Акт № 1610 от 11.04.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 317

Номер

317

Година

29.10.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.29

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елза Йовкова дело номер

20144100500661 по описа за

2014 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК.

С Решение №.... от 20.05.2014 година, постановено по ГР.Д. №... по описа за 2013 година на В. районен съд, е прието за установено по отношение на „Е. П.” , ЕИК-...., със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, бул.„В. В.” №...., В. Т. – Г, че Б. Д. А., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” №..., вх.”...”, .2, не дължи на „Е. П.” , ЕИК- ...., сумата от 646,07 лева /шестстотин четиридесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща част от начислена корекционна сума по Дебитно известие №.... от 07.10.2013 г., за периода от 03.04.2013 г. до 13.09.2013 г.; осъдено ена основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, „Е. П.” , ЕИК- ..., да заплати на Б. Д. А., ЕГН-*, сумата от350,00 /триста и петдесет/ лева, дадена без основание и представляваща част от начислена корекционна сума по Дебитно известие № ... от 07.10.2013 г., за периода от 03.04.2013 г. до 13.09.2013 г.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от "Е.-П." , ЕИК- ...., чрез процесуалния представител по пълномощие. Обжалва се решението изцяло. Изложени са твърдения, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са и доводи във връзка с твърденията. Направено е искане решението да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлени предявените искови претенции. Претендират присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез процесуалния представител по пълномощие. Направено е искане да се остави въззивната жалба без уважение и да бъде потвърдено решението, като правилно и законосъобразно. Изложени са съображения за заетото становище и направеното искане. Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от последния вземане, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца неоснователно получената сума.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество Þ съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба.

Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим.

Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане.

Предявеният осъдителен иск е с оглед вида на търсената защита също е процесуално допустим.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.Крайният извод и на двете инстанции е един и същ - основателност на исковите претенции. Съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

По отношение на предявената по реда на чл.124 от ГПК отрицателен установителен иск.

Предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Съображенията за този извод са следните:

С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува.

За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със ЗЕ и ОУ юридически факти, от които възниква право на ответника да ”коригира” количеството пренесена електрическа енергияи правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена с ОУ на „Е.ОН Мрежи” , сега „Е. Мрежи” .

Фактическият състав, от който би възникнало вземане за ответника спрямо потребителя, е следният:

- пренесено количество енергия, потребено от ищеца;

- да не е отчетено от средствата за търговско измерване изцяло или частично пренесеното и потребено количество енергия;

- да е налице „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено виновно от потребителя.

За последния елемент от посочения фактически състав съдът е мотивиран от следното:

Тълкувайки разпоредбата на чл.38, ал.2 от ОУ на „Е.ОН Мрежи” , сега „Е. Мрежи” , действаща през процесния период, настоящият състав прави извод: „не е ясно и е двусмислено” регламентирано от кого би следвалода е причинено „неправомерното въздействие”, за да възникне за ответника правото на „корекция” и правото на „парично вземане”, изчислено по методологията, определена сОУ на „Е.ОН Мрежи” , сега „Е. Мрежи” , както и „не е ясно и е двусмислено”регламентирано „без виновна ли е отговорността” за причинено„неправомерното въздействие”, за да възникнат за ответника спрямо ищеца посочените права.

При „неяснота и двусмисленост” при съставяне на клаузи на договори, предлагани на потребители, на основание чл.147, ал.1 и ал.2 от Закон за защита на потребителите „неясното и двусмислено условие” се тълкува в полза на потребителя. Ищецът по настоящото дело е „потребител” по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действаща през процесния период.

Разпоредбата на чл.147, ал.1 и ал.2 от Закон за защита на потребителите е ясна и категорична и обосновава извод, че правото на „корекция” и произтичащото от него парично вземане на ответника спрямо ищеца би възникнало САМО, ако е налице „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено виновно от потребителя.

Нито чрез съдържанието на „Констативния протокол”, нито чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство СИЕ е установено „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъ¨ествено от потребителя-ищец виновно. „Безвиновната" отговорност е неприложима по изложените по-горе съображения.

Факта на недоказаност на „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено от потребителя-ищец виновно, е достатъчен за да се направи извод за основателност на исковата претенция.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.

По отношение на исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Предявената искова претенция е основателна и доказана. До този извод съдът стига като взе предвид следното:

По делото са установени всички кумулативно изискуемите се елементи от сложния фактически състав, визиран в чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, за да приеме съдът, че е възникнало право за ищеца да иска връщане от ответника на исковата сума, а именно:

= „получаване” на парична сума /исковата претенция/ от ответното дружество;

= „даване” от ищцовото дружество на „полученото” от ответното дружество;

= отсъствие на основание за „даването” и „получаването”.

Вторият елемент от фактическия състав не е визиран изрично в посочената правна норма. Но, произтича от нейното тълкуване.

Разпечатката съдържа 60 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b79d7d4-8955-4f25-b690-a3745915d91a