Решение № 1596 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1596 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110203722 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Р. В., с адрес *** против наказателно постановление № 1247/03.11.2025 г., издадено от ВПД заместник-началник на Зонално Жандармерийско управление - София /ЗЖУ-София/ за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6 ЗБЛД, за което на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД му е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв., с равностойност 153, 39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ евро, съгласно фиксирания курс на БНБ.

В жалбата се излагат твърдения за осъществени от служители на ЗЖУ-София неправомерни действия, както и бланкетно се твърдят допуснати при съставянето на АУАН съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане АУАН да бъде отменен.

За проведеното на 21.04.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани и се явяват лично, като жалбоподателят В. прави уточнение, че предмет на жалбата е наказателно постановление № 1247/03.11.2025 г., издадено от ВПД заместникначалник на Зонално Жандармерийско управление - София.

В дадения ход по същество жалбоподателят излага версията си за случилото се.

Признава, че не е представил документ за самоличност при осъществената от служителите на ЗЖУ-София проверка, тъй като не носел такъв у себе си. Поддържа, че се е легитимирал с карта за градски транспорт, за която смята, че съдържа достатъчно индивидуализиращи данни. Излага твърдения за действия на полицейските служители, осъществили проверката, надхвърлящи законовите им правомощия. В заключение прави искане атакуваното НП да бъде отменено.

Наказващият орган пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като 1 законосъобразно и правилно.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол, при което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 02.06.2025 г. около 19:00 ч., в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100, свидетелите Л. В. и Б. К., служители на Зонално жандармерийско управление - София /ЗЖУ-София/, предприели действия по извършване на полицейска проверка спрямо жалбоподателя И. В..

С цел да установят самоличността му, изискали да им представи документ за самоличност, като В. не представил такъв. Поради това бил отведен в 04 РУ-СДВР и задържан за срок до 24 ч. на основание заповед за задържане рег. № З-6809зз/02.06.2025 г. Свид. В. му съставил АУАН № 22328, бл. № 830307/02.06.2025 г. за това, че при извършената полицейска проверка не представил документ за самоличност. АУАН бил предявен и връчен на В., който като възражение отразил, че лицата не му предоставили документи за полицейски служители, ударили го, счупили телефона му и се държали неадекватно.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, на 03.11.2025 г. заместникначалникът на ЗЖУ-София издал срещу И. В. атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД му наложил глоба в размер на 300 /триста/ лв., с равностойност 153, 39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ евро, за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 6 ЗБЛД.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Л. В. и Б. К., и писмени - заповед за задържане рег. № З-6809зз/02.06.2025 г.; протокол за обиск; докладна записка до Началника на 04 РУСДВР и до Началника на ЗЖУ-София; заповед № 8121з-1233/27.09.2022 г.; заповед № 8121з1988/28.11.2023 г.; длъжностни характеристики; удостоверение рег. № 7456/21.04.2026 г.

Извършването на полицейска проверка от свидетелите В. и К. на посочените в АУАН време и място съдът прие за изяснени въз основа приобщените доказателства, включително депозираните от тях показания. Независимо един от друг, двамата полицейски служители описват по сходен начин обстоятелствата по осъществяване на проверката и неколкократния отказ на жалбоподателя В. да представи документ за самоличност. Съдебният състав кредитира показанията им, намирайки ги за логически издържани, обективни и достоверни, като липсата на конкретен спомен относно времето и мястото на извършените действия се явяват логично следствие от изминалия до разпитите им пред съда период от време, предвид многобройността на случаите, които имат в ежедневната си практика. Същевременно свидетелите потвърждават обективираните в АУАН констатации досежно тези елементи от фактическата обстановка, при което съдебният състав я прие за безспорно изяснена.

Останалите релевантни към предмета на доказване обстоятелства, в това число задържането на жалбоподателя В. за срок до 24 часа, за установяване на самоличността му, се установяват освен от свидетелските показания, и от приобщените по делото писмени доказателства.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, респективно компетентността на наказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества и предоставените им съобразно заповед № 8121з-1233/27.09.2022 г. и заповед № 8121з-1988/28.11.2023 г. правомощия.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

2

Процесните АУА Н и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на установения ред, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, и отговорят на изискванията на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и 57, ал. 1 ЗАНН относно съдържание и форма. И двата акта съдържат описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, и обстоятелствата, при което е осъществено. Констатира се съответствие между фактическото описание и правната квалификация. Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт. Релевираните в жалбата бланкетни оплаквания в съответната насока са неоснователни и не се споделят.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 6 ЗБЛД изисква всички български граждани при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

Безспорно в случая е, че свидетелите В. и К., с оглед длъжностните им качества, са компетентни длъжностни лица.

Според легалното определение, дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗБЛД, „документ за самоличност“ по смисъла на закона е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. В чл. 12, ал. 1 - ал. 3 ЗБЛД са изброени различните документи за самоличност, които се издават на българските граждани.

От своя страна, разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗБЛД предвижда, че самоличността на българския гражданин може да бъде удостоверена с който и да е от документите по ал. 1 ал. 3. Следователно непредставянето на един от изброените документи за самоличност представлява нарушение на чл. 6 ЗБЛД. Посоченият от жалбоподателя документ - карта за градски транспорт, макар да съдържа индивидуализиращи белези, не попада сред изрично и изчерпателно посочените от ЗБЛД документи, респективно се явява негодна за идентификация по смисъла на чл. 6 от закона.

Предвид това, при извършената на 02.06.2025 г. около 19:00 ч. в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100 проверка, В. е следвало да представи документ, удостоверяващ самоличността му. Непредставяйки такъв на компетентните длъжностни лица /по което обстоятелство между страните не се спори от фактическа страна/, жалбоподателят от обективна страна е осъществил състава на нарушението по чл. 6 ЗБЛД.

От субективна страна при извършването му е действал при непредпазлива форма на вина - небрежност, доколкото е следвало да положи необходимата грижа да носи в себе си някой от изискуемите за удостоверяване на самоличността му документи, което задължение не е изпълнил.

При преценка относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН съдът прие, че извършеното нарушение не се явява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид, изключваща маловажността на случая.

Същевременно обаче съдебният състав констатира, че наложената на В. глоба в размер на 300 /триста/ лв., с равностойност 153, 39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ евро, съгласно фиксирания курс на БНБ, е индивидуализирана в максималния предвиден от разпоредбата на чл. 80, т. 5 ЗБЛД размер към момента на извършване на нарушението /изм. ред. ДВ бр. 82 от 2009 г./. Последното се явява необосновано, доколкото приобщените доказателствени материали не водят до извод в насока наличието на толкова завишена степен на обществена опасност на нарушението и нарушителя, които да обуславят налагане наказание в предвидения максимален размер. Поради това съдът служебно прецени, че наложената на В. глоба следва да бъде намалена до близък до минимално 3 предвидения от закона към момента на извършване на нарушението размер, а именно в размер на 50 /петдесет/ евро, с равностойност 97, 79 /деветдесет и седем лв. и седемдесет и девет ст./ лв. по фиксирания курс на БНБ преди 01.01.2026 г., в който ще се яви справедлива, обоснована и съразмерна на извършеното нарушение.

По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в санкционната част в посочения смисъл. В останалата част НП е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон, поради което основания за отмяната му не се констатираха.

Релевираните в жалбата и в хода по същество оплаквания относно осъществени от полицейските служители неправомерни действия при извършване на проверката и задържането на В. останаха недоказани, и доколкото са извън предметния обхват на настоящето производство, не следва да бъдат обсъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, предл. 1-во вр. ал. 2, т. 4 вр. чл. 58д, т.

1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1247/03.11.2025 г., издадено от ВПД заместник-началник на Зонално Жандармерийско управление - София /ЗЖУ-София/ срещу И. Р. В. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6 ЗБЛД, в частта относно размера на наложената му глоба в размер на 300 /триста/ лв., с равностойност 153, 39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ евро, като я НАМАЛЯВА и ОПРЕДЕЛЯ размер на глобата 50 /петдесет/ евро, с равностойност от 97, 79 /деветдесет и седем лв. и седемдесет и девет ст./ лв. по фиксирания курс на БНБ преди 01.01.2026 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4