Решение № 855 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300501461 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. Б. П., ЕГН ********** от гр. П., бул. „*** ап.* чрез пълномощника му адвокат С. П. против Решение № 644 от 12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 16073/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта с която е увеличен размерът на месечната издръжка, която жалбоподателят е осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря Е. В. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Д. И. Ч., ЕГН **********, съгласно определение за одобряване на спогодба по гр.д. № 6294/2019 г. на Районен съд – Пловдив, от 160 лв. на 400 лв., считано от депозиране на исковата молба пред съда – 02.11.2023 г., занапред, до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска – от падежа до окончателното й изплащане, като решението се обжалва в частта над уважения размер от 300 лв. до присъдения размер на издръжка от 400 лв. месечно.

Изложени са съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, неправилни фактически и правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че издръжката е изменена два пъти и половина, без инфлационните процеси да са се повишили със същия размер, нито пък да са доказани нужди на издържания в посочения от районния съд размер съобразно възрастта и нуждите му. Съдът погрешно бил приел, че ответникът получава заплата в размер на 2 000 лв. само въз основа на справка от НАП, която обаче не отговаряла на истината. Също така съдът бил приел, че майката на ищцата нямала регистриран трудов договор в страната, но същата била във Великобритания, където реализирала доходи от 5 000 паунда месечно. Показанията на свидетелите били общи и не мотивирали по никакъв начин необходимост от увеличаване на средствата за издръжка на ищцата. Районният съд не бил отчел здравословното състояние на ищеца, който страдал от базедова болест от 25.12.2022 г., поради което не можел да извършва тежък физически труд, приемал лекарства и правил изследвания, които заплащал.

1

Имал още две деца, които издържал, като едното от тях било със здравословен проблем.

Нямал жилище, а живеел в общинско жилище, за което заплащал месечен наем от 177,20 лв.

Имал запор върху трудовото възнаграждение и голяма част от него се удържала. С оглед на това счита, че обективно не е в състояние да заплаща определената издръжка. По отношение на нуждите на детето сочи, че съдът не е изложил каквито и да е било съображения, обосноваващи нужди в такъв висок размер. Ищцата живеела и учила във Великобритания, но стандартът на получаваните доходи в България и Великобритания били различни, а майката на ищцата получавала доходи, които били 10 пъти по-високи от тези на ответника, нямала задължение да издържа други деца, нито здравословни проблеми. Поради това моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като искът бъде отхвърлен за разликата над 300 лв. до уважения размер от 400 лв. Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна чрез пълномощника адвокат В. К., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените разноски за тази инстанция. Поддържа, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Счита за неверен довода на жалбоподателя, че нарастването на инфлационните процеси за последните пет години не е съответно на увеличението на издръжката два пъти и половина. Твърди, че определянето на издръжката през 2019 г. е било съобразено с обстоятелството, че ответникът е дължал издръжка от 200 лв. на непълнолетния брат на ищцата, както и по 300 лв. на други две помалки деца. Сега правилно съдът бил съобразил наред с инфлационните процеси и икономическите условия, и отпадането на задължението за издръжка на едно от децата, навършило пълнолетие. Изтъква, че във Великобритания ищцата не работи и няма никакви доходи, а учи благодарение на собствените си усилия и всеотдайността на майка си, без никаква морална и материална подкрепа от баща си. Сочи, че определеният от районния съд размер на месечните средства за живот на ищцата е крайно недостатъчен за задоволяване на потребностите й дори за стандарта на България. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че майката на ищцата реализира доходи от 5 000 паунда месечно, като твърди, че с оглед представените по делото доказателства средномесечните й доходи са около 1 500 паунда, от които заплаща 600 паунда наем, поема битовите и домакински консумативи и задоволява всички нужди на детето. Изтъква, че жалбоподателят имал различен подход спрямо децата си и техните нужди, тъй като децата от втория му брак се отглеждали от двамата си родители, които макар да били разведени живеели заедно, и независимо от това той им заплащал месечна издръжка от по 300 лв., въз основа на споразумение с втората си съпруга през 2019 г. Намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за определения от съда размер на месечния му доход, тъй като приложената към въззивната жалба справка била налична и приета по делото и същата била в унисон с данните от приобщената справка на НАП, според която бащата реализирал доходи от работна заплата в размер на над 2 000 лв. месечно. Той притежавал и два имота в с. ***. Заплащал наем от 177 лв. за жилището, в което живеел с втората си съпруга и децата им. Плащал издръжка на децата в общ размер на 600 лв. и като се прибавела издръжката на ищцата от 400 лв., се получавали разходи от не повече от 1 100 лв. или половината от месечния му доход. По отношение на заболяването на жалбоподателя сочи, че липсват доказателства да има разходи за лекарства и лечение. Освен това същият бил здравноосигурен и би следвало лечението и лекарствата да се поемат от Здравната каса. В заключение счита, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимата издръжка, като е съобразил обективните възможности на бащата, задължението му да заплаща издръжка на още две деца, като обосновано е приел, че ангажиментът към по-малките му деца не изключва задължението му да се грижи подобаващо и за ищцата, като поеме част от доказаните й месечни разходи. Не сочи доказателства.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания и взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

2

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на непълнолетната Е. В. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Д. И. Ч., ЕГН **********, против ответника В. Б. П., ЕГН ********** от гр. П., бул. „*** за увеличаване на размера на дължимата от ответника на ищцата месечна издръжка съгласно определение за одобряване на спогодба по гр.д. № 6294/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, от 160 лв. на 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законните последици.

Искането е мотивирано с обстоятелството, че през изтеклия четиригодишен период от определяне на издръжката обстоятелствата от значение на нейния размер са съществено изменени. Сочи се, че ищцата и майка й живеят във Великобритания, където ищцата учи в колеж. Ежедневно пътува до колежа и има транспортни разходи. Занимава се активно с волейбол и заплаща месечна такса в размер на повече от 50 британски лири. Майката на ищцата получава месечно възнаграждение в размер на 1 500 лири, с които издържа себе си и дъщеря си. Заплаща месечен наем за жилището им в размер на 600 лири. В издръжката на ищцата ответникът участвал единствено с присъдената сума от 160 лв., която била крайно недостатъчна с оглед нуждите й. Същият имал много добри материални възможности за даване на по-голяма издръжка, тъй като бил професионален военен. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил размера на предявения иск за разликата над 260 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв. по съображения, че здравословното му и материално състояние не позволяват заплащането на издръжка в повисок размер. Сочи, че получава заплата в размер на около 1 600 лв. месечно, но тъй като имал запор на трудовото възнаграждение получавал по 600 лв. месечно. Имал още две непълнолетни деца, на които бил осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно за всяко от децата. Децата имали извънучилищни дейности, а едното от тях имало здравословни проблеми и било със специални образователни потребност, което налагало допълнителни разходи. Ответникът страдал от базедова болест, приемал лекарства и правил изследвания в размер на 150 лв. месечно. Нямал собствено жилище и живеел в общинско жилище с месечен наем от 177,20 лв. Поради това моли искът да бъде уважен до размера от 260 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума. Ангажира писмени и гласни доказателства.

От доказателствата по делото се установява, че В. Б. П. е баща на непълнолетната Е.

В. П., родена на 14.05.2007 г.

С одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д. № 6294/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив В. Б. П. се е задължил да заплаща на малолетната тогава Е. В. П. чрез нейната майка и законен представител Д. И. Ч. издръжка в размер на 160 лв. месечно, считано от 17.04.2019 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

Непълнолетната Е. В. П. е завършила училищния и академичен тръст П** в Й***, С***, Великобритания, а понастоящем е записана в С***, С****, В** в редовна форма на обучение с продължителност до ***** г. Тренира волейбол във Волейболен клуб *** за което майка й заплаща средно по около 50 британски лири на месец. Майката Д. И. Ч. е трудово ангажирана при работодателя „Н**** ЛТД със средно месечно трудово възнаграждение около 1 500 британски лири. Сключила е договор за наем на жилище в Й***, Великобритания с месечен наем от 585 британски лири.

Бащата В. Б. П. е военнослужещ във Военно формирование *** гр. П*** с брутно трудово възнаграждение около 2 000 лв. месечно, което се установява от представените пред първата инстанция писмени доказателства – служебна бележка и справка от НАП, чието съдържание е еднопосочно. От трудовото му възнаграждение се удържат суми по изпълнителни дела в общ размер на 780 лв. месечно. Заплаща месечен наем по договор за ползване под наем на жилищно помещение в общежитие от жилищния фонд на Министерство на отбраната в размер на 177,20 лв. През 2023 г. е лекуван от базедова болест – средно-тежка форма. Има още две ненавършили пълнолетие деца – С. В. П., родена на **** г., и К. В. П., роден на **** г. Детето К. тренира *** в ССКФ Пловдив БГ. През 2015 г. е оперирано от парастернална херния, а през 2021 г. е диагностицирано със смесено разстройство на училищните умения.

3

Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП Пловдив към настоящия момент за непълнолетната Е. П. се грижи майка й, която задоволява базовите, емоционалните и образователните й потребности. Бащата живее във ведомствено жилище в гр. П., заедно с децата С. и К. и тяхната майка. В събота и неделя бащата живеел при майка си в гр. С.. За жилището заплаща наем в размер на 100 лв. месечно. Работи като военнослужещ в гр. П.с доход от около 1 600 лв. месечно. Заплаща издръжка за детето Е. в размер на 180 лв. и по 300 лв. за децата С. и К.. Има здравословни проблеми и му предстои операция. Между бащата и детето Е. не е изградена емоционална и доверителна връзка.