Решение № 1396 от 22.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. София, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000501601 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 18/06.04.2021 г., постановено по т. д. № 111/2020 г. по описа на ОС-гр.

Благоевград, поправено с Решение № 32/18.06.2021 г., частично са уважени предявените от „Банка ДСК” АД (универсален правоприемник на „Експресбанк” АД, с предходно търговско наименование „Сосиете Женерал Експресбанк” АД) срещу М. Г. Г. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1391/2019 г. по описа на РС-гр. Благоевград, ГО, 1 с-в, както следва: 1) за сумата от 40000 лв. – усвоен кредит по договор за банков кредит (този иск изцяло е уважен); 2) за сумата от 7295,32 лв. – възнаградителна лихва, изтекла за периода от 04.06.2016 г. до 10.01.2019 г. (този иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 9501,23 лв. и за периодите от 28.12.215 г. до 03.06.2016 г. и от 11.01.2019 г. до 05.04.2019 г.); 3) за сумата от 2098,29 лв. – мораторна неустойка (т. нар. „наказателна лихва”), изтекла за периода от 04.06.2019 г. до 05.04.2019 г. (този иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 2162,74 лв. и за периода от 28.12.2015 г. до 03.06.2016 г.); 4) за сумата от 611 лв. - законна мораторна лихва, изтекла за периода от 06.04.2019 г. до 30.05.2019 г. (този иск е уважен изцяло) и 5) за сумата от 61,68 лв. – застрахователни премии за периода от 28.12.2015 г. до 05.04.2019 г.

(този иск е уважен изцяло).

1

За да постанови решението, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че въз основа на Договор за банков потребителски кредит, сключен на 19.11.2015 г. между ищеца и М.Г., е възникнало действително търговско правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 40000 лв., а последният се е задължим да върне отпуснатия кредит в срок до 28.11.2025 г., като кредитът бил усвоен в максимален размер – 40000 лв., която сума била преведена по разплащателната сметка на кредитополучателя. Приел е за установено, че всички оспорвания на ответника за недействителност на договора за потребителски кредит са неоснователни, поради което с оглед на обстоятелството, че кредитополучателят не е погасил нито една от уговорените месечни погасителни вноски, е достигнал до правния извод, че в патримониума на банката е възникнало потестативното право с едностранно волеизявление да превърне разсроченото главно лихвоносно парично задължение (главницата) в предсрочно (незабавно) изискуемо, като това преобразуващо право е било надлежно упражнено преди подаване на процесното заявление за издавена на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК - 11.01.2019 г. И тъй като именно до този момент се дължат възнаградителни лихви, при уважаване на главния иск (за връщане на предоставения кредит) е отхвърлил акцесорния иск за установяване съществуването на възнаградителна лихва за периода от 11.01.2019 г. до 05.04.2019 г. (поради счетеното за основателно правопогасително възражение от ответника този иск е отхвърлен и за периода от 28.12.2015 г. до 03.06.2016 г., както и над присъдената сума от 7295,32 лв. до пълния му предявен размер от 9501,23 лв.). Счел е за частично основателно правопогасителното възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на претендираната мораторна неустойка върху главното парично притезание, поради което този акцесорен иск е отхвърлен за периода от 28.12.2015 г. до 03.06.2016 г., както и над присъдената сума от 2098,29 лв. до пълния му предявен размер от 2162,74 лв.

Приемайки, че длъжникът е изпаднал в забава, първоинстанционният съд изцяло е уважил иска за установяване съществуването на акцесорното вземане в размер на 611,11 лв. законна мораторна лихва върху главното парично притезание, изтекла от 06.04.2019 г. до 30.05.2019 г. За изцяло основателен е счетен и искът за установяване съществуването на парично вземане в размер на 61,68 лв. - сборът от дължимите застрахователни премии за периода от 28.12.2015 г. до 05.04.2019 г.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника в частта, в която са уважени предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуването на следните парични притезания: 1) сумата от 40000 лв. – усвоен кредит по договор за банков кредит; 2) сумата от 7295,32 лв. – възнаградителна лихва, изтекла за периода от 04.06.2016 г. до 10.01.2019 г.; 3) сумата от 2098,29 лв. – мораторна неустойка (т. нар. „наказателна лихва”), изтекла за периода от 04.06.2019 г. до 30.05.2019 г.; 4) сумата от 611 лв. - законна мораторна лихва, изтекла за периода от 06.04.2019 г. до 30.05.2019 г. и 5) сумата от 61,68 лв. – застрахователни премии за периода от 28.12.2015 г. до 05.04.2019 г. Въззивникът навежда доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на 2 съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа всички заявени в отговора на исковата молба оспорвания относно действителността на процесния договор за банков (потребителски) кредит - поради липса на уговорки относно установените в чл. 11, ал. 1, т. 911 ЗПК нормативни изисквания, които следва да бъдат включени в предметното съдържание на кредитното правоотношение; точно не е бил установен годишният процент на разходите, тъй като в неговия размер не е включена т. нар. „такса за одобрение на кредита”, уговорена в клаузата на чл. 14 от договора за банков кредит, която възлиза на сумата от 489,30 лв. От друга страна, твърди, че в процеса на доказване не е установено правнорелевантното обстоятелство, че преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не е било надлежно упражнено потестативното право на банката с едностранно волеизявление да превърне кредита в предсрочно изискуем, поради което главният иск не следва да бъде уважен до пълния му предявен размер.

Въззиваемият е подал в срок отговор на въззивната жалба, в която поддържа становище за нейната неоснователност, тъй като решаващият съд е достигнал до правилния правен извод, че поради незаплащане на нито една погасителна анюитетна вноска процесният кредит надлежно е бил обявен за предсрочно изискуем - с изпращане на покана до удостоверения в договора за банков кредит адрес. Счита за законосъобразен правния извод на ОС-гр. Благоевград за неоснователност на релевираните правни доводи от ответника за нищожност на договора за банков кредит.

Ищецът не е обжалвал решението в частта, в която предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове са били отхвърлени (над сумата от 7295,32 лв. до пълния му предявен размер от 9501,23 лв. и за периодите от 28.12.2015 г. до 03.06.2016 г. и от 11.01.2019 г. до 05.04.2019 г., представляваща възнаградителна лихва, изтекла за периода от 04.06.2016 г. до 10.01.2019 г. и над сумата от 2098,29 лв. до пълния му предявен размер от 2162,74 лв. и за периода от 28.12.2015 г. до 03.06.2016 г., представляваща мораторна неустойка (т. нар. „наказателна лихва”), изтекла за периода от 04.06.2019 г. до 30.05.2019 г., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОС-гр. Благоевград е бил сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 3

ТЗ, чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и под евентуалност с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявените под евентуалност осъдителни искове са недопустими, а в случай че първоинстанционният съд се бе произнесъл по тяхната основателност, неговото решение би било недопустимо, тъй като главните и евентуалните искове са тъждествени както по своето основание, така и съобразно вида и обема на търсената съдебна защита - арг. чл. 126, ал. 1 ГПК. Предмет на положителния установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК представлява предявеното чрез заявлението по чл. 417 ГПК притезание, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви и неустойки, т.е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно заявения по чл. 417 ГПК размер и вид на предявеното материално право в заповедното производство, като този иск се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК. Следователно, с този иск се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува, като при уважаване на този иск ще влезе в сила заповедта за изпълнение, с която вече е допуснато принудително удовлетворяване на претендираното парично притезание и въз основа на която е издаден изпълнителен лист. В този смисъл исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК, притежава служебно назначение – да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на удостовереното в издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и оспореното от длъжника с възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК предявено притезание.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на евентуалните осъдителни искове с обстоятелството, че при ненастъпване на предсрочната изискуемост на процесния кредит преди подаване на процесното заявление с получаването на препис от исковата молба от ответника за писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ще настъпи този факт превръщането на разсроченото главно лихвоносно парично задължение (главницата) в предсрочно (незабавно) изискуемо. Но съобразно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 1.1. от ТР № 8/2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., О С Г Т К , предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница , е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът 4 поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство.

Разпечатката съдържа 27 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b789ca4-683e-4270-9a30-6dc0948945f2