Решение № 260250 от 30.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер / 30.06.2021 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 26.05. 2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР:

Антонина Николова изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА т.дело

№ 83 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

В исковата молба ищците сочат, че при ПТП на 27.10.2018г., около 19,10ч., на път ПП 1-5, км. 206+200, в района на община гр. ***, причинено виновно от Ц.П.П., водач на л.а. марка „Ф.”, модел „ Г.“, с ДК № ***, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД /№ BG/03/118000374663, валидна от 24.01.2018г. до 23.01.2019г., е била причинена смъртта на В. С.Г., ЕГН ********** - дъщеря на Я.И.Г. и сестра на Г.С.П..

Произшествието настъпило при следните обстоятелства: л.а. марка „Ф.”, модел „Г.", с ДК № ***, в който пътувала пострадалата, навлязъл в лентата за насрещно движение и се сблъскал с насрещно движещ се л.а. марка „ М. модел „ ***“ , с ДК № ***, управляван от Ф.С.К..

За произшествието бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 05.11.2018г. от РУ на МВР- Казанлък.

Ищците твърдят, че са били изключително близки със своята млада родственица, която живеела при своята майка. Бащата на починалата и на нейната сестра, С.И.Г., починал на 22.05.1996г. Към този момент Г. била на 4г., а В. на 1г. При тези изключителни обстоятелства, останали сираци в най-ранна възраст, двете сестри били отгледани с изключително много грижи и с много обич от тяхната майка, за да бъде компенсирана липсата на баща.

Майката лишавала себе си и подчинила целия си живот, за да могат да растат без лишения двете й дъщери. Двете сестри станали много близки и сплотени, трябвало постоянно да си помагат една на друга. Г. била по- голямата сестра и затова тя често отговаряла за гледането на своята по-малка сестра, когато майката била ангажирана. Между двете сестри и тяхната майка била създадена силна емоционална връзка, те си помагали постоянно, били много задружни, всички живеели в гр.Казанлък и поддържали ежедневен контакт. Смъртта на пострадалата причинила на ищците силен шок, те не били в състояние да повярват, постоянно плачели, страдат и досега и няма да превъзмогнат мъката от загубата на младата им родственица. Посочва се, че загубата за ищците е огромна, те променили изцяло начина си на живот, станали са мрачни и затворени, избягват общуване с хората, мислите им са изцяло ангажирани с починалата им близка. Майката останала съвсем сама в жилището си и е непрекъснато депресирана. Сестрата загубила единствената си сестра и това е втората голяма трагедия в нейния живот, която тя трябва да преживее в млада възраст и която ще бележи целия й живот. Страданието за двете ищци ще продължи, докато са живи. Загубата на дете в млада възраст е несравнима трагедия за майката, която го е отгледала с цялата си любов и с много грижи.

Загубата на единствената сестра, с която Г. е израснала заедно, ще бележи живота на ищцата като непоправима огромна трагедия.

Ищците посочват, че за причинените им вреди не са обезщетявани.

За произшествието, ищците уведомили ЗАД „ Б.В.И.Г.“ АД с уведомление вх. № 5492/09.11.2018г.

С молба от 17.12.2018г. ищците поискали от ответника да определи и да им плати обезщетение за причинените им неимуществени и имуществени вреди, но ответникът не определил и не платил обезщетение.

Считат, че ответникът им дължи обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и законна лихва върху обезщетението, считано от датата на уведомлението.

Молят, да се осъди ответника да плати на:

Я.И.Г. сума в размер на по 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на уведомлението - 09.11.2018г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото;

Г.С.П. /впоследствие Г. видно от удостоверение 157/10.01.2019 г. на Районен съд – Казанлък – стр. 108 от делото/ сума в размер на по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на уведомлението - 09.11.2018г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.

С молба вх. №

9875/29.07.2019г. ищцата Я.И.Г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК прави искане за изменение размера на предявения иск от 250 000 лв. на 150 000 лв., като частичен от общо дължими 250 000 лв.

В съдебно заседание от 26.05.2021 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявения от ищцата Я.И.Г. иск, който вместо предявен за сумата 150 000 като частичен от 250 000 лв., да се счита за предявен за сумата 200 000 лв., предявен като частичен от 250 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомлението – 09.11.2018 г. до окончателното плащане на сумата.

Посочват лични банкови сметки за превод на присъдените суми.

Ответникът с отговора на исковата молба оспорва иска изцяло по основание и размер.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Заявява, че ответното дружество е сключило застрахователна полица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с №BG/03/l 18000374663.

Оспорва изцяло приложения като доказателство Констативен протокол за ПТП от 05.11.2018 г., приложен по делото в копие, като излага съображения.

Сочи се, че към исковата молба няма представени налични доказателства за удостоверяване на механизъм на ПТП, на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водача на МПС „Ф. Г.“,с ДКН ***, ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя. Счита, че в исковата молба дори не се заявя и посочва пострадалата пътничка В. Г. на коя седалка е пътувала - на предна или задна, а още по-малко са ангажирани и доказателства за това от ищцовата страна, за да се изясни пред съда механизма на ПТП. Пред настоящия съдебен състав не са окончателно изяснени и безспорни всички въпроси около механизма на ПТП, обстоятелствата около него и наличие на виновно поведение от страна на участниците в ПТП.

Оспорва и прави възражение за наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС.

Твърди, че е налице съпричиняване от страна на В. Г., като видно от вида и степента на нараняванията й - причина за смъртта тежка черепно мозъчна травма и множество счупени лицеви кости на главата, може да се направи обоснован извод, че същата е била без поставен обезопасителен колан, при удара е полетяла напред и си е ударила главата. Като пътник в МПС (в исковата молба липсвало яснота за това къде, как и при какви обстоятелства е пострадала и на коя седалка е седяла) тя е била длъжна да изпълни разпоредбите на Закона за движението по пътищата конкретно посочени. Изложени са аргументи по чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът счита, че при определянето на размера на обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Оспорва наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение на ищцата Г.П. в производството, като счита, че същата не попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се, че ищцата се явява сестра на пострадалата при ПТП В. Г., което не я превръща априори в правоимаща да получи застрахователно обезщетение лице. Твърди, че в случая не е налице екстраоридинерност на болките и страданията на ищцата, което да прави допустими и основателни предявените искове. Заявените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения не могат да се кредитират като верни - заявено е, че Я.Г. и Г.П. са живеели заедно със починалата В. Г., както и че всички живеели в гр.Казанлък и поддържали ежедневен контакт. Но, от представените към исковата молба на ищците доказателства - препис извлечение от акт за смърт на В.

Г., издаден от населено място гр. Мъглиж - актът се издава от района, в който починалата е живяла и имала постоянен адрес и пребиваване. Независимо от тази неточност между заявеното и документите, изложеното в исковата молба и наличните доказателства по делото навеждат на мисълта за обичайни отношения между майка и две дъщери в едно обичайно българско семейство и не водят до извода за наличие на емоционални отношения, които са изключителни по своя характер и различни от тези между майка и две сестри. Нормално е с оглед възрастта им като са били деца сестрите да са израснали заедно с майка си в едно семейство - в едно домакинство, като това е характерно за почти всички семейства, в които майката е отглеждала своите дъщери. Акцентираното, че бащата е починал през 1996 г., ответникът счита, че не е относимо към настоящия спор, в който следва да се изследва връзката между майка и дъщеря и между две сестри към датата на инцидента през 2018 г. и последствие по отношение на търпените болки и страдания.

Счита, че тълкувателното решение не може да урежда отношения, които са заварени, тъй като в случая посоченото ТР 1/2016 г. не води до тълкуване на правна норма, а извежда кръг от правоимащи лица, което действие може да бъде единствено за права породени и възникнали след приемане на тълкувателното решение, съответно не може да води до преуреждане на заварени положения.

Оспорва предявените искове по размер, като твърди, че същите са прекомерно завишени и не отговарят на реално претърпените от ищците неимуществени вреди. Това становище се потвърждавало от трайната съдебната практика по отношение на определяне на обезщетение на наследници на загинали при ПТП. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.

52 ЗЗД.

Моли, да се постанови решение, с което изцяло да се отхвърлят предявените искове. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Алтернативно, ако се счете наличие на основание за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение по отношение на Г.П., то моли да се приложи относимата норма в конкретния случай на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, във връзка с § 96, ал.1 ПЗР на КЗ, както следва: „До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв.”, както и да се отчете наличието на съществено съпричиняване на вредоносния резултат.

Оспорва претендираната от ищцовата страна в исковата молба законна лихва от датата на Уведомяване на застрахователното дружество за настъпило събитие 09.11.2018 г.

Единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита причинителят на ПТП. Счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г. приложим е чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент застрахователя дължи лихва. Твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ.

Моли, да се отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, заедно с всички произтичащи от това законови последици.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 27.10.2018 г., около 19:10 ч, на път ПП 1-5, км. 206+200, в района на гр. *** е настъпило ПТП между автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, ДК № ***, управляван от Ц.П.П. и насрещно движещият се лек автомобил „М. *” ДК № ***, управляван от Ф.С.К., при което била причинена смъртта на В. С.Г., ЕГН: **********, дъщеря на Я.И.Г. и сестра на на Г.С.П.

За управлявания от Ц.П.лек автомобил марка „Ф. Г.”, има сключена при ЗАД „Б.В.И.Г.” АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № BG/03/118000374663, със срок на валидност, считано от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г.

Застрахователят

ЗАД „Б.В.И.Г.” АД е уведомен за произшествието с Уведомление вх. № 5492 от 09.11.2018 г.

От заключението на автотехническата експертиза се установява следното: