна и безвиновна, а отделно не се сочат никакви доказателства за обективното проявление на този факт, нито за продължителността на това възпрепятстване. Евентуално оправомощаването на друго лице – счетоводител за изпълнение на вменените по силата за закона задължения също не променят факта, че задължено лице на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството остава дружеството, в качеството му на търговец, а така също то остава адресат и на отговорността по чл. 74, ал. 1 от ЗСч. Реализирането в случая е обосновано и в съответствие с материалния закон, като този факт и факта на оправомощаване на адвокат са от значение единствено при уреждане на вътрешните отношения на дружеството с неговия пълномощник съобразно договора за правна защита и представителство и учредените пълномощия, какъвто впрочем по делото не е представен. Изложеното е от значение и за преценката в контекста на довода за маловажност, който съдът счита също за несъстоятелен. Деянието, обявено от чл. 74, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. за наказуемо се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистърна ГФО, в срок до 30 септември на следващата година, което за ГФО за 2020 г. означава до 30.09.2021 г. – присъствен ден. Същото, от обективна страна се осъществява чрез бездействие. Нарушението действително е извършено за първи път и с него няма данни да са настъпили допълнителни неблагоприятни последици, но въпреки това съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.