Решение № 661 от 25.07.2025, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Сливен, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В. като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230101047 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 511, ал. 3, вр. с ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.

В молбата се твърди, че на 20.04.2021 г. в с. Вонеща вода, обл. Велико Търново на второкласен път 2-55, при км.25 300 се осъществило ПТП, при което Х. К. румънски гражданин, роден на 26.05.1984 г., управляваш товарен автомобил с марка „ДАФ ХФ105“, с румънски регистрационен №В65 СОТ , с прикачено полуремарке “’Шмитц СО2”, с рег. № АG59 СОТ, нарушил правилата за движение по пътищата и се блъснал в насрещно движещия се товарен автомобил с марка „ Мерцедес , модел "Спринтер 316СДИ“ , с рег.№ СН 1757 АХ, управляван от брат им С. С. Н., с ЕГН **********, като в резултат от инцидента, С. Н. починал.

Посочват, че с влязла в сила Присъда №17/15.11.2022г. по НОХД 431/2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, водачът Х. К. бил признат за виновен за настъпването на пътнотранспортното произшествие и осъден за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „В“, предл. 1, вр. чл.

342, ал.1, предл.3 от НК, като му било наложено наказание на две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено съгласно 1 чл.66 НК.

Твърдят, че смъртта на техния брат им се отразил изключително тежко, тъй като с него са израснали в едно сплотено и задружно семейство. До момента на смъртта на С., са общували всеки ден с него, като са споделяли всичко с него, и даже ежедневно по телефона. Били са много близки като са спазвали всички семейни традиции и са поддържали много силна емоционална връзка. За тях бил изключително близък човек и тяхната опора на трудни моменти.

Изтъкват, че са получили силен емоционален стрес и душевна болка, изразяваща се в мъка и огорчение. Търпят, интензивни отрицателни изживявания, след неговата загуба, която продължава да отразява до днес, и да стават още по- силни всеки ден. Загубата му се отразила на всекидневието на всички, като няма ден за който да не мислят за него.

Твърдят, че съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 пр.1 от КЗ застрахователя покрива отговорността на застрахования за причинените имуществени и неимуществени вреди на трети лица в следствие на станалото по негова вина ПТП.

Позовават се, на Тълкувателно Решение №1/2016г. на ВКС, Общо събрание на наказателната и гражданската колегия, за претендирането за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени от смъртта на брат ни, вследствие на гореописаното ПТП.

Виновният водач Х. К. във връзка с управлението на товарен автомобил с марка „ДАФ ХФ105“, с румънски регистрационен номер № В65 СОТ , с прикачено полуремарке “Шмитц С02”, с рег № АG59 СОТ, притежава валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ RО - 25-С25НР***, със срок на действие до 20.10.2021 г. от Societatea De AsigurareReasigurare Sity Insurance S.A., подчертавайки факта, че румънската застрахователна компания няма представител в Република България, а Националното бюро на българските застрахователи е процесуално легитимирано лице за искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществни вреди, предявяваме исковите си претенции именно срещу него.

Излагат, отговора на подадената от тях застрахователна претенция, за която ответникът ги уведоми, че отказвал да изплати застрахователно 2 обезщетение, поради което, за ищцовата страна, се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск на основание чл.511 ал.3 вр. с ал.1 т.2, предл .1 КЗ, за заплащане на исковата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Представям и моля да приемете като доказателства по делото следните документи, подробно описани в поименния пункт на исковата молба.

Молят, съда да постанови Решение, с което да осъди ответника по делото - Национално Бюро на Българските Застрахователи, с ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Витоша“ 896 да им заплати обща сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща частично предявени искове от общо 40 000 лева, като сумите по исковете се разпределят както следва: на И. С. П. - 5 000/пет хиляди лева/ лева, частичен иск от общо 10 000/десет хиляди/ лева. на Г. С. Н. - 5 000 /пет хиляди лева/ лева, частичен иск от общо 10 000/десет хиляди/ лева на Н. С. Н. - 5 000 /пет хиляди лева/ лева, частичен иск от общо 10 000/десет хиляди/ лева на Р. С. П., с ЕГН ********** - 5 000 /пет хиляди лева/ лв., частичен иск от общо 10 000/десет хиляди/ лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат им, загинал в резултат на ПТП от 20.04.2021 г. на път М-55, при км.22+300 в с. Вонеща вода, обл.

Велико Търново, ведно със законните лихви за всеки един от исковете от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетенията.

Претендират за присъждане на направените по делото съдебноделоводни разноски, направени от ищцовта страна.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от националното бюро на българските застрахователи.

Оспорват изцяло като неоснователни предявените срещу НББАЗ искове за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на брата на ищците, настъпила при ПТП на 20.04.2021 г. Оспорват правото им да получат обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за чужбина - „Зелена карта“, в качеството им на братя и сестри на починалия при ПТП.

Позовават твърденията си на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, постановено на 21.06.2018 г.„правото на лицата, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. да получат обезщетение не е абсолютно и същото следва да се допусне като изключение само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, която обосновава получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

Считат, че ищците, с оглед заявеното в исковата молба, не са от кръга на най-близките на починалия лица, по смисъла на двете Постановления, с оглед на което по отношение на същите е необходимо наличие на изключителни и особени, специални основания за присъждане на обезщетения, като подчертават, че Разрешението, дадено от посоченото Тълкувателно решение, се тълкува в това, че лицата извън най - близкия семеен и родствен кръг имат право да получат обезщетение, само ако са създали с починалия поС.на, трайна и дълбока емоционална връзка, т.е. само по изключение и то само за случаите на особена близост между починалия и лицето.

Сочат, че заявеното в исковата претенция не се отличава с изключителност, която излиза извън рамките на обичайните за българското общество, нормални и естествени взаимоотношения между братя и сестри, както и твърдяната емоционална реакция в резултат от смъртта на техния брат не надхвърля типичната за тази степен на родство, с оглед на което изложеното в исковата молба не обосновава правото на ищците да получат обезщетения за твърдените от тях вреди. Тази връзка, съгласно Тълкувателното решение трябва да е особена, дълбока и трайна и страданията трябва да са с по- голям интензитет и продължителност от обичайните такива.

С настоящото оспорват твърдението за ежедневно общуване и осъществени телефонни и видео разговори по няколко пъти на ден между ищците и починалия, както и за описаната в исковата молба близост и емоционална връзка с пострадалия.

Твърдят, че ищците са имали свои семейства и отделни домакинства, като ищците И. С. П. и Г. С. Н. дори не са живели в едно населено място с 4 починалия си брат, като ищцата е живяла в Пловдив, а ищецът във Великобритания. Отделно от горното, пострадалият приживе е имал свое семейство - съпруга и две деца, за които е полагал грижи и за които не са налице данни да са били във влошени отношения с пострадалия. Без да се подценява мъката от загубата на близък човек, считам, че в случая не са налице критериите на Тълкувателно решение № 1/2016 г., а именно изключителни обстоятелства, различни от обичайните отношения между братя и сестри, които да налагат присъждане на обезщетения на ищците.

Оспорват претърпените от ищците неимуществени вреди по вид, обем, характер, интензитет и продължителност. Отделно се възразява, че твърдяните емоционални болки и страдания не надхвърлят по вид, характер, сила, въздействие, интензитет и продължителност, присъщите за този тип негативни събития и за съответния вид родствена връзка.

Оспорват претендираните размери на обезщетения за неимуществени вреди, доколкото с настоящото е оспорено изобщо правото на ищците да получат обезщетения в качеството им на братя и сестри на пострадалия при ПТП.

В съдебно заседание ищците Р. С. П., Н. С. Н.в и И. С. П. се явяват лично, ищецът Г. С. Н. не се явява. Всички се представляват от пълномощник, който моли съда да уважи исковите претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество се представлява от пълномощник, който моли да се отхвърлят исковите претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност, в случай на уважаване на иска.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че на 20.04.2021 г. в с. Вонеща вода, обл. Велико Търново на второкласен път 2-55, при км. 25 300 е станало пътнотранспортно произшествие, при което Х. К. румънски гражданин, управляващ товарен автомобил с марка „ЗАФ ХФ105“, с румънски регистрационен № В65 СОТ с прикачено полуремарке „Шмитц СО2“, рег. № АG59 СОТ нарушава правилата за движение по пътищата и се блъснал в насрещно движещия се товарен автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Спрингтер 316СДИ“ с рег. № СН 1757 АХ, управляван от брата на ищците Стоят С. Н., който починал при ПТП.

5

По делото е приложена присъда на НОХД № 431/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, от която се установи, че водачът на Х. К. с Присъда №17/15.11.2022 г. е признат за виновен за настъпването на ПТП като посоченото лице е осъден за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“, предл.1, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, с което му е наложено наказание на две години и осем месеца лишаване от свобода, като изпълнението е отложено на основание чл.66 от НК, както и на основание чл.343, ал.1, б. „Г“ е лишен от право да управлява МПС за срока на наложеното наказание лишаване от свобода.

Безспорно е, че към датата на ПТП, водачът на товарния автомобил с марка „ЗАФ ХФ105“, с румънски регистрационен № В65 СОТ с прикачено полуремарке „Шмитц СО2“, рег. № АG59 СОТ, притежава валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № RO /25/ С25/ HP *** със срок на действие до 20.10.2021г. в Societatea De AsigurareReasigurare Sity Insurance S.A.

Безспорно е и обстоятелството, че румънската застрахователна компания няма представител в Република България, поради което Националното бюро на българските застрахователи е процесуално легитимирано лице за искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществни вреди.

По тези съображение съдът счита, че виновният водач, който е осъден с влязла в сила присъда е предпоставката за настоящия правен интерес на активно легитимираните страни.

От друга страна е налице и следващата предпоставка, че починалият водач на л.а. не е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е бил с поставен колан, и в резултат на виновното поведение на водача на МПС е починал, което се установява от влязлата в сила присъда по горецитираното НОХД.

На следващо място се установи от представеното по делото Удостоверение за родствени връзки с изх. № 9400 – 22751/27.10.2023г., издадено от Община Сливен, че ищците И. С. П. е сестра, Н. С. Н. е брат, Г. С.