Решение № 216 от 25.02.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 4982/2023
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 25.02.2024
- Състав
- Десислава Николаева Великова
Цитирани разпоредби
- чл.330, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. Русе, 25.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520104982 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът Х. Х. Х. твърди, че на 21.12.2010 г. по молба на кредитора „Обединена Българска банка" АД било образувано изпълнително дело № 20107600401239 по описа на ЧСИ Ц.С.Г. с рег. № 760 с район на действие Окръжен съд – Русе, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 26.11.2010 г., издадени по ч.гр.д. № 10532/ 2010 г. по описа на РРС. Вземането произтичало от задължение по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRO, VISA, MASTERCARD от 27.09.2006 г. Длъжник по изпълнението бил ищецът, който бил осъден да заплати на кредитора сумата от 1998,67 лева – главница; 320,01 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 07.12.2009 г. до 23.11.2010 г;, 29,77 лева – наказателна лихва за периода от 07.12.2009 г. до 23.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 299,51 лева – разноски по делото. В изпълнителното дело била отправена покана за доброволно изпълнение от 22.12.2010 г. като ЧСИ Ц. Г. била извършвала само действие във връзка с проучване имуществото на длъжника. С постановление от 26.08.2019 г., ЧСИ прекратила ИД № 20107600401239, като в това постановление било посочено, че последното изпълнително действие било на 1
05.04.2011 г. След прекратяване на делото – 26.08.2019 г. не били постъпвали искания и извършвани изпълнителни действия от страна на взискателите повече от две години и същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК било прекратено. В периода от 05.04.2011 г. до 26.08.2019 г. не били искани и изпълнявани никакви действия. Съдебният изпълнител изпратил съобщение с изх. № 14775/26.08.2019 г. за прекратяване на делото срещу ищеца, което било адресирано до ответника, а не до първоначалния взискател „Обединена Българска банка“ АД. Тъй като ответникът бил актуалния кредитор по това вземане счита, че е изтекла давността на вземането. Заявява, че за вземането на главница, давността била 5-годишна и започвала да тече, считано от 27.06.2015 г. Съгласно Тълкувателно решение по № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този случай давността била изтекла на 27.06.2020 г. Вземанията за лихви се погасявали с изтичане на 3-годишна давност, т. е. били изтекли на 27.06.2018 г.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията, предмет на изпълнителен лист от 26.11.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 10532/2010 г. по описа на РРС, а именно сумата от 1998,67 лева – главница; сумата от 320,01 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 07.12.2009 г. до 23.1.2010 г.; сумата от 29,77 лева – наказателна лихва за периода от 07.12.2009 г. до 23.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 299,51 лева – разноски по делото, поради изтекла погасителна давност, тъй като считано от 27.06.2015 г. до 27.09.2023 г. не били извършвани действия.
В отговора на исковата молба ответникът ЕОС „Матрикс“ ЕООД счита предявения иск за недопустим, евентуално за неоснователен, като по отношение изложението за изтекла давност, те не възразяват, че погасителната давност относно процесното задължение била настъпила.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело 20107600401239 по описа на ЧСИ Ц.С.Г. с рег. № 760 с район на действие Окръжен съд – Русе, било образувано въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и 2 изпълнителен лист от 26.11.2010 г., издадени по ч.гр.д. № 10532/ 2010 г. по описа на РРС. С него ищецът бил осъден да заплати на „Обединена Българска банка" АД, сумата от 1998,67 лева – главница; 320,01 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 07.12.2009 г. до 23.11.2010 г;, 29,77 лева – наказателна лихва за периода от 07.12.2009 г. до 23.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 299,51 лева – разноски по делото.
Молбата за образуване на делото при ЧСИ И.Х. била депозирана от банката в кантората му на 21.12.2010 г., на която дата било образувано изпълнителното дело. В тази молба ОББ АД била посочила като изпълнителни способи: опис, оценка и продажба на движимо и недвижимо имущество на длъжника, запор на банковите сметки и върху всички останали вземания на длъжника.
В изпълнителното дело била отправена покана за доброволно изпълнение от 22.12.2010 г. като ЧСИ Ц. Г. била извършвала само действие във връзка с проучване имуществото на длъжника. С постановление от 26.08.2019 г., ЧСИ прекратила ИД № 20107600401239, като в това постановление било посочено, че последното изпълнително действие било на 05.04.2011 г.
След прекратяване на делото – 26.08.2019 г. не били постъпвали искания и извършвани изпълнителни действия от страна на взискателите повече от две години.
На 31.01.2018 г., между ОББ АД и ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД бил сключен договор за цесия, с който вземанията, за които бил издаден процесния изпълнителен лист, били прехвърлени на ответника.
По делото не се спори, че към момента на предявяване на настоящата искова молба, съгласно Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ40657/10.04.2023 г. процесното вземане е отразено в нея.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, в производството, по който 3 ищецът цели да установи, че не дължи на ответника 1998,67 лева – главница;
320,01 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 07.12.2009 г. до 23.11.2010 г;, 29,77 лева – наказателна лихва за периода от 07.12.2009 г. до 23.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 299,51 лева – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 26.11.2010 г., по ч.гр.д. № 10532/ 2010 г. по описа на РРС в полза на „ОББ АД и което вземане по изпълнителния лист е цедирано от Банката на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г.
Съдът намира и че предявеният иск се явява процесуално допустим и възражението на ответника за противното е неоснователно, включително и че не е дал повод за предявяването му. Правният интерес на ищеца произтича именно от това, че съгласно Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ40657/10.04.2023 г. процесното вземане е отразено в нея, както и че издаденият изпълнителен лист не е обезсилен, и със сила на пресъдено нещо не е признато, че не се дължат паричните суми по него, като във всеки момент може да бъдат предприети действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния лист ищеца.
На 31.01.2018 г. между ОББ АД и ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД е сключен договор за цесия, с който вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД и той е станал кредитор на вземането спрямо ищеца. Настоящият кредитор и ответник по делото не е изтеглил изпълнителния си лист и поискал прекратяване на изпълнителното дело и той е дал повод за предявяване на настоящия иск.
Следва да се отбележи и че ако изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се признае, че вземането по него е погасено по давност, ответникът винаги може да изтегли изпълнителния лист от ЧСИ и да образува ново изпълнително дело спрямо ищеца. Видно и от справка за кредитна задлъжнялост на ищеца, издадена от ЦКР към БНБ, към момента той фигурира като длъжник, което означава, че „ЕОС Матрикс” ЕООД е станал повод за завеждане на настоящото дело – на първо място поради наличието на необезсилен изпълнителен титул – изпълнителният лист, а на второ място поради обстоятелството, че и към момента сумите се претендират срещу него.
Разгледан по същество същият се явява основателен. При разглеждането 4 на отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало, а ищецът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Поради това съдът приема, че в разглеждания случай ответникът следва да доказва възникването на своето вземане, предмет на принудително събиране.
Правопораждащия неговото вземане факт са сумите по издадения изпълнителен лист от 26.11.2010 г., по ч.гр.д. № 10532/ 2010г. по описа на РРС, за дължими главница, лихви и разноски Въпроса, който следва да се разгледа в настоящото исково производство е погасено ли е по давност вземането по издадения изпълнителен лист и от кога започва да тече давността. В чл.330, ал.1 от ГПК /отм./ се сочеха основания за прекратяване на изпълнителното производство, които сега са възпроизведени в чл.433, ал.1 от ГПК. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Отсъствието на първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му – за неговото продължаване, което налага извода, че с настъпването на основанията, визирани в чл.330, ал.1 от ГПК /отм./, съответни на чл.433, ал.1 от ГПК, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл.330, ал.1 от ГПК /отм./ основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението.
Молбата за образуване на делото при ЧСИ е била подадена от Банката– взискател на 21.12.2010г., на която дата е образувано и изпълнителното дело.
След образуването на последното, видно от постановление от 26.08.2019 г. на ЧСИ, последното изпълнително действие било на 05.04.2011 г. Именно на тази дата следва да се приеме, че е било предприето последното годно изпълнително действие спрямо ищеца, което е прекъснало теченето на погасителната давност за вземането, за което е издаден процесния изпълнителен лист. В период от две години, считано от 05.04.2011г. по 5 изпълнителното дело не са предприемани никакви годни изпълнителни действия, поради което най-късно на 05.04.2013г., с изтичане на 2-годишния срок и съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, за което не е необходим изричен акт на ЧСИ. С изтичането на 5-годишен срок – на 05.04.2018г. вземането по изпълнителния лист следва да се счита за погасено по давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че вземането за сумата от 1998,67 лева – главница; 320,01 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 07.12.2009 г. до 23.11.2010 г;, 29,77 лева – наказателна лихва за периода от 07.12.2009 г. до 23.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 299,51 лева – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 26.11.2010 г., по ч.гр.д. № 10532/ 2010 г. по описа на РРС в полза на ОББ АД и което вземане по изпълнителния лист е цедирано от Банката на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г., е погасено по давност и предявеният отрицателен иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка на РРС сумата от 229.95 лв.- държавна такса.
Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b79844a-59b5-4f6c-9699-bb210f8cee3b