Решение № 41 от 19.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Ямбол, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело № 20232300500489 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв. К.Г. от АКПловдив, пълномощник на А. Г. Г. и В. Д. С., против Решение №53/01.08.2023 г. на Тополовградския районен съд, постановено по гр.д. № 272/2022 г. на същия съд, в частта, с която е отхвърлена молбата от А. Г. Г. и В. Д. С. за поправка на явна фактическа грешка, допусната в Решение № 38/23.05.2023 г. по същото дело в частта, касаеща описанието на дворно място с площ от 2300 кв.м., представляващо ПИ-96, за който са отредени УПИ IX-96 и УПИ VIII-96, в квартал 20 по ПУП на с.Чукарово, обл.Хасково, утвърден със Заповед № 382/26.12.1989 г. при граници и съседи : ПИ-94-Н-ци на Г.П.Д., ПИ-95-Е.М.И. и В.М.Т., ПИ9- Д.П.К. и от две страни улици, заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения в имота.

В жалбата се сочи, че ТРС не е поправил нито една от посочените в молбата по чл.

247 от ГПК очевидни фактически грешки досежно гореописания имот, като е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Целта на молбата е била да се определят точно имотите по вид, площ и граници като предмет на делото за делба, за да няма никакво съмнение по предмета на делбата. Поискано е било да се отстранят три несъответствия по отношение на дворното място и построените в него сгради: относно площта на имота, записана като 2300 кв. м., вместо 2400 кв.м., да се опише и едноетажна паянтова селскостопанска постройка — навес с оградни стени, с площ от 30 кв.м. /отразена в приложените акт за собственост, скица и данъчна оценка/, да се поправи ОФГ в описанието на границата на дворното място: „ПИ - 9 - Д.П.К.“, вместо правилното „ПИ - 98 - Д.П.К.“. С жалбата се оспорва приетото в решението, че недвижимият имот, допуснат до делба, съответства на приложените по делото документи. Твърди се, че за този имот към ИМ са приложени титул за собственост - НА № 63, том 1, дело 107/1966г., скица № 1013/07.11.2022 г., изд. от Община Тополовград, отдел „ППУТ", удостоверение за данъчна оценка изх. № 7609000033/04.11.2022 г., съгласно които дворното място е с площ от 2400 кв.м., като в него 1 са построени освен жилищна сграда и селскостопанска постройка. Твърди се и че границите на имота не са правилно описани в решението. Излагат се доводи, ч е ТРС не е направил никакъв анализ на приложените документи по делото, за да прецени, че е налице несъответствие между същите и заявения имот в исковата молба, поради което е и допуснал редица очевидни фактически грешки. Въззивниците считат, че щом съдът е приел, че разликата от 100 кв. м. и второстепенната постройка са извън предмета на делото, е следвало да остави исковата молба без движение до уточняване границите, размерите на имота и постройките, предвид приложените документи. В жалбата се иска ЯОС да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постановите друго, с което да допуснете поправка на ОФГ по отношение на дворното място, като запише, че делбеният имот е дворно място с площ от 2400 кв. м., представляващо ПИ - 96, за който са отредени УПИ IX - 96 и УПИ VIII - 96, в кв. 20 по ПУП на с. Чукарово, обл. Хасково, утвърден със Заповед № 382/26.12.1989г. при граници и съседи: ПИ 94- наследници на Г.П.Д., ПИ -95 - Е.М.И. и В.М.Т., ПИ - 98 - Д.П.К. и от две страни улици, заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв. м., едноетажна паянтова селскостопанска постройка - навес с оградни стени, с площ от 30 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения в имота.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемитe Т. И. П., М. М. Д., Д. Г. К., В. К. И. и Е.К.Б. (И.) не са подали отговор на жалбата.

В с.з. въззивниците не се явяват и не изпращат представител. С писмена молба пълномощникът им поддържа жалбата и пледира за уважаването й и за отмяна на решението на ТРС в атакуваната му част, съотв. за уважаване на искането за поправка на ОФГ на основание чл. 247 от ГПК.

От въззиваемите се явяват В. К. И. и Д. Г. К., които излагат твърдения, свързани с неоснователност на жалбата на противната страна. Първата заявява, че когато е посетила делбения имот преди година, е установила, че всички помощни постройки са паднали, както и къщата. Пледират, съдът да вземе решение въз основа на документите- на записаното в нотариалния акт за имота.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Т. И. П. срещу А. Г. Г., В. Д. С., М. М. Д., Д. Г. К., В. К. И. и Е.К.Б. иск за делба на земеделски имоти в землището на с.Чукарово и с.Синапово и дворно място в с.Чукарово, общ.Тополовград, с площ от 2300 кв.м., представляващо ПИ-96, за който са отредени УПИ IX-96 и УПИ VIII-96, в квартал 20 по ПУП на с.Чукарово, обл.Хасково, утвърден със Заповед № 382/26.12.1989 г. при граници и съседи: ПИ-94-Н-ци на Г.П.Д., ПИ-95-Е.М.И. и В.М.Т., ПИ-9- Д.П.К. и от две страни улици, заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения в имота.

Въззивниците- ответници са подали отговор, в който са заявили, че описаните в исковата молба имоти съответстват на оставените в наследство от общия наследодател.

Останалите ответници също не са имали възражения или претенции относно делбените имоти.

Искът е уважен от съда с Решение №38/23.05.2023 г., с което до делба са допуснати земеделските имоти и дворното място в с.Чукарово, общ.Тополовград, както е описано в исковата молба.

В срока за обжалване на решението ответниците А. Г. Г. и В. Д. С. са подали молба, чрез адв.К. Г.[1]Г. от АК-Пловдив, за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка 2 в постановеното делбено решение, в частта относно идентификацията на делбените имоти, като дворното място да бъде описано с площ от 2400 кв. м., представляващо ПИ - 96, за който са отредени УПИ IX - 96 и УПИ VIII - 96, в кв. 20 по ПУП на с. Чукарово, обл.

Хасково, утвърден със Заповед № 382/26.12.1989г. при граници и съседи: ПИ 94наследници на Г.П.Д., ПИ -95 - Е.М.И. и В.М.Т., ПИ - 98 - Д.П.К. и от две страни улици, заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв. м., едноетажна паянтова селскостопанска постройка - навес с оградни стени, с площ от 30 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения в имота.

ТРС с Решение №53/01.08.2023 г. е уважил частично молбата, допускайки поправка на фактическите грешки в описанието на земеделските земи, а относно дворното място е приел, че не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК. Посочил е, че не е налице неправилно изписване на наименование и цифри в описанието на недвижимия имот, което точно съответства на данните в исковата молба и в приложения към делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52 по нотариално дело № 0410/2020 г. на нотариус с район на действие Районен съд – Тополовград, позоваващ се на по-стария нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 63, том I, дело № 107/1966 г. на ТРС, описващ имота като неурегулиран такъв и легитимиращ дарителите. ТРС е констатирал, че в приложеното към делото удостоверение за данъчна оценка също е посочена общата площ на земята 2300 кв.м., а не 2400 кв.м., както се претендира, с постройките в дворното място. Единствено в скицата имотът е записан с площ по-голяма от претендираната - 2400 кв.м. и съответно в забележка е посочено, че разликата в квадратурата е вследствие неправилно изчисление при съставяне на нотариалния акт от 1966 г. Счел е, че с искането за поправка се очертава нов предмет по делото, различен от този, който първоначално е очертан с исковата молба. Приел е, че е процесуално недопустимо да се претендира от съда да промени решението си, като се произнесе в повече от това, което се иска с последната. След като ответниците, подали молбата за поправка на явна фактическа грешка, са имали претенции за други площи и постройки, различни от описаните в исковата молба, е следвало в производството по делото да направят възраженията си, които да бъдат разгледани от съда, ако са допустими. Съдът е заключил, че в случая това не е направено и няма как по реда на чл.247 от ГПК да бъде изменян предмета на делото, очертан с исковата молба и съответно съдебното решение.

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 63, том I, дело № 107/1966 г. на ТРС, същият се отнася за дворно място, неурегулирано, с площ от 1795 кв.м., представляващо парцел VI-130 в кв. 17 с построена в него паянтова къща и навес. В Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том III, рег.№2541, нотариално дело № 410/2020 г. на нотариус с район на действие Районен съд – Тополовград, дворното място е описано с площ от 2300 кв.м., представляващо ПИ 96, за който са отредени УПИ IX-96 и УПИ VIII-96, в квартал 20 по ПУП на с.Чукарово, обл.Хасково, утвърден със Заповед № 382/26.12.1989 г. при граници и съседи: ПИ-98- Д.П.К., ПИ-94- Н-ци на Г.П.Д., ПИ-95- Е.М.И. и В.М.Т., и от две страни улици, заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения в имота. В Скица №1013/07.11.2022 г. на Общ. Тополовдград, издадена за ПИ 96 в кв.20 по ПУП на с.Чукарово, е отбелязано, че имотът е с площ от 2400 кв.м., границите му са същите като описаните в нотариалния акт за дарение, а в „забележки“ е посочено, че имотът е идентичен с описания в Нотариален акт № 63, том I, дело № 107/1966 г. на ТРС, като разликата в квадратурата е вследствие неправилно изчисление при съставяне на нотариалния акт от 1966 г.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения:

При извършване на служебната проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата 3 инстанция намира, че ТРС е постановил валидно и допустимо решение, а при преценка въз основа на оплакванията в жалбата намира същото и за частично неправилно.

Производството е по реда на чл.247 ал.1 от ГПК за поправка на явна фактическа грешка.

Съгласно чл. 247 ал.1 от ГПК, съдът може, по своя инициатива или по молба на страните, да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Предявеният иск е за делба на недвижими имоти. Съгласно Решение № 199 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 153/2012 г., II г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в решението по допускане на делбата съдът формира воля за наличието на съсобственост върху определен имот между определени лица, както и за квотите им в съсобствеността. Въз основа на данните за осъществяване на определено правно основание за придобиване на собствеността, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства се извършва преценка дали конкретният имот с посочените в тези доказателства индивидуализиращи белези /местонахождение, граници и площ/ е съсобствен между съделителите при посочените в диспозитива на решението квоти. Необходимостта в диспозитива на решението имотът да бъде описан според актуалния му регулационен статут, респ. индивидуализиран по кадастрална карта на съответното населено място, налага посочването на границите на същия така, както са отразени в представената по делото скица, респ. изслушаните експертизи. Описанието на имота в диспозитива на решението обаче следва да се извърши според действителните данни за индивидуализиращите го белези, така както те са отразени в действащия подробен устройствен план, респ. кадастрална карта, като се предполага, че същите са възпроизведени точно в издадената от общинската администрация скица. Ако при изписването на номера на съседен поземлен имот в издадената от техническата служба скица е допусната техническа грешка, описанието на имота, предмет на делбата в решението обективно не би съответствувало на действителното положение и на волята на съда за начина на неговата индивидуализация. Поради това следва да се приеме, че ако в решението е формирана воля за наличието на предпоставките за допускане на делбата на имот, който следва да бъде индивидуализиран според данните по подробния устройствен план, респ. кадастралната карта на съответното населено място и се установи, че в представената по делото скица е била допусната техническа грешка досежно някоя от границите на имота или друг негов индивидуализиращ белег, която е била възпроизведена и в диспозитива на решението, при констатиране на грешката съдът следва да проведе производство по чл. 247 ГПК. Поправката на тази грешка не би подменила волята на съда за наличието на съсобственост и за начина на индивидуализиране на имота.