Определение № 73 от 15.02.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Частно наказателно дело 70/2022
- Вид
- Определение № 73
- Подписан
- 15.02.2022
- В сила
- 23.03.2022
- Състав
- Асен Владимиров Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73 гр. Варна, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Асен Вл. Попов като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Частно наказателно дело № 20223100200070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба от адв. А.С. – процесуален представител на АНТ. ИВ. АТ., срещу Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 13.01.2022 г., с което на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ****/**** г. по описа на РУ Девня, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК.
С жалбата се иска отмяна на постановлението, като се дадат задължителни указания по прилагането на закона, тъй като не са извършени всички необходими действия по разследването, а именно –допълнителна експертиза, следствен експеримент и компютърна симулация на произшествието.
Предвид доказателствата за връчване на атакуваното постановление и за представителна власт на жалбоподателя съдът счита, че жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок и е допустима за разглеждане.
Настоящата инстанция, след като се запозна с възраженията, посочени в жалбата, както и с материалите по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания прокурорски акт, намира подадената жалба за неоснователна поради изложените по-долу съображения.
От фактическа страна, в хода на разследването по воденото досъдебно производство било установено следното:
На 04.06.2020 г. около 10:00 часа по път III-2702, между с. Г.К и гр. В д, в посока гр.
В д в дясната лента се движел лекотоварен автомобил марка „М" модел „С ***" с рег. № * **** ** управляван от свид. А.С .А. Пътят бил двулентов с по една лента в посока, разделени от хоризонтална маркировка МЗ „Единична прекъсната линия". Като наближил регулираното кръстовище на разклона за с. * от същото, като направил ляв завой след пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" на главния път излязъл лек автомобил марка „* модел „Г." с рег. № * **** **, управляван от И.И. в който на предна дясна седалка пътувала съпругата му - св. Й.И.. Св. А предприел внезапно спиране още потегляне на автомобила към лентата му за движение, като оставил 32,23 м спирачни следи, когато с предната си лява част лекотоварният автомобил ударил задната лява врата на лекия автомобил и приплъзнал по левия му борд. След удара лекотоварният автомобил продължил да се движи 5,2 м., като оставял спирачни следи без изменение на траектория си на движение, след което завил наляво през лентата за насрещно движение към затревения 1 участък в страни от пътя, където спрял до крайпътните храсти. От удара автомобилът Ф. се завъртял около вертикалната си ос на 330°, при което поради големия въртящ момент, който се създал в следствие на удара, газовата му бутилка изхвърчала през багажника, а той преминал през участък от износен асфалт с наклон на изкачване, след което с наклон на спускане и през участък с трева и храсти, където се ударил с остатъчната си скорост от около 10 км/ч в ствол на ниско дърво и останал в покой.
Настъпилото ПТП било видяно и от св. Е.Ф който управлявал трактор със скорост около 35 км/ч в дясна лента в посока от гр. В д към с. Г.К, т.е. срещу движението на лекотоварния автомобил, управляван от свид. А. Свидетелят Ф. отишъл първо при св. А и се уверил, че бил добре. Св. А слязъл от автомобила и двамата отишли при лекия автомобил.
Забелязали, че в автомобила имало двама възрастни хора, помогнали на св. И. да излезе, тя имала само драскотина на бузата. В този момент към тях се приближил познат на свид. Ф., попътно минаващ, който не видял катастрофата, но спрял и той да помогне на И И да излезе от автомобила, тъй като бил отпуснат, но дишал и бил в съзнание. Положили го на земята.
Свидетелката Й.И. позвънила на тел. 112 и съобщила за катастрофата, като дала телефона на свид. Ф., за да обясни местоположението им.
На мястото на произшествието пристигнали служители на полицията, като първо пристигнал свид. П.В.. Дошъл и екип на спешна медицинска помощ за хоспитализиране на пострадалите. Бил извършен и оглед от разследващ полицай, обективиран в протокол от 04.06.2020 г.
Вследствие на настъпилото ПТП, И.А.И. получил тежка контузия на мозъка в областта на дясното голямо мозъчно полукълбо, мозъчния ствол, левостранен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и други, подробно описани в СМЕ.
В резултат на травматичните увреждания и развилата се двустранна бронхопневмония И починал в болницата на 22.06.2020 г. След аутопсия и чрез експертиза е установена пряка причинно следствена връзка между уврежданията, получени при ПТП и настъпилия смъртен изход.
В хода на разследването са разпитвани жалбоподателя А.А. и лицата - П.В., А. А, Е.Ф Й.Й., Г.С. и Йордан Йорданов, които кореспондират помежду си и допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Изготвени са комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, както и допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Установява се едно единствено противоречие в гласните доказателствени средства, което бе разрешено от вещите лица, изготвили комплексната АТЕ и СМЕ по отношение на факта, дали водачът на лекия автомобил „Ф. Г.“ е спрял на пътния знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като на този въпрос се отговори утвърдително.
В заключението си експертите подробно са описали механизма на пътното произшествие, като са обсъдили пътната обстановка, пътните знаци, оставените следи на местопроизшествието, свидетелските показания и разположението на МПС-тата след сблъска. Определена е и скоростта на движение на лекотоварния автомобил марка „М" преди ПТП – 89,93 км/час, при максимално допустима 90,00 км/час, а на лекия автомобил „Ф.“ е била 0 км/час. Скоростта на лекотоварния автомобил е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с останалите превозни средства, с превозвания товар, с характера и интензитета на движението, с конкретните условия на видимост. Посочено е, че лекият автомобил „Ф.“ е следвало да спре на пътния знак „Спри“ и да пропусне преминаващия лекотоварен автомобил, поради което всяка скорост, с която би навлязъл в лентата на движение на движещия се лекотоварен автомобил, би се оказала несъобразена с характера и интензитета на движение и конкретните условия на видимост. Видимостта на водача на „М“ с рег. № * **** ** към 2 процесното кръстовище е определена на 150 метра, а към лекия автомобил „Ф. Г.“ с рег. № * **** **, когато е бил на 60,59 метра от мястото на удара. Отстоянието, на което лекотоварният автомобил е отстоял от мястото на удара, в момента, в който лекият автомобил Ф. е навлязъл в лентата му за движение е 38,61 метра. Като причина за настъпване на ПТП-то е посочено навлизането на лекия автомобил на главния път в лентата за движение на лекотоварния автомобил М, без да пропусне последния, който е бил с предимство, въпреки наличието на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Опасната зона за спиране на лекотоварния автомобил е определена в размер на 93,18 метра.
Вещите лица сочат, че за лекотоварния автомобил не е съществувала техническа възможност да предотврати ПТП нито чрез аварийно спиране, нито чрез спасителна маневра. Водачът на Ф. Г. също не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спасителна маневра. Единственото поведение, което би избегнало настъпването на ПТП, е било, ако водачът на лекия автомобил е възприел идващия лекотоварен автомобил и се е въздържал от навлизане в този момент на пътното платно.
В медицинската част от експертизата са описани травматичните увреждания на И.А.И., като причина за смъртта е посочена тежката черепномозъчна травма и развилата се в последствие двустранна бронхопневмония. Между описаните травматични увреждания и настъпилия смъртен изход е установена пряка причинно-следствена връзка.
След проведеното по досъдебното производство разследване с Постановление от 28.04.2021 г. на ВОП, наказателното производство е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НПК, като прокурорският акт е потвърден с Определение № 232 от 28.05.2021 г. на ВОС. С Определение № ***/04.08.2021 г., постановено по ВЧНД № 221/2021 г. от Апелативен съд Варна в производство по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК, първоинстанционният съдебен акт и респ. постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № ****/**** г. по описа на РУ на МВР - гр. Девня са отменени, поради допусната грешка в математическите изследвания в първоначалната комплексна експертиза в частта „автотехническа“. Правилното уточняване на величините, които служат за изходен параметър, са от значение за определяне отстоянието на лекотоварния автомобил от мястото на удара към момента на потегляне на лекия автомобил от знак Б2 и към момента на навлизане му в лентата за движение на лекотоварния автомобил. От съществено значение е определено от Апелативен съд гр. Варна назначаването на допълнителната експертиза, чийто отговори предпоставят решение на основния правен въпрос в настоящото производство, който е: при очевидното нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия /неспазване на предимство/ имал ли е обективна възможност водачът на лекотоварен автомобил „М С“ с рег. № * **** ** да спре преди настъпването на удара или не?
След връщане на делото на ВОП е изготвена допълнителна експертиза с корекция на математическите изчисления, която не повлиява на първоначално изведените изводи от експертите. Поради това с Постановление от 13.01.2022 г., предмет на настоящия първоинстанционен контрол, наказателното производство по ДП № ****/**** г. по описа на РУ Девня, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК отново е прекратено на основание чл.24, ал.1, т. 4 от НПК, поради това, че водачът, причинил ПТП-то е починал.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, а постановлението на прокуратурата - за обосновано и законосъобразно.
При тази фактическа обстановка, изяснена напълно чрез допустимите процесуални способи, съдът споделя направеното разрешение от прокурора – за прекратяване на наказателното производсто.
Изводите относно механизма на настъпване на ПТП, скоростта на движение, разстоянието между автомобилите, вкл. и когато е и възникнала опасността са обосновани с 3 наличните доказателствени средства, и с извършените на терен измервания.
След анализ на доказателствата, настоящата съдебна инстанция прави следните правни изводи:
Водачът, управлявайки лекотоварния автомобил не е допуснал нарушение на правила за движение по пътищата, възприел е опасността на лекия автомобил навреме, реагирал е своевременно, но не е имал техническата възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране или предприемане на спасителна маневра. Опасната зона за спиране на лекотоварния автомобил е определена на 93,18 метра, а отстоянието, на което лекотоварният автомобил е отстоял от мястото на удара към момента, в който лекият автомобил е навлязал в лентата за движение е била 38,61 метра. Възприемането на лекия автомобил като опасност, преди да потегли, е можело да се случи, едва когато е бил на разстояние 60,59 метра от мястото на удара. Единствената възможност ПТП да бъде предотвратено е била, в случай, че водачът на лекия атомобил „Ф.“ бе подходил с повече внимание към пътната обстановка и бе пропуснал преминаващия с предимство „М С“. Това води съда до извода, че престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“ от НК не е извършено от водача на лекотоварния автомобил.
Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в пределите на чл. 243, ал. 5 НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени, дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато превратното им тълкуване. На следващо място, трябва да установи, дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което от своя страна изяснява, дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. При положителен извод за законосъобразно формиране на вътрешното убеждение на прокурора по фактите, съдът трябва да провери, дали правилно е приложен материалният закон.
Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b7926af-0f27-4655-8bf7-1d6c4e0ca526