Решение № 2468 от 15.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2468 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100110597 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. А. А., ЕГН **********, срещу „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, с която се иска от съда на основание чл. 38 ЗКНИП във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 и т. 9 ЗКНИП във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на Договор за заем № 1391-СФ от 31.05.2023 г. сключен между страните, а в условията на евентуалност – да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 2.5 от Договор за заем № 1391-СФ от 31.05.2023 г.на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за заем, като ищецът в производството е заемополучател, а ответникът е кредитор. За да бъде обезпечено задължението по договора за заем, К. А. А. учредила в полза на „Ново Финанс“ ООД ипотека върху собствен недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. София. Ищцата имала качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съобразно договора заемополучателят следвало да заплати гаранционна вноска в размер на 25 % от стойността на заемната сума. В чл. 1.2 от договора било записано, че заемът се предоставял само при условия, че гаранционната вноска бъда платена. Ищецът намира, че след като е заплатил предварително гаранционна вноска в размер на 28 775 лв., то получената сума е 86 325 лв., а не 115 100 лв.

Гаранционната вноска създавала заблуда у потребителя. В погасителния план не бил посочен действителният размер на кредита. ГПР не отговаряло на изискванията за информираност на потребителя и не отчитало действителните разходи по кредита. Отделно 1 в ГПК били включени такси за усвояване и управление на кредита каквито ЗКНИП забранявал. В договора ГПР бил посочен единствено с абсолютна стойност, но не била разписана методика на формиране на ГПР по договора. Неясно било точно какви компоненти са включени в него. Поддържа, че договора не отговарят на изискванията, поставени със ЗКНИП и по-точно на чл. 24, ал. 1, т. 6 и т. 9 ЗКНИП, което прави същия нищожен. Евентуално твърди недействителност на уговорката на неустойката за забава по договора /чл. 2.5/. Твърди, че наказателната лихва за 12 месеца била в размер на 24.12 %.

Същата протИ.речала на закона чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП като била необоснова висока. Отделно сочи и, че е налице протИ.речие с добрите нрави на неустоечната клауза. Моли за уважаване на претенциите. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Ответникът ангажира отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва предявените главен и евентуален иск като неоснователно. Признава сключването на процесния договор, като уточнява, че ищцата била заемополучател и ипотекарен длъжник и по договор за заем № СФ-1388 от 30.05.2023 г. Поради неизпълнение на задълженията по договора за периода 31.05.2024 г. – 30.11.2024 г. ответникът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 72190/2024 г. на СРС. К. А. не подала възражение срещу заповедта, а по изпълнителното дело подала молба, с която признавала вземанията. Относно гаранционната вноска твърди, че предоставянето на гаранционна уговорка не можело да се окачестви като нищожна уговорка. Характерът на уговорката бил гаранционнообезпечителен, ако заемополучателят не погасява задълженията си. Оспорват преди сключването на договора да е била плащана гаранционна вноска в размер на 28 775 лв.

Намира, че е спазил изискванията на ЗКНИП. Оспорва твърденията за нищожност по чл. 24, ал. 1, т. 6 и 9 ЗКНИП. Посочва, че в съглашението е конкретизирано какво се дължи от кредитополучателя. Пояснява, че чрез § 1, т. 17 ДР на ЗКНИП законодателят е изключил от общите разходи по кредита онези такси и разходи, които потребителят дължи при неизпълнение. Счита, че ГПР е в законоустановените граници и доколкото в него се включва само договорната лихва. Ищецът бил разполагал с необходимата информация за разходите, които ще направи и които определят цената му. Ищецът могъл да направи информиран избор, съобразно обхвата на своето задължение, съответно дали да сключи договора, каквато по същество е целта на предоставянето на информацията, упомената в чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Спазено било и изискването на чл. 29, ал. 9 ЗКНИП. Предварително била предоставена информация на ищеца. Били спазени всички изисквания на ЗКНИП. Бил подписан и стандартен европейски формуляр, поради което клаузите в договора намира за индивидуално уговорени. Клаузата на чл. 2.5 от договора не била прилагана до настоящия момент. Клауза обаче няма неравноправен характер, като ответникът намира, че неустойката за забава от 0.067 % на ден не протИ.речала на добрите нрави. Същата била индивидуално уговорена. Ответникът счита, че служебно приложени следва да бъдат чл. 145, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, в която връзка от значение е обстоятелството, че всички клаузи по договора са индивидуално уговорени, респ. действителни. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 2 съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация: предявен е главен иск с правна квалификация чл. 38 от ЗКНИП във вр. с чл. 24, ал.1, т. 6 и т. 9 ЗКНИП във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и евентуални претенции с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. чл. 146, ал.

1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД;

С определение от 11.01.2026 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните сключването на 31.05.2023 г. на договор за заем между тях, обезпечен с ипотека, за сума в размер на 115 100 лева при фиксиран ГЛП за първите 12 месеца 25 %, а след това 15 %. Не се оспорва и, че в договора е уговорена и дължимост на гаранционна вноска в размер на 25 % от предоставената заемна сума.

Представен е по делото договор за заем № 1391-СФ от 31.05.2023 г., сключен между „Ново Финанс“ ООД – заемодател /от една страна/ и К. А. А. – заемополучател и ипотекарен длъжник, К.В.А. – солидарен и ипотекарен длъжник и С.В.А. – солидарен и ипотекарен длъжник /от друга страна/. Предоставената парична сума на заемополучателя е в размер на 115 100 лв. със срок на договора 120 месеца, дата на първата погасителна вноска 30.06.2023 г., крайна дата за връщане на цялата сума 31.05.2033 г.; с погасителни месечни вноски, както следва: за периода 30.06.2023-31.05.2024 г. – 12 броя погасителни вноски включващи в себе си само лихва /25 % фиксиран годишен лихвен процент/, с размер на вноската – 2 397.92 лв. и за периода 30.06.2024 г.-31.05.2033 г. – 108 броя погасителни вноски, включващи в себе си главница и лихва /15 % фиксиран годишен лихвен процент/, с размер на месечната погасителна вноска – 1947.99 лв. Посочен ГПР по договора – 19,24 %.

Налице е уговорка за внасяне на гаранционна вноска, визирано като предварително условие по договора в „Предварителни условия“ § 2-§ 4, и след това подробно разписано в чл. 1.2. по договора – в срок от 5 дни след подписването на договора, кредитополучателят следва да преведе по посочена сметка на кредитора с IBAN BG62 UBBS ******** сума в размер на 25 % от сумата по кредита или 28 775 лв. Според § 3 от „Предварителни условия“ гаранционната вноска не е предплатена лихва и служи да обезпечи изплащането на кредита и лихвите по него през първите дванадесет месеца от действието му. При неспазването на така поставеното условие, съобразно § 4, чл. 4.7. и чл. 4.10., настъпва автоматично прекратяване на договора, като се дължат от заемателя всички произтичащи от прекратяването на договора лихви, такси и неустойки, ведно с отпуснатата заемна сума.

Кредиторът има право да прихваща от гаранционната вноска дължимите за първите дванадесет месеца вноски до изчерпване на нейния размер /чл. 2.18./, а при предсрочно издължаване преди тяхното изтичане – и начислени лихви, неустойки, такса за заличаване на договорната ипотека и други изискуеми вземания, свързани с обслужването на кредита и неговото заличаване /чл. 1.2.3./. Неизползваната част от нея подлежи на връщане след изтичане на дванадесет месеца от срока на договора /чл. 1.2.2./.

Не се спори между страните, че гаранционната вноска е внесена в срок и сумата по процесния договор за кредит е усвоена от ищцата.

3

Ищцата е обезпечила задълженията си с ипотека върху собствен недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-5-/02.11.2011 г. на ИД на АГКК, за което е представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 4, том IV, рег. № 12405, дело № 552 от 2023 г. при нотариус Садифе Мехмедова.

Представени са по делото Общи условия към договора за заем, в които е посочено, че ГПР представлявал процент, отразяващ общите разходи на кредита, известни на кредитора и дължими от кредитополучателя. ГПР не включвал разходите, които кредитополучателят заплащал в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, размерът на които не е известен на кредитора, като такса за удължаване, такса за експресно разглеждане и такса за документални справки. ГПР по сключените индивидуални договори за заем включвала само договорената възнаградителна лихва, освен ако в индивидуалния договор няма изрична уговорка за допълнителни разходи и такси, дължими при сключването на договора, свързани с усвояването и обслужването на кредита, които са известни и дължими по време на изпълнението на договора. ГПР се изчислявал в момента на сключването на договора за кредит, при допускането, че договорът за кредит ще остане валиден през договорения период и, че кредиторът и кредитополучателят ще изпълнят задълженията си съгласно условията и в сроковете, посочени в договора /т. 4.1., т. 4.2. и т. 4.3. от Общите условия/.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че посоченият в договора процент на ГПР от 19,24 % е изчислен при включени компоненти главници и лихви по погасителен план по процесния договор, както и с включени такси в размер на 1010.21 лв. – за допълнителна услуга, която е платена в деня на сключване на договора за кредит съгласно чл. 2.12 от Общите условия, за обследване тежестите на имота, предмет на обезпечението. Експертизата е извършила контролно изчисление на ГПР при така посочените от кредитора параметри, включени в изчисленията при него, като изчислената стойност на ГПР е в размер на 19,23 % /закръгление до втори знак след десетичната запетая/. Получената стойност на ГПР била абсолютно съпоставима с посочената в процесния договор за кредит стойност от 19,24 %, разликата в размер на 0,01 % била статистически допустима при погасителния план от 120 вноски, като може да се дължи на множество фактори /поотделно или съвкупно/ – степен на закръгление, използван метод на изчисление и др. При включване и на установеното за извършено плащане на гаранционната сума в размер на 28 775 лв. в компонентите, участващи при изчислението на ГПР по процесния договор за кредит, вещото лице изчислява ГПР в размер на 30,55 % /при закръгление до втори знак след десетичната запетая/.

С определението от 11.01.2026 г. съдът изрично е указал на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

4

По иска по чл. 38 ЗКНИП:

За процесния договор приложение намират правилата на ЗКНИП, а по силата на чл.

40 ЗКНИП и правилата на чл. 143 – 148а ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗКНИП с договора за кредит за недвижим имот кредиторът /който според § 1, т. 10 от ДР на ЗКНИП е кредитна или финансова институция по смисъла на ЗКИ/, предоставя или се задължава да предостави на потребител /който според § 1, т. 20 от ДР ЗКНИП е всяко физическо лице, което при договарянето действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност/, кредит, обезпечен с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, или чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот, под формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на улеснение за плащане. К. А. А. е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и § 1, т. 20 от ДР ЗКНИП – ползвател на финансова услуга извън рамките на своята търговска или професионална дейност – виж решение № 169 от 22.10.2024 г. по т. д. № 1609/2023 г. на II т. о. на ВКС.