Решение № 725 от 27.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. София, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503713 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261350/26.02.2021г. постановено по гр.д.№ 6664/2020г. по описа на СГС, ГО, 29 състав, са уважени частично обективно съединени искове с правно основание чл.52 и чл.45 ЗЗД, като В. А. А., е осъден да заплати в полза на Д. П. Д., сумата от 4986 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от ПТП, осъществено на 23.0 6.2009г. в гр.София на кръстовището на бул.Ген.Е.И.Тотлебен и бул.Пенчо Славейков по вина на водача на л.а.Хюндай Соната с ДК № ******** - В. А. А., при което са му причинени травми - счупване на дясна подбедрица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.0 6.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата 705.54 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за провеждане лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.06.2014 г. до окончателното й изплащане, а на осн.чл.78 ал.1 ГПК сумата 711.71 лева разноски по производството.

Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част - за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 4986 лева до пълния предявен размер от 30 000 лв., а за обезщетението за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 705.54 лева до пълния предявен размер от 1187.90 лева, както и претенцията за законната лихва за периода от 23.06.2009 г. до 19.06.2011г., като неоснователни в тази част.

1

По компенсация Д. П. Д., е осъден да заплати на В. А. А., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1790.34 лева - разноски по производството. В. А. А., е осъден да заплати на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 91.24 лева - възнаграждение за вещи лица.

Решението е постановено при участие на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД, ЕИК 000694286, като трето лице помагач на страната В. А. А..

С решение от 09.08.2021г. по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението, като навсякъде в диспозитива на решението в името на Д. П. Д. вместо презимето „П.“ да се чете „П.“.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ищец Д. П. Д. оспорва решението в неговата отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи претенциите в пълен размер. Изтъква факта, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличие на 40 % съпричиняване, който извод е в противоречие с всички доказателства по делото и с действителната фактическа обстановка. Съдът е посочил, че се е движел при неспазване на светлинния сигнал и несъобразяване с приближаващото се превозно средство, което не отговаря на обективната истина. Видно от мотивите по АНД № П-1/ 2014г. по описа на Софийски военен съд, което безспорно обуславя вината на водача В.А. по никакъв начин не се обсъжда наличието на каквото и да е било виновно поведение от страна на Д.Д.. Напротив безспорно е прието, че вина за настъпилото ПТП има единствено и само В.А., който на 23.06.2009г около 13:15 часа, в гр.София, на кръстовището, образувано от булевардите “Ген. Е.И. Тотлебен” и “Пенчо Славейков” при управление на служебен л.а.“Хюндай Соната” с рег.№ *******, собственост на НРС, при движение по бул.”Ген.Е.И. Тотлебен” към центъра на гр.София, нарушил правилата за движение-чл. 120 ал. 1 т.2 ЗДвП, като в лентата за десен завой не пропуснал пресичащия по пешеходната пътека на бул."Ген.Е.И. Тотлебен” пешеходец старшина Д. П. Д. и го блъснал с автомобила. Оспорва показанията на разпитаните свидетели, като твърди, че И. Р., най-вероятно се е сблъсквал с правосъдието и то по неблагоприятен за него начин, което дава основание да се предположи и да се породи съмнение, дали дадените от него показания са правилни и обективни и дали съответстват на обективната истина, още повече, че се различават от дадените преди това. Също така счита и двамата свидетели Д. Н. и И. Р. за предубедени и заинтересувани. Св.Н. е колега на ответника В.А., което предполага двамата да са в близки контакти. Показанията на свидетелите Н. и Р. коренно се различават от събраните доказателства по време на досъдебното производство, в което се намират множество доказателства, вкл. и циклограми на светофарната уредба, които опровергават тези техни показания и фактическата обстановка, която се опитват да представят. Многократно е правен опит АНД № П-1/2014г. по описа на Софийски военен съд да бъде изискано и приложено по настоящото дело, което е от съществено значение по отношение на приложените експертизи, циклограми, следствен 2 експеримент и други, но това искане не е уважено. Твърди, че няма как да се направи правилен и обоснован извод, както от вещите лица, така и от съда, без да е приложено АНД№ П-1/2014г. по описа на СВС. Посочва, че неправилно СГС не е взел предвид показанията на свидетелите Ц. Д. и М. С., които дори и да не са очевидци на самото произшествие, са косвени такива. Техните показания са на базата непосредствените контакти с пострадалия Д., както след инцидента, така и след това. Съпругата на Д. -Ц. Д. е била в непрекъснат контакт с него и е първата на която той е споделил информация във връзка с произшествието. Именно на нея Д. е съобщил, че както е пресичал на зелен светофар, като пешеходец, автомобил, който е завивал на дясно на светещ за него червен светофар, го е блъснал. Дори, ако се разсъждава чисто житейски, и се отчете факта, че произшествието е настъпило в крайна дясна лента на червен за автомобилите светофар, то няма как пешеходецът да тръгне на червено и да стигне до крайна дясна лента преминавайки още две такива. То тогава, ако пешеходец тръгне на червен светофар, удар би настъпил още в първата лента за движение. Няма как той да стигне до крайна дясна лента, без да е ударен преди това от друг автомобил.

При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, първоинстанционният съд не е взел предвид силните интензивни болки и страдания, които Д.Д. е търпял непосредствено след злополуката, както и обстоятелството, че са извършени многократно операции и интервенции. Безспорно се установява, че Д. след станалото ПТП е провел оперативно лечение, което се изразява в 4 оперативни интервенции и че лечението е продължило около 1 година и половина, кракът му е бил обездвижен повече от една година и шест месеца, като през това време му е било почти невъзможно да се обслужва сам. Не е можел да се къпе, не е могъл да се облича сам, което става ясно от показанията на разпитаните по делото свидетели. През периода на възстановяване е бил нарушен нормалния ритъм на живот, бил откъснат от обичайната си среда и начин на живот, променил е местоживеенето си, бил принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, като разчитал на помощта на близките си дори за елементарни санитарни нужди и за обличане. Св.Д.а установява също така, че дори 11 години след инцидента пълно възстановяване не е настъпило и кракът на съпруга й никога няма да бъде същия, според мнението на докторите. Същата твърди, че Д. продължава да изпитва болка, когато времето се влоши, при натоварване, а понякога дори при клякане, като това се установява и в походката му, тъй като продължава леко да накуцва. Претендира разноски Жалбоподателят-ответник В. А. А. оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли исковете изцяло. Счита, че съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради неправилното приложение на залегналия в чл.52 ЗЗД принцип за определяне на обезщетението по справедливост от решаващия съд и е присъдил обезщетение в завишен размер. Според него съдът е отчел обстоятелства, за които не е доказано от ищеца да се намират в пряка причинна връзка с претърпяното телесно увреждане и това са нереализираните планове на ищеца със съпругата му за дете ин витро. Категорично по 3 делото не са събрани каквито и да било данни и доказателства, че неуспешните „ин витро“ опити на двамата стоят в причинна връзка с претърпените вреди. Дадените от съпругата показания са само нейни лични предположения, не са събирани други доказателства, не е представена медицинска документация, не са ползвани специални знания. Не е съобразена и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на деянието - 2009г. По отношение на имуществените вреди посочва, че са недоказани. В част от разходните документи няма отбелязване на конкретната стока или услуга, която се таксува и не би могло да се направи извод за пряка причинна връзка между сторения разход и процесното увреждане. Фискалните бонове за закупени незнайно от кого, незнайно какви лекарства, без представена рецепта от лекар, не счита за доказващи сторени необходими за лечението разноски, които подлежат на обезщетяване. Общо сумата по фискалните бонове, в които няма конкретно отбелязване на стоките или услугите, за плащането, на които са издадени възлиза на 246,55 лева. Освен това, съдът макар да е приел, че разноските от 12 лева за паркинг не са били необходими на ищеца за провежданото му лечение, все пак не са били съобразени при определяне размера на следващото се обезщетение.

На второ място твърди неправилно приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД, тъй като пешеходецът е предприел пресичане при червен сигнал на светофарната уредба и при несъобразяване с приближаващия го автомобил и с неговата скорост на движение. При преценката на приноса съдът не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства.

Изобщо не е коментирал в решението си установеното от показанията на свидетеля Р. и приетите заключения на двете АТЕ, обстоятелство, че пешеходецът е предприел пресичането на лентата за движение, по която се е движело увредилото го МПС, при ограничена видимост, като спрямо движещото се в крайна дясна лента МПС при наличието на две колони от спрели автомобили, съответно в средна и лява лента от платното за движение, появата на пешеходеца пред автомобила се явява внезапна. Същото се потвърждава и от показанията на св.Н., пътувала на предната седалка до водача, която заявява, че не е забелязала пешеходеца до момента на настъпване на удара, при положение, че е наблюдавала ситуацията на пътя, поради това, че също е шофьор. Освен това съдът не е отчел приетия за установен от САТЕ факт, че пострадалият пешеходец е могъл да предотврати настъпването на ПТП като спре преди да навлезе върху пътната лента, по която се е движел л.а. и го пропусне пред себе си и така е създал опасност за движението и то съществена. Нещо повече, пресичайки на червен, забранителен сигнал на светофарната уредба, той е следвало да прояви по-годяма бдителност и да се убеди, че не е застрашен oт приближаващи го автомобили, а при възникнала необходимост да спре и да ги пропусне.

Отделно от горното твърди, че съдът е стигнал до извод, че А. е предприел маневра завой надясно в района на кръстовище с пешеходна пътека при скорост, която не му е позволила да спре и да пропусне намиращия се на пешеходната пътека пешеходец и това е довело до настъпване на вредите за пострадалия. Счита този извод за неправилен и в противоречие с трайно установената практика на ВКС. Нормата на чл. 342 ал.1 НК указва, че изпълнителното деяние по транспортните престъпления се осъществява чрез нарушаване 4 на правилата за движение като препраща към разпоредбите на други нормативни актове. В настоящия случай, в пределите на задължителния обхват на решението по чл.78а НК е установеното от наказателния съд изпълнително деяние, изразяващо се в нарушаване на установеното в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП правило за движение, задължаващо водачите на МПС след подаване на сигнал, разрешаващ преминаването им, да пропуснат пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека. Недопустимо е изменението на правната квалификация на деянието от гражданския съд чрез прилагането и на нормата на чл. 20 ЗДвП, без в исковата молба да са наведени каквито и да било твърдения в този смисъл. Очертаният в ИМ деликт, предмет на гражданското производство е тъждествен на престъплението предмет на решението по чл.78а НК, поради което гражданският съд следва задължително да съобрази в решението си всички констатации на наказателния съд по отношение на действията/бездействията, обосновали правната квалификация на деянието. В този смисъл абсолютно необоснован и неправилен е изводът на решаващия съд относно избраната от водача скорост на движение, която не му била позволила да пропусне пешеходеца и това било довело до неговото увреждане, като това обстоятелство е зачетено от съда при определяне на степента на съпричиняване на вредите от всеки от двамата участника в ПТП. Претендира разноски.