Определение № 72 от 02.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20242000600069 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от защитника на осъденото лице Н.

К. Т. - адв. Д.К. от БАК против Определение № 264/07.03.2024г. постановено по ЧНД№191/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд. С жалбата се изразява несъгласие с мотивите на съда за липса на достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице. Навежда довод, че от доказателствата по делото може да се направи извод за поправянето на осъдения, тъй като същият е упражнявал обществено полезен труд, а по отношение на обучителните и квалификационните програми не е имал възможност за достъп до тях. Твърди се, че осъденият не е наказван, награждаван е, администрацията на затвора е дала положителна оценка за личностните му качества, което сочи на положително развитие. Осъденият е посочил постоянен адрес и осигурена работа в „Пома груп Бургас“ЕООД. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на УПО от остатъка на наказанието лишаване от свобода спрямо осъдения Т..

Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено становище, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна. Сочи, че е налице една от кумулативно дадените препоставки в чл.70, ал.1, т.2 от НК, тъй като лицето е изтърпяло фактически не по - малко от една втора от наложеното му наказание. Излага съображенията, че при преценката за наличието на втората кумулативна предпоставка, не са налице 1 достатъчно доказателства за поправянето на осъденото лице съгласно регламентираните обстоятелства в чл.439а от НПК. Изразява съгласие с мотивите на първата инстанция, че поставените цели по първоначалния план по отношение на дефицитните зони не са изпълнени в необходимата степен.

Споделя изводите, че изтърпяната част от наказанието ЛОС не е довела до поправяне и превъзпитание в достатъчна степен, като е налице необходимост от продължаване на корекционно възпитателната работа по отношение на проблемните зони, за да се изградят трайни способности за законосъобразен начин на живот на свобода, предвид обстоятелството, че рискът от рецидив не е претърпял промяна. Моли съда да потвърди определението на ОС - Бургас, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите в жалбата, становището на представителя на Бургаска апелативна прокуратура и материалите по приложеното ВЧНД, намира жалбата за неоснователна.

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по молба на осъдения на лишаване от свобода Н. К. Т. на основание чл. 437 ал.2 НПК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното наказание лишаване от свобода.

Безспорно е установено по делото, че с решение от 03.05.2023 год. на Окръжен съд Бургас, е признато и прието за изпълнение решение на наказателен съд на Германия, по което Т. е признат за виновен в извършване на кражби за периода май – август 2019 г. в гр. Хановер. Причинил е имуществени вреди на различни лица, които останали невъзстановени.

Осъден е на две години и два месеца лишаване от свобода. В Германия е изтърпял наказание от 167 дни лишаване от свобода, след което е предаден на българските съдени власти. Настанен е в затвора Бургас при общ режим за изтърпяване на наказанието, който не е променян. Това е първо осъждане и престой в затвор за Т..

По представените от затворническата администрация справки и досие се установява, че наказанието се изтърпява без прекъсване. Към датата на съдебното заседание пред първата инстанция Т. е изтърпял фактически една година, три месеца лишаване от свобода, един месец и 12 дни от работа, арест 5 месеца и 17 дни, или общият срок на изтърпяване на наказанието е една година 9 месеца и 29 дни. Остатъкът до пълното изтърпяване на наказанието е 2 четири месеца и един ден.

Правилно съдът е приел, че съобразно изискването на чл. 70, ал.1, т.1 НК, осъденият следва да е изтърпял не по малко от половината на наложеното наказание. На 20 юли 2023 год. същият е придобил право за УПО.

От постъпването на осъдения в затвора администрацията е извършила периодични оценки на риска от рецидив. Първоначалната е определена на 41 точки, придружена с психологическо изследване. То е установило интелектуалното ниво на осъдения. Проблемни зони били начин на мислене и отношение към извършеното престъпление, към което е била насочена възпитателната работа по време на престоя му в затвора. Актуалната оценка за опасност от рецидив, към настоящия момент е без промяна 41 точки средна степен.

Не се спори, че осъденият Т. е бил награден със заповед от август 2023 година – писмена похвала. Същият не е наказван.

Обоснован и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че не са изпълнени предпоставките за прилагането на УПО спрямо Н. Т.. Правилна е преценката на съда, че е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1 от НК за УПО, тъй като осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

По отношение на втората предпоставка – същият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, съдът правилно е приел, че са установени положителни поведенчески нагласи, но не може да се направи категоричен извод за поправянето му според изискванията на закона.

Съдът правилно е възприел изводите на затворническата администрация относно поведението на осъденото лице в затвора, характеризиращо се с непоследователност и колебливост, от което се достига до неблагоприятна за живот на свобода прогноза. Това е субективна оценка на обективно установеното и проследено във времето поведение на Т. в затвора Бургас. Правилна е преценката, че за изминалия от постъпването му в затвора до настоящия момент, достатъчно дълъг период от време, поведението му и преди всичко отношението към извършеното в Германия Д.ие, е непостоянно и същият има склонност да омаловажава собственото си поведение за сметка на хората, в чиято среда е живеел. Той е образован и 3 интелигентен човек, прекъснал следването си по собствено желание. В чужбина съжителствал с други сънародници, с които извършил престъпленията с цел да набави средства за живеене. С оглед на горните изводи затворническата администрация от началото на настоящата година е извела установените поведенчески слабости и набелязала конкретни мероприятия за преодоляването им.

Решаващият съд е направил внимателен и обстоен анализ на предоставените от затворническата администрация и страните в процеса писмени доказателства, като правилно е заключил, че в поведението на осъдения в затвора е налице непостоянство и колебание. Установено е и непостоянство в оценката за собствено поведение. Посочените от защитата и осъдения обстоятелства, че ще живее при семейството си, което го подкрепя, възможността за работа, не разколебават извода за липсата на материално правните предпоставки за УПО. Осъденият не е наказван, награден е само веднъж. Като аргумент за противното, администрацията не е установила трайност в поведението му, за да бъде стимулиран в добрите си прояви и действия в условията на затвор. Положително е полагането на труд. С това осъденото лице улеснява положението си и съкращава срока на престоя си в затвора. Според администрацията осъденият сам е прекъснал полагането на труд, обстоятелство отново потвърждаващо неговата непоследователност като поведение. Същият няма ясен план за непосредствена реализация, ако бъде освободен. Желанието за работа е повече основание да подсили позициите си за УПО.

Обосновано съдът е възприел изводите на затворническата администрация, че Т. следва да остане до края на срока на наказанието лишаване от свобода, което ще даде възможност за работа в насока преодоляване на слабостите на осъденото лице в процеса на възпитателната работа, които са пряк резултат на него самия, а не други фактори.

Остатъкът до пълното изтърпяване на наказанието към 7 март 2024 год. включително, е четири месеца и 1 ден.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че не са налице всички кумулативни изисквания на чл. 70 ал.1 НК Н. К. Т. да бъде освободен условно предсрочно. Същият е изтърпял повече от половината от наказанието, но поведението му не дава основание за извод, че се е поправил 4 трайно.

От представените на съда проверени и анализирани писмени доказателства - лично досие и други документи, скрепени и с позицията на началника на затвора и други администратори, настоящата инстанция намира молбата за неоснователна. От събраните доказателства по чл. 439а НПК не може да се направи обоснован извод за поправянето на Т..

По отношение на втората предпоставка за предсрочно освобождаване осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, съдът правлно е приел, че в конкретния случай не са налице достатъчни такива.

Анализирайки цялостно поведението на осъденото лице съгласно изискванията на закона и съдебната практика, решаващият съд обосновано и законосъобразно е заключил, че установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения, а именно изтърпяването на повече от 1/2 от срока на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ - чл.70, ал.1, т.1 от НК.

Правилна е преценката на съда, че в разглежданият случай не се установява по несъмнен начин втората задължителна предпоставка наличието на категорични доказателства, водещи до обосновано заключение за неговото поправяне. Обоснован е изводът, че поставените цели в първоначалния план на присъдата по отношение на дефицитните зони не са изпълнени в необходимата степен. Налице са позитивни поведенчески нагласи и мотивация за водене на законосъобразен начин на живот, но същите не са затвърдени.

Анализът на данните от затворническото досие не позволява формирането на категоричен извод, че спрямо осъдения са изпълнени в пълнота всички цели на наказанието по чл.36 от НК.

Правилно съдът е заключил, че събраните доказателства не позволяват да се приеме, че корекционният процес спрямо Т. е завършен. Следва да се продължи работата върху констатираните проблемни зони, с цел изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот на свобода на осъдения. Законосъобразно съдът е заключил, че корекционния процес при досега изтърпяната част от наказанието не е достатъчен, тъй като целените с 5 наказанието поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект не са постигнати, предвид запазените стойности на риска от рецидив.

Настощята инстанция споделя изводите на решаващия съд, че е налице необходимост пенитенциарното въздействие по отношение на молителя да продължи да бъде направлявано и провеждано съгласно плана за изпълнение на присъдата в контролирана среда.

Решаващият съд е анализирал подробно и внимателно данните за лишения от свобода, като е направил законосъобразен и обоснован извод, че е налице първата формална предпоставка, посочена в чл. 70, ал.1 от НК, но не е налице втората от кумулативно предвидените предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения, тъй като не са налице доказателства за трайна положителна промяна в поведението на осъдения и същият не е дал доказателства за своето поправяне. Обоснован и законосъобразен е изводът, че не са налице изискуемите от закона категорични доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и поведението на осъдения. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства, че корекционната и възпитателната дейност в затвора е постигнала траен резултат, че целите на наказанието, по отношение на специалната превенция, са осъществени. Този извод е обоснован с данните от досието на осъденото лице. Общото заключение от корекционния процес при досега изтърпяната част от наказанието е, че целените с присъдата поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект не са постигнати в необходимия обем и дълбочина, поради което той не следва да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на наложеното наказание.