Решение № 1508 от 09.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1508 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000501820 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261264 от 11.04.2022г. постановено по гр.д. № 733/2020г. по описа на СГС, ГО, 11 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, е осъден да плати в полза на С. И. Л. сумата от 25 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 307 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 25 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 35 000 лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като „ЗАД АРМЕЕЦ" АД са осъдени да заплатят в полза на адв. Я. Д. Д. на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете - в размер на 1128,57 лв., а по сметка на СГС д.т. съразмерно с уважената част от иска в размер на 1000 лева.

По компенсация С. И. Л. е осъден да заплати в полза на „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, на основание чл.78 ал. 3 ГПК сумата от 105.72 - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от 1 двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец С. И. Л. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 25 000 лв. до 35 000 лв. и моли съда да увеличи размера на присъденото обезщетение. Посочва, че по делото е доказано пълно и главно, че в резултат на процесното ПТП, е претърпял телесни увреждания с висок интензитет на болка, като през възстановителния период търпял силни болки и страдания през първия един месец след инцидента, като възстановителният период по зарастване на счупената ключица и ребро са отнели период от 2-3 месеца. От проведения личен преглед вещото лице е установило, че ключицата не е зараснала правилно и обемът на движение не е напълно възстановен. От показанията на св. Л се доказва, че синът й бил на легло, когато го видяла, с болки при дишане и в ръката, като го боляло и цялото тяло от натъртвания, охлузвания и подутини.

Посочва, че ключицата е зараснала накриво, че синът й имал нужда от съдействие в битов план и не е ходил на работа три месеца, спрял да кара колело и да спортува, което го подтиснало психически. Затова определеното от СГС обезщетение в размер на 25 000 лева не съответства на характера, степента и интензитета на претърпените болки и страдания и е силно занижено спрямо 2019г., не отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и само частично компенсира болките и страданията, както и последиците от претърпените увреждания. Намира за правилен извода на съда за липсата на съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. В разрез с разпоредбите на ЗДвП той е предприел забранена маневра, като е завил наляво преминавайки през непрекъсната разделителна линия, забраняваща това движение на водачите на МПС. По този начин е отнето предимството на спускащият се по пътното платно велосипедист, който макар и да се е опитал да заобиколи спрелият автомобил е последвал удар. Велосипедистът до последно не е знаел дали л.а. няма да се прибере в гаража и да освободи платното за движение, което е логичния завършек на предприетата неправилна маневра от страна на водача на л.а. Мазда СХ 5. За да заобиколи автомобила, който видно от представените снимки, е заемал цялото платно за движение, водачът на велосипеда е трябвало да премине в съседната лента за движение, където са приминавали автомобили (съгласно свидетелските показания) и реално да постави живота си в риск от опасност от сблъсък с друг спускащ се в същата посока на движение л.а. Поведението на велосипедиста е правомерно и съобразено с пътната обстановка и единствено поведението на водача на МПС е довело до настъпване на пътния инцидент. Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, гр.София оспорва решението в неговата осъдителна част - за разликата над 7000 лв. до 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли претенцията в тази част. Посочва, че определената от съда като справедлива сума не е адекватна и съразмерна с претърпените от ищеца болки и страдания. Присъденото обезщетение е в разрез с принципа за справедливостта, социално-икономическата обстановка в страната към 2019г., както и установената съдебна практика. Счита, че справедливият размер на търпените и доказани в процеса действителни вреди се равнява на сума от порядъка на 7 000 2 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Изтъква, че за да приеме, че исковата претенция за претърпени неимуществени вреди е доказана, съдът е възприел, че изключителна вина за настъпване на ПТП има застрахованият при ответника водач, поради противоправното си поведение, като не са налице предпоставките по чл.51 ал.2 ЗЗД, който извод намира за неверен и необоснован, тъй като е основан единствено на приетите в последното о.с.з. фотоснимки. По делото няма данни, установяващи, че същите са изготвени, веднага след настъпване на събитието, т.е., че разположението на автомобила върху пътното платно в момента на удара е такова, каквото е заснето. От друга страна, изводът на съда е основан на недопустими доказателства, каквито са фотоснимките. Липсата на оспорване по приемането им не валидира същите като допустими. Именно с кредитирането на снимковия материал, съдът е обосновал наличие на противоречие със свидетелските показания на св.С. относно времето, в което л.а. е престоявал, преди да настъпи ударът с велосипедиста, както и за разположението на автомобила върху пътното платно. Водачът С. също потвърждава, че автомобилът е бил в покой известно време, преди да настъпи ударът. Предвид това, както и заключението на вещото лице, че при престой повече от 3 сек., велосипедистът е могъл да предотврати удара, като спре, обосновават извод, че съдът неправилно е приел възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД за недоказано. Отделно от това и независимо дали автомобилът е престоявал и с каква част от дължината си е заемал дясната лента на пътното платно, ищецът е могъл да заобиколи автомобила, и така да избегне удара. Независимо дали е установено, че водачът на л.а. в нарушение на въведена забрана е предприел маневра за завиване наляво, автомобилът е бил видимо препятствие, което ищецът, при проявена грижа, е могъл да възприеме и избегне. Счита, че моментът на възникване на опасността е пресичането на двойната непрекъсната линия от автомобила, тъй като така последният е навлязъл в посоката, в частност - лентата на движение на велосипедиста, като автомобилът е бил видим през цялото време и ищецът е могъл да предприеме своевременно действия за намаляване на скоростта, с която се е движил/ респ. да спре, в случай че е проявил грижа за собственото си здраве, както и ако е следял пътната обстановка.

Намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер, ведно с компенсаторна лихва, и в тази връзка счита съдебния акт, в неговата обжалвана част, за постановен в нарушение на материалния закон - чл. 45 и 52 ЗЗД, в отклонение от задължителната практика на ВКС и в колизия с правилото, че на компенсиране подлежат вреди, възникването на които е установено пълно и главно, и се компенсират съответно към момента на тяхното възникване. Обезщетение до размер от 7000 лв. би репарирало вредата на ищеца в пълен размер. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

3

Ищецът С. И. Л. твърди, че като водач на велосипед марка „Drag“, модел „Grand Canuon“ е пострадал от ПТП, реализирано на 03.07.2019 г. в гр. София, в следствие противоправното поведение на водача на л.а.„Мазда”, е per. № ***, който предприел маневра за навлизане в насрещната лента за движение, в която се е движел велосипеда. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „Армеец” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания - счупване на лява ключица и фрактура на 3-то ребро вляво по параскупарната линия. Сочи, че от така получените увреждания имал продължителни физически страдания през първия месец, като възстановителния период продължил три месеца, през които било нарушено нормалното протичане на ежедневието му, била ограничена социалната и делничната му ангажираност, станал по-тревожен и бил нарушен сънят му. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 35 000 лева, ведно с лихва за забава от датата на постановения отказ - 04.11.2019 г. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „Армеец” АД оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, като твърди, че произшествието е настъпило при условията на „случайно деяние“. Твърди, че ищецът се е движел в нарушение на чл.81 т.1 ЗДвП като е допринесъл за настъпване на събитието, евентуално твърди, че ударът е настъпил в лентата за движение на л.а., в която Л. внезапно навлязъл. Оспорва и размера на претендиралото обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишено. Твърди, че налични при ищеца предходни фактори във физиологичния и здравословния му статус са допринесли за настъпване на вредите и са затруднили възстановителния процес. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 03.07.2019 г. около 13.00 ч. л.а. Мазда с per.

№ ***, управляван от св.П. С. се е движел по бул.„Черни връх“ посока от Центъра към бул.

„Джеймс Баучер“ и в района на № 33 Е предприема неразрешена маневра преминаване през двойна непрекъсната линия с цел преминаване на насрещното пътно платно и паркиране в подземен паркинг на намиращата се на бул. „Черни връх“ № 33 Е сграда. Тъй като видял, че от подземния паркинг излиза л.а. спрял за изчакване перпендикулярно на тротоара и заемайки дясната пътна лента на движение по бул.„Черни връх“ посока Центъра, като в задната му дясна част, в областта на задна броня, се ударил движещият се в тази лента за движение в права посока велосипедист С. И. Л..

От заключението по допуснатата АТЕ /л.103/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и оспорено от страните, се установява, че пътната маркировка за преминаване от дясната лента за движение на л.а. Мазда по бул. Черни връх към паркинга на сградата, намираща се на № 33 Е е двойна непрекъсната линия. Тъй като по технически път не може да се изчисли нито да се определи колко време е стоял неподвижен л.а.Мазда пред входа на гаража, вещото лице дава варианти при 2 сек. Респ. 3 сек. При вариант първи ударът е непредотвратим, а при вариант втори е бил предотвратим при скорост на велосипеда до 42 км/ч. Над тази скорост отново е непредотвратим. Според вещото лице 4 общото време на движение на л.а. Мазда от навлизане в лентите за насрещното му движение до момента на спирането му е била 3,3 секунди. От този момент на възникване на опасността велосипедистът е имал възможност да спре и предотврати удара ако се е движел със скорост под 50 км.ч. Ако за момент на възникване на опасността се възприеме моментът на спиране на л.а. Мазда и престоят му на пътното платно за изчакване пред гаража, според показанията на св.С., този период на престой е бил продължителен и е бил над необходимата скорост за реакция на велосипедиста в опасната му зона от 3 секунди, поради което той е имал възможност да спре и да предотврати произшествието. Вещото лице сочи, че от наличните доказателства по делото не може да се съди за скоростта на движение на велосипедиста.