Определение № 455 от 11.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. София, 11.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Росица Божилова

Анна Ненова като разгледа докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело № 20248002901095 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ралица-2004“ ООД, гр.Стара Загора срещу решение № 6/10.01.2024 г., постановено по в.т.д.№ 152/2023 г. от Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 52/18.04.2023 г. по т.д.№ 171/2021 г. на Плевенски окръжен съд в частите за отхвърляне на предявените от касатора против ЕТ Светослав Илчовски“ – Светослав Илчовски, гр.Кнежа главен иск с правно основание чл.323 ТЗ, вр. чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД с цена 2052966,78 лв., представляваща обезщетение за вреди в размер на разликата между цената по заместващи сделки, за които са издадени 38 бр. фактури и цената по сключения между страните договор за покупко – продажба на 5000 тона слънчоглед реколта 2020 г. и евентуален иск с правно основание чл.343, изр.3 ТЗ, вр. чл.93, ал.2 ЗЗД с цена 154284,52 лв., предявен като частичен от иск с цена от 3085690, лв., представляваща остатък от невъстановен двоен размер на задатъка по сключен между страните договор за покупко – продажба на 5000 тона слънчоглед реколта 2020 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът оспорва касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

1

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по спора е сключен неформален договор за търговска продажба на 5000 тона слънчоглед реколта 2020 г. при единична цена от 620 лв./т. на обща стойност 3100000 лева без ДДС. Цената по сделката е платена авансово от купувача – настоящия касатор на основание фактура № 2346/31.08.2020 г., която съдържала всички съществени елементи от съдържанието на сделката вида на стоката, стойността, начина на плащане, страните по договора; подписана е от представител на едноличния търговец и е отразена е в счетоводството на купувача. На 10.09.2020 г. продавачът – ответник по касационната жалба е издал фактура № 2352 за 1700 тона слънчоглед при цена от 690 лв./т., като общата стойност от 1173000 лв. е приспадната от аванса по фактура № 2346/31.08.2020 г. На същата дата продавачът е издал кредитно известие № 2353 за неусвоен аванс за доставка на слънчоглед за сумата от 3100000 лв. без ДДС и тази сума е преведена от едноличния търговец по сметка на касатора, който е отразил в счетоводството си кредитното известие.

Спорът по делото е относно изменението на цената на стоката и свързаното с това неизпълнение на задълженията на продавача, посочено като основание за разваляне на договора, както и за основателността на претенцията за заплащане на обезщетение за вреди.

Решаващият състав е обсъдил разменената кореспонденция между страните по електронен път, според която представителите на „Ралица-2004“ ООД са изразили несъгласие с предложената от едноличния търговец по висока цена за тон слънчоглед (690 лв.), както и е събрал гласни доказателства за установяване на действителните уговорки между страните. Формираните изводи са, че към момента на сключване на договора между страните е било уговорено при евентуално повишаване на пазарната цена на слънчогледа да се постигне съгласие за новата цена. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ответника, че той е имал право едностранно да определи актуализираната цена за тон слънчоглед с оглед пазарните условия, респективно, че същата ще се равнява на средната пазарна цена за стоката.

При липса на постигнато съгласие за изменение на цената на тон слънчоглед в съответствие със съществуващата уговорка при сключване на сделката, но и с оглед връщането на авансово заплатената сума, апелативният съд е приел, че е налице преустановяване действието на договора за търговска продажба по взаимно съгласие на страните с конклудентни действия, както и че след приемане обратно на авансовото плащане не може да се претендира изпълнение на договора.

Въззивният съд е изложил съображения, че от събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод, че купувачът е закупил 2 твърдените 4975.200 т. слънчоглед на по-висока цена по „заместващи“ сделки поради обстоятелството, че не е получило доставка на същото количество слънчоглед, но на по-ниска цена от едноличния търговец, както и че тези сделки да са сключени в подходящ срок след преустановяване на действието на облигационната връзка между страните, за да отразяват адекватно действителната пазарна стойност на стоката.

Предявеният при условията на евентуалност частичен иск с правно основание чл.334, изр.3 ТЗ, вр. чл.93, ал.2 ЗЗД е счетен за неоснователен поради липсата на писмена форма на уговорката за предварително плащане на цената по продажбата, която в случай на неизпълнение на задължението да се смята за задатък. Прието е и, че с оглед преустановяването по взаимно съгласие на договорната връзка между страните, а не поради неизпълнение на задължението на продавача за предаване на стоката по причина, за който той отговаря, не се дължи връщане на платената цена като задатък, поради което искът е отхвърлен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя пет групи въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се позовава на очевидна неправилност на обжалваното решение.

Съставът на ВКС констатира, че въпросите са свързани с решаващите изводи на въззивния съд относно приетите за доказани факти и обстоятелства по делото и формираните правни изводи, както и че по тези въпроси съществува практика на ВКС, която е цитирана точно от касатора.

Първата група въпроси: „Уговорката в неформален договор, че при евентуално повишаване на пазарната цена на стоката, страните ще постигнат съгласие за новата цена, има ли обвързващо значение за страните по него, в частност, съставлява ли клауза за изменение на цената по договор за продажба на стока по смисъла на чл. 20 и чл. 20а от ЗЗД?“ и „Може ли при наличие на уговорка за изменение на цената по договор за продажба на стока с повишаване на пазарните цени по съгласие на страните, непостигането на съгласие да се тълкува като основание за прекратяване на договора за продажба на стоки съгласно чл. 20 от ЗЗД?“, са мотивирани от касатора с довода, че въззивният съд, от една страна, приема, че страните са уговорили клауза за промяна на цената на слънчогледа по договора при промяна на пазарната цена на стоката, но от друга страна - че тази промяна може да настъпи само при постигане на споразумение между страните.

Според касатора подобен подход не е възможен, тъй като според практиката на ВКС изменението на цената по договор е възможно или в резултат на действието на предварително уговорена клауза за промяна на цената, или е резултат от постигнато споразумение на страните за изменение на цената, което в случая не било налице – в договора не е била включена клауза за изменение на цената на слънчогледа (опредЕ. или определяема цена), 3 нито е постигнато съгласие между страните за промяна на цената на стоката по договора. С оглед на това непостигането на съгласие за промяна на цената не можело да води до прекратяване на договора, освен ако същото не е уговорено като условие. Доводите на касатора са, че в мотивите на въззивния съд е прието, че „бездействието" на страните да изменят съдържанието на сделката по отношение на цената на родовите вещи, може да съставлява воля за прекратяване на иначе сключен и изпълняван (до съответния момент) договор за продажба, докато правилният извод е следвало да бъде, че договорната връзка между страните се е запазила във вида, в който е договорена първоначално.

При принципно възприетото от касатора становище, че са допустими и двата вида уговорки между страните – за изменение на цената при промяна на пазарните условия и за изменението й по съгласие на страните, както и с оглед на категорично изразените от страните твърдения: в исковата молба за „незаконосъобразно едностранно изменение“ на договора от продавача чрез повишаване на цената и в отговора на исковата молба – за постигната уговорка в този смисъл, даденото от въззивния съд разрешение е основано на събраните по делото доказателства. Свидетелските показания са допуснати във връзка с твърдението за постигната уговорка при сключване на сделката за изменение на цената в зависимост от пазарните условия към датата на окончателната доставка. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ответника за правото му едностранно да променя цената, но е установил, че между страните е била постигната уговорка цената да може да се променя при постигнато съгласие за това. Апелативният съд е констатирал, че такава конкретна уговорка не е била сключена въпреки водените разговори между страните и разменената кореспонденция. В този смисъл решаващият състав не е придал на липсата на съгласие за изменение на цената значението на уговорено основание или на воля за прекратяване на договора. Изводите за прекратяване на договора са основани на други факти и обстоятелства, приети за доказани по делото, поради което поставените правни въпроси не съответстват на аргументацията на въззивния съд, съответно те не са формирани в отклонение от практиката на ВКС.

Втората група въпроси: „Има ли белезите на правна сделка прекратяването на договора по взаимно съгласие?“ и „Може ли мълчаливото /конклудентно/ прекратяване на договор да се извърши при изрично противопоставяне на една от страните по договора?“ са обосновани от касатора с разсъждения, че той като купувач няма избор, тъй като не може да откаже да бъде заверена банковата му сметка, с което да парира прекратяването на договора, а приемането на предложението за прекратяване би означавало в общия случай - да възникне задължение за връщане на платените парични средства, а при несъгласие - настояващият за прекратяването на договора продавач да ги върне отново и т.н.

След като касаторът не отрича и се позовава на практиката на ВКС относно възможността за конклудентно прекратяване на договора, то 4 конкретните факти и обстоятелства по делата са тези, които следва да обосноват изводите на въззивния съд. В обжалваното решение не е отречено правото на противопоставяне на едната от страните на предложението за прекратяване. Такъв довод не е бил въведен в процеса, а напротив ищецът е твърдял, че договорът е прекратен, на което основание е претендирал заплащането на обезщетение. Приетото от апелативния съд разрешение, че договорът е прекратен, но не на заявеното от ищеца основание, а по съгласие на страните, изразено с конклудентни действия, е част от решаващата дейност на съда. Изложените от касатора хипотези за това как следва да действа страната, което не е съгласна с прекратяването, не са от значение на спора, тъй като обстоятелства от подобно естество не са се осъществили. Още повече, че въпросът не е поставен коректно, доколкото предпоставя, че въззивният съд е приел, че договорът е прекратен при изрично противопоставяне на едната от страните, каквито съображения не са изложени.

Третата група въпроси: „Съгласно правилата на чл. 20 от ЗЗД, може ли да се тълкува като конклудентно прекратяване на договор за търговска продажба на стоки връщането на авансово платена цена по договора от страна на продавача и съответно осчетоводяване на кредитно известие за върнатия аванс от страна на купувача при наличие на писмено изрично и незабавно противопоставяне от страна на купувача на прекратяването още същия ден?“;