Решение № 7220 от 07.08.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 7220

Бургас, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИНА НИКОЛОВА

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА канд № 20267040601484 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Я. С. В. с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адв.С. К. от АК-Бургас, против решение № 59/19.04.2026 г., впоследствие поправено с решение № 93/08.06.2026 год. постановени по АНД № 220/2025 г. по описа на РС-Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 203 от 27.03.2025г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Бургас.

В касационната жалба се релевират възражения, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се от съда решението да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, а при условия на алтернативност да бъде отменено издаденото наказателното постановление. Излагат се подробни съображения за недоказаност на авторството на нарушението и за недостоверност на показанията на свидетеля Р..

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. К., който поддържа касационната жалба и моли за уважаването й.

Ответникът по касация, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение, впоследствие поправено с решение за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка Районен съд - Несебър е потвърдил наказателно постановление № 203 от 27.03.2025г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Бургас, с което на основание чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на касатора е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за административно нарушение на чл.85, предл.2 във връзка с чл.43, ал.2, предл.6 от ЗЛОД; на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, същият е лишен от право на ловуване за срок от 3 /три/ години, на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1 бр. благороден елен – мъжки и на основание чл.2, раздел 1А, т.1 вр. чл.3, т.2 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, в тежест на касатора е определено обезщетение в размер на 2556,46 евро /5000 лева/, което същият да заплати в полза на Югоизточно държавно предприятие /ЮИДП/ – Сливен.

За да постанови решението съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че деянието, за което е санкциониран Я. С. В. е доказано и съставомерно, както и че спрямо него са приложени точните административнонаказателни разпоредби, като наложените му административни наказания са определени в рамките на посочения от закона минимален, съответно фиксиран размер и съответстват на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и напълно достатъчни по размер да съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият касационният състав изцяло споделя изложените от районния съд мотиви и препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК.

Съдът намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена, в съответствие с доказателствата по делото, редовно събрани и детайлно обсъдени. При постановяването на съдебното решение, съдът е изяснил всички релевантни факти за съставомерността на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени и събраните гласни доказателства. Не са допуснати сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е надлежно мотивирано, като съдът е изложил подробно и ясно причините, поради които намира за неоснователни направените и пред настоящата инстанция възражения за недоказаност на авторството на нарушението и за недостоверност на показанията на свидетеля Р., които показания съдът е анализирал по отделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал. След извършена преценка районният съд е достигнал до правилния извод, че показанията на свидетеля Р. кореспондират на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, изключая показанията на свидетеля С. М., които се явяват изолирани и дадени при условията на евентуална заинтересованост от страна на същия от изхода по делото.

Съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетеля Х. С. в частта, че нивата е била кална и че липсват следи от влачене и кал и по самото животно, тъй като в тази част същите са изолирани и неподкрепени от приетия като доказателство по делото албум, изготвен по ДП № 304 зм-39/2025г. по описа на РУ-Несебър при ОДМВР, на снимките от който в близост до елена се виждат оголени петна земна повърхност, непокрита от шума и листа. Неотносими се явяват възраженията, свързани с броя гилзи, мястото и позицията, в която е било намерено животното, тъй като В. не е санкциониран за убиване на дивеч без разрешително, а за пренасянето му. Защитната теза в касационната жалба е израз на субективна интерпретация на фактите и тяхната хронология, неподкрепена от събрания доказателствен материал. Хипотетични и ирелевантни са както доводите, че няма как проверяващите да не са били забелязани от нарушителя, така и тези, че е невъзможността петима души да преместят елена, който е тежал около 200 кг.

Безспорно по делото е установено, че касаторът е имал разрешително за индивидуален лов за горски бекас, но такова разрешително не му дава право за ловуване, респ. пренасяне на благороден елен. Като правоспособен ловец касаторът е бил длъжен да знае обхвата на издаденото му разрешително, поради което извършеното от него съставлява административно нарушение по см. на чл.43, ал.2 от ЗЛОД. Разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗЛОД приравнява на ловуване не само убиването, улавянето, преследването и нараняването на дивеч, но включва и вземането, пренасянето, укриването, съхраняването, обработването и превозването на намерен, ранен или убит дивеч или на разпознаваеми части от него, като вслучая вмененото във вина на касатора нарушение - пренасяне, се явява несъмнено доказано.

Ето защо, при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е формирал правни изводи, съответни на материалния закон.

С оглед на изложено по-горе, съдът намира изводите на РС - Несебър за доказаност на извършеното нарушение за правилни, касационната жалба за неоснователна, а атакуваното в настоящото производство решение за валидно, правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора и предвид своевременно отправената претенция, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 68 евро, равняващи се на 133 лева, на основание чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/19.04.2026 г., поправено с Решение № 93/08.06.2026 год. постановени по АНД № 220/2025 г. по описа на РС-Несебър.

ОСЪЖДА Я. С. В. с [ЕГН], да заплати на Изпълнителна агенция по горите сума в размер на 68 евро, равняващи се на 133 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�