Решение № 125 от 08.04.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. С., 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любен Д. ХаджиИ. при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИ. Гражданско дело № 20245400100521 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по иск на Р. И. П., от гр. С., чрез адв. К.Т., срещу община Ч., представлявана от кмета Б.Х., а последният от адв. Н.С., в която се твърди, че ищецът бил родом от град Ч., където и до днес поддържал и живеел в родния си дом.

Твърди се, че в град Ч. живеели неговите наследодатели, родственици и близки, от години покойници и погребани в гробищния парк на населеното място, в гроб на рода, в което гробно място се полагали тленните останки на неговите родственици. В това гробно място бил погребан и неговият баща И.

Р. П., починал на 18.08.1999г., а преди това и Р. И. П., починал на 28.06.1944г., негов дядо, Ш. Р. П.а, починала на 01.10.1949г. негова баба и Р. Р. Т., починала на 07.11.1997г./ бездетна леля на ищеца/. Освен посочените близки и роднини, в същото гробно място били положени и тленните останки на В. Х. Т., починал през 1983г., съпруг на Р. Р. Т..

Твърди, че през месец май 2021г. узнал шокиращ за него факт, че в посоченото родово гробно място, в което били погребани неговите близки, било погребано трето лице, което не било от рода и нямало каквато и да е 1 връзка със семейството и рода П.и.

Ищецът твърди, че това обстоятелство довело до негативни за него последици, притеснения, обида, включително и до силно влошаване на здравословното му състояние.

В Районен съд-Ч. било образувано гр. д. № 187/2021г., но въпросът за правото на гробоползване бил в отговорностите на община Ч., която била ответник по настоящия иск. Това становище се подкрепяло и трайно установената практика на ВКС.

Ищецът твърди, че депозирал две заявления до община Ч., отговорите от общината били идентични, писмо изх. № 94-00-2156/24.11.21г. и писмо изх.

№ 94-00-2180-001/30.10.24г., които признавали твърденията му.

Поддържа, че с оглед регламентираното в Наредба № 2/21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници, в сила от 10.05.2011г., издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр.36 от 10.05.2011г., изм. и дол. ДВ. бр.97 от 10.12.

2019г., изм. и доп. ДВ. бр.59 от 11.07.2023г., както и определение № 70/13.07.2018г. по гр. д. № 60А/2018г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, предоставянето на гробно място представлявало облигационно правоотношение тогава, когато съответната община била приела съответната наредба на общинския съвет. В случая такава и до днес не била приета, поради и което ищецът се позовава на определение № 50258 от 05.12.2022г. по ч.гр.д.

№ 3379/2022г., Іг.о на ВКС, по отношение на пасивната легитимация на община Ч..

Ищецът твърди, че гробищен парк Ч. бил публична общинска собственост, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, град Ч., община Ч., като според Наредба № 2/21.04.2011г., чл.4, ал. 1 и чл.12. ал.2 от Закона за общинската собственост, управлението на въпросния имот се възлагало на собствениците на гробищни паркове, в случая община Ч., която определяла местата, в които следвало да се извършва погребване или урнополагане.

Поддържа, че причинените неимуществени вреди били от бездействието на общината, свързано с неподдържане на регистър на собствениците на гробни места и имената на покойниците, както и от действието й - предоставяне на гробно място на трето лице.

2

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.124. ал.1 ГПК да признае за установено по отношение на ответника община Ч., че има право на гробоползване за вечни времена на гробно място 4 /четвърто/ от портала на гробищния парк вдясно, представляващо гробно място 1 /едно/ с площ от 2,88 кв.м. в поземлен имот с идентификатор *** в град Ч., община Ч., област С., представляващ публична общинска собственост /подолу за краткост „процесното гробно място“/, с предназначение гробищен парк, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000лв., неимуществени вреди, за периода м.май 2021г. до предявяване на иска 19.11.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответната община Ч. е подала отговор в срок.

Според ответника, исковата молба била нередовна. От представените документи не ставало ясно каква била претенцията на ищеца. В петитума на исковата молба не се съдържала индивидуализация на претендираното вземане - липсвало посочване на основанието, на което се претендирала сумата от 100 000лв., периода, за който претендирало настъпването на вредата и обстоятелствата, на които се основавал искът. Не ставало ясно как се формирало исканото обезщетение, какви неимуществени вреди били причинени, в какво се изразявали те и кога били настъпили. В случай, че вредите се претендирали поради неподдържане на регистър на собствениците на гробни места, имена на покойници и предоставяне на гробно място на трето лице, от м. май 2021г. до момента, за ответника не ставало ясно какво се твърдяло в посочения период и какви вреди били причинени на ищеца. Не ставало ясно защо ищецът считал, че отговорна за настъпването на неимуществените вреди била община Ч..

Ответната община счита, че заявените искови претенции по чл. 124, ал.

1 ГПК и по чл. 45 ЗЗД били недопустими, като излага следните съображения за това:

На първо място, за общината не ставало ясно с кои свои действия и бездействия била оспорила правото на ищеца за гробоползване. Община Ч. не оспорвала правото на ищеца, напротив, многократно предлагала да обособи свободно гробно място за вечни времена. Общината не препятствала правото 3 на ищеца да ползва или да се грижи за посоченото от него място, единствено била посочила, че за нови погребения в същото следвало да изтече осем годишният срок, посочен в чл. 25 от Наредба №2/21.04.2011г..

Наличието на правен интерес се преценявало конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следвало да докаже фактите, от които те произтичали. В случай, че за ищеца липсвал правен интерес, производството по делото следвало да се прекрати.

С исковата молба ищецът не обосновавал правния си интерес за водене на това производство, затова ответникът поддържа, че искът бил недопустим, поради липса на правен интерес.

Ответникът твърди, че не оспорвал правото на гробоползване на ищеца. Прилага разменената между страните кореспонденция. С жалба вх. № 94-00-1698/01.09.21г. ищецът поискал от ответника незабавно да премахне погребания през м. януари 2021г. С. А. от семейния гроб на фамилия П.и.

С писмо изх. № 94-00-1698-01/07.09.21г. на кмета на община Ч. на ищеца било отговорено, че според чл. 25, ал. 1 от Наредба №2/21.04.11г. за здравните изисквания към гробищните паркове /гробища/, изравянето на трупове или останките им за последващо използване на същото гробно място, се разрешавало най-малко след изтичането на 8 години от последното погребване. Кметът на община Ч. не бил овластен и не притежавал правомощия за извършване на действията, за които бил сезиран с жалбата от 01.09.21г., предвид на специалната хипотеза на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от посочената наредба.

По същия повод била проведена и лична среща на ищеца с кмета на община Ч., за която ищецът получил писмен отговор с писмо изх.№ 94-001698-002/17.09.21г., с което кметът потвърдил дадения предходен отговор на жалбата, относно искането да се премахне погребаният С. А..

Ответникът твърди, че междувременно в деловодството на общината постъпила молба с вх. № 94-00-1871/30.09.2021г. от Н. А.а, ведно с приложена към нея нотариална покана от 27.09.2021г. от Р. П.. В молбата А.а посочвала, че съпругът й С. Г. А., починал през м. януари 2021г. и бил погребан в гроб, предоставен му за ползване от сина на погребания в него - В.

- Х. Т., от гр. К., Гърция. Посочвала, че при погребването на съпруга й на 4 гробното място имало поставена надгробна плоча на лицето В., без изписване на други починали в него, както и че съпругът й приживе поддържал именно този гроб, затова и когато починал, тя посочила същия за погребването му.

Посочвала, че била получила нотариална покана, която прилагала, както и че от 20.08.2021г. на гробното място били започнати строителни дейности, а след извършена от нея проверка установила, че надгробната плоча на В. била премахната, а кръстът на съпруга й бил захвърлен, с името към почвата /надолу/. Посочвала в молбата, че била поставена нова плоча с имената на Р.

Т., починала през 1997г. и И. П., починал през 1999г. В същата молба изразявала притесненията си, че г-н Р. П. можел да оскверни гроба и да изкопае тялото на съпруга й. Молбата до кмета била последният да вземел отношение и молела, да й се предостави преписката по жалбата на П. от септември месец 2021г.

С писмо с изх. № 94-00-1871-001/ 05.10.2021г., ведно с разписка за получаването му от 06.10.2021г., било отговорено на А.а, че предвид специалната хипотеза на чл. 26 от Наредба № 2/21.04.2011г., предвиждаща особен ред и предвид липсата на условията, посочени в чл. 25, ал.1 от същата наредба, се касаело за случай, в който била необходима намесата на прокурор и изпълнението на тези действия следвало да бъдат извършвани по реда и при условията на чл. 157 НПК. Кметът на община Ч. не бил овластен и не притежавал правомощия за извършване на действията, за които бил сезиран с жалба с вх. № 94-00-1698/01.09.2021г. на община Ч.. Било й изпратено копие по преписката по жалба на П..

Ответникът твърди, че му било известно обстоятелството, че на 10.12.21г. между Р.П. и Н.А.а било образувано гр.д. № 187/21г. на Районен съд - Ч.. С определение № 50258/05.12.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 3379/2022 г., I г.о., било оставено в сила определение № 375/02.08.2022г. по в. ч. гр. д. № 236/2022г. на Окръжен съд - С., в частта, с която било потвърдено определение № 71/17.06.2022г. по гр. д. № 187/2021г. на РС-Ч. в частта, с която било прекратено производството по делото по предявения от Н. А.а срещу Р.П. евентуален иск и в частта, в която било прекратено производството по същото дело, в частите му по предявените от Р.П. срещу Н.А.а насрещни искове за признаване за установено по отношение на ответницата, че процесното гробно място № 1 намиращо се в оземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на град Ч., било 5 фамилно гробно място на рода П.и и в частта, с която се искало да бъде осъдена ответницата Н.А.а да премести тленните останки на съпруга си С. А., починал на 01.01.2021г., от процесното гробно място, и била върната насрещната искова молба в тези си части.

На ответника било известно, че П. бил предявил иск срещу Н.А.а, с искане да бъде обезщетен за нанесените му от нея неимуществени вреди, по повод погребението на съпруга й в гроба считан за негов семеен гроб, с твърдения, че здравето му било увредено именно вследствие на нейните действия.

Твърди, че с искане с вх. № 94-00-1992/19.10.2021г. с приложено платежно нареждане от Н. А.а до кмета на община Ч., било поискано да закупи гробно място за съпруга си С. А..

С писмо с изх. № 94-00-1992-001/29.10.2021г. от община Ч., ведно с платежно нареждане и обратна разписка за връчването му, било отговорено на А.а, че за гробните места в гробищния парк не били отредени отделни УПИ, като гробищният парк не бил парцелиран. Отделни парцели за гробно място се отреждали при предварително заявяване на административна услуга съгласно чл.42 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги в община Ч.. А.а била уведомена също, че своевременно искане от страна на наследници на лицето С. А., за определяне на гробно място, в което да бъде погребан, не били постъпвали в община Ч., и че това обстоятелство се потвърждавало от нейното изявление в писмо-искане от 19.10.2021г., че гробното място било определено от близките лица на починалия А., а не от община Ч.. Посочено било в писмото, че ако било поискано от община Ч. определяне на гробно място и след заплащане на съответната такса, община Ч. щяла да определи ново незаето гробно място за погребването на съпруга й. Предвид на изложените съображения, общината не приела заплатената такса в размер на 50 лева, за ползване на гробно място за С. Г. А. и сумата била върната на наредителя.