Определение № 1252 от 13.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1252 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500965 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане № 8338/19.03.2024г. по ч.гр.д.№ 3803/2024г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. И. А..

В частната жалба се сочи, че, като е констатирал наличието на неравно правни клаузи в сключения между страните договор за потребителски кредит, първоинстанционният съд е следвало, съобразно с Решение на Съда на европейския съюз от 30 юни 2022 година по дело C-170/21, служебно да извърши прихващане на платените по тези клаузи суми с останалите дължими вземания на кредитора.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. И. А. за сумата от 944,58 лева главница, 145,93 лева-договорна лихва и 129,07 лева- обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Вземанията се претендират по договор за цесия от 13.07.2023г., с който „Ай тръст“ЕООД прехвърлило в полза на заявителя вземанията си по договор за предоставяне на поръчителство, сключен между цедента, в качеството му на поръчител и длъжника Н. А., в качеството и на заемател по обезпечен с поръчителството договор за паричен заем от 07.06.2022г., заемодател по 1 който е „Кредисимо“ЕАД. Към заявлението са приложени заверени копия от договора за паричен заем и от два договора за поръчителство и за предоставяне на поръчителство, сключени съответно между „Ай тръст“ЕООД и „Кредисимо“ЕАД и между „Ай тръст“ЕООД и Н. А..

В разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК се сочи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълняват сключените между кредитодателя и кредитополучателя договори с „Ай тръст“ЕООД, с които следва да са обезпечени задълженията на въззиваемия. Дефиницията по §1, т.1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани най- общо като „всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено заплащане на дължимото на поръчителя възнаграждение, което е в размер надхвърлящ отпуснатия заем, по сметка на кредитодателя, като при това в случаите, когато извършеното от кредитополучателя плащане е недостатъчно за погасяване на вноската по договора за потребителски кредит и на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, с приоритет се ползват вземанията на поръчителя. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се направи обосновано предположение, че информацията в договора за потребителски кредит относно ГПР и общия размер на дължимите от кредитополучателя суми е некоректна, т.е. че съдържанието му не е в съответствие с императивните изисквания на закона и същият вероятно е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.138, ал.2, изр.1 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, поради което приемайки, че задълженията, за които е поръчителствано, вероятно се основават на недействителен договор, съдът приема също така, че договорът за предоставяне на поръчителство не поражда задължение за заплащане на уговорените в него суми. Цитираното в частната жалба Решение на Съда на европейския съюз от 30 юни 2022 година по дело C-170/21 е неотносимо в случая, тъй като вземанията се претендират по договор за поръчителство, за който, както вече беше посочено, е налице достатъчно основание да се счита, че е изцяло недействителен. Ето защо, частната жалба ще 2 следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против разпореждане № 8338/19.03.2024г. по ч.гр.д.№ 3803/2024г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. И. А..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3