Решение № 912 от 17.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. гр. Хасково, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20255640100791 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на А. И. М., ЕГН **********, с адрес:

***, съдебен адрес: ***, срещу „КРЕДИСМО“ ЕАД, ЕИК: 17533037, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, с която се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № **** от **** г., сключен между ищцата и ответника „Кредисимо” ЕАД е нищожен, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 1 208,44 лева, представляваща заплатена при изначална липса на основание сума за възнаграждение по договор за поръчителство. Предявен е иск от А. И.

М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“ за приемане за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчителство от ****г., сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст” ЕООД е нищожен.

Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително и на адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че на ****г. е сключила договор за потребителски 1 кредит № **** с първия ответник, по силата на който е отпуснат заем в размер на 1300 лева, при лихвен процент от 20%, ГПР от 21,94%, с 15 месечен срок за връщане на сумата и обща сума за връщане - 1483,56 лева. В чл. 4 ал.1 от договора било предвидено, че ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, в зависимост от посочения вид на същото, той следва в 10 – дневен срок да предостави банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като във втория случай срокът за одобряване на заявлението за кредит е 24 часа от предоставяне на обезпечението. Съгласно ал.2 на същия член, в случай че кредитополучателят не представи в срок обезпечението, то заявлението му се счита за неодобрено от кредитодателя, а съгласно ал.3 – ако е заявен кредит без обезпечение, срокът за разглеждането му е 14 дни от подаване на заявлението. Твърди се, че със сключване на договора за потребителски кредит, ищцата е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с посоченото от кредитодателя дружество „Ай тръст“ ЕООД, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 1271,31 лева. Така вместо посочената в договора за кредит сума от 1483,56 лева, тя следва да върне по – висока сума в размер на 2 754,87 лева.

Поддържа се от ищцата, че процесният договор за заем е недействителен на основание неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Посочва, че заплатила общо 2508,44 лв. по договора, от която сума с оглед недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ищцата поддържа, че сумата от 1208,44 е платена при изначална липса на основание.

На първо място поддържа нищожност на чл.4 от договора за кредит.

Излага, че предвидените в него условия на практика не давали избор на потребителя, тъй като това по ал.1 било невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция, а при второто условие кредитополучателят е ограничен в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му. Счита, че предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. Правата на потребителя според нея не били 2 защитени, тъй като нямал свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя ,,Ай тръст“ ЕООД с възнаграждение, а същият от своя стрА. е финансова институция, вписА. в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, aл. 1 ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Така потребителят нямал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено предвид факта, че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител е кредитора на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото лице – поръчител се явявало и свързано с него лице. Излага, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта била заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, aл. 4 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановения максимум. Поддържа, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е постановено като условие за сключването на договора за кредит, при което потребителят е принуден да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което прави клаузата неравноправна. Освен това,задължението за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, възникнало непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали стрА.та кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, според ищцата представлява уговорка, която нарушава добрите нрави.

Твърди, че клаузата на чл. 4 от договора за заем е съставена предварително и върху съдържанието й потребителят не би могъл да влияе, поради което се явява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, а като такава и нищожна според чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което я счита за нищожна на основание чл. 26 aл. 1 пр. 3 ЗЗД.

Счита и самия договор за потребителски кредит № *** за недействителен. Излага, че в случая възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от 3 потребителя. Счита,че възнаграждението води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната стрА. по правоотношението - кредитора, която била икономически по-силната стрА. и не отговаря на изискването за добросъвестност. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция било установено като ycлyгa в полза на заемодателя, която в случая била задължително условие за отпускането му.

Според ищцата всъщност то представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, както и с разпоредбата на чл. 19, aл. 4 ЗПК. Сочи, че в случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е в размер 1 271,31 лева, разсрочена на 15 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем, а с кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, посоченият размер на ГПР нараствал значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. Така посоченото ГПР в договора било абстрактно посочено в някакъв размер, който формално отговарял на законовите изисквания, но в него не били включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита и конкретно възнаграждението за поръчител. Счита, че този предварително известен на кредитора разход умишлено не е включен в изчисляването на ГПР, а е посочен в значително по-нисък от реалния в размер, което води до пълната недействителност на процесния договор за заем.

Ищцата счита, че по този въпрос следва да се има предвид и най-актуалната практика на СЕС по въпроса, а именно решение по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към договор за потребителски кредит, представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и) - какъвто бил настоящия случай. Прието било, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този 4 договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от стрА. на съответния потребител на предоставената в заем главница. Също така в Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС било прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива.

Според ищцата следва да се има предвид и най-актуалната практика на СЕС по делo С-337/23, съгласно която разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите". По тези съображения според ищцата процесният договор за заем е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11 aл. 1 т. 10 ЗПК.

Изложени са и правни доводи в исковата молба за това, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентността на престациите. Ищцата излага съображения, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство се дължи без насрещна престация, в противоречие с изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, и да бъдат валидни, което предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става дума за един двустранен договор. В процесния случай, съгласно чл. 8, aл. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, възнаграждението се дължало не на ответното дружество, а на ,,Кредисимо“ ЕАД - дружеството-майка и заемодател, което на практика водело единствено до увеличаване на дължимата сума по заема. Ищцата излага доводи и за взаимна свързаност на договора за предоставяне на поръчителство и договора за заем, който е и основанието за сключването на договора за поръчителство, като изброява. В тази светлина сключването на 5 договор с точно този гарант, при тези условия според нея се явява задължително условие за сключване на договора за заем, което от своя стрА. съставлява неравноправно третиране на потребител. Счита, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството – поръчител с определен размер и възникващо непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума, без да се знае дали би възникнало неизпълнение или не на това задължение, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави и с която се достига до значително увеличение на общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически послабата стрА.. Излага, че в процесния случай това увеличение било в размер на 1271,31 лв. при главница на договора за заем от 1300,00 лв., отделно от договорната лихва по заема.