Решение № 657 от 18.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. С., 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.С.П.И. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530100317 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът Ю. твърди в исковата си молба и уточняващите я молби, че по негово заявление било образувано срещу ответника ч.гр.д. № 5346/2021 г. на СтPC, по което последният подал възражение по чл. 414 ГПК и ищецът предявявал исковете си по чл. 422 ГПК. На 01.10.2019 г. същият сключил със С. договор за цесия, с който последното му прехвърлило процесните вземания, които придобило преди това от Б. по договора им за цесия от 16.10.2018 г., като прехвърлените вземания били описани в приложение № 1 от договора, извадка от което прилагал. Ответникът бил сключил с Б. договор за електронни съобщителни услуги под клиентски номер -, с който му била предоставяна мобилна услуга за номер -, при условията на тарифен план „Smart L+“, с месечна абонаментна такса от 26.99 лева. Срокът на споразумението бил 24 месеца – до 09.02.2020 г. На 12.02.2018 г. ответникът сключил нов договор с Б., с който заявил за ползване интернет услуга за номер при условията на тарифен план “- -”, с месечна абонаментна такса 21.80 лева. Срокът на споразумението бил за 24 месеца – до 12.02.2020 г. С допълнително споразумение от 16.04.2018 г., ответникът добавил за ползване мобилна услуга за номер -, при условията на тарифен план

“Smart L+”, с месечна абонаментна такса 26.99 лева. Срокът на споразумението бил 24 месеца – до 16.04.2020 г. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да плати в срок издадените му фактури №№ 1264235445/08.04.2019 г. на стойност 88.07 лева, № 1265828833/08.05.2019 г. на стойност 76.97 лева и № 12467416408/08.06.2019 г. на стойност 19.21 лева, за потребените от него електронни съобщителни услуги за периода от 08.03.2019 г. до 07.06.2019 г., което обусловило правото на мобилния оператор по чл. 50, във вр. с чл. 43, т. 1 ОУ, да прекратял едностранно индивидуалния му договор. След 1 едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор издал крайна фактура № **********/08.07.2019 г., с която била начислена за отчетен период 08.06.2019 г. – 07.07.2019 г., лихва за забавено плащане в размер на 1.54 лева. С издаването на кредитна сметка, от общо дължимата за този период сума, била приспадната сума в размер на 18.11 лева. Дължимата сума била платима в срок 25.07.2019 г., като към фактурата било приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на абоната. Датата на деактивация на процесния абонамент била 30.07.2019 г. Посоченият размер на вземането представлявал само незаплатени услуги, като бил направен изричен отказ от фактурираните неустойки в размер на 89.01 лева и 67.47 лева, доколкото за същите ищецът нямал правен интерес в установителното производство. В уточняващата си молба от 15.03.2022 г. ищецът твърди, че доколкото заповедта за изпълнение била издадена за сума в размер на 324.16 лева, с посочено в заявлението, че вземането представлявало незаплатени далекосъобщителни услуги, но в хода на производството се установило, че в това вземане били включени и начислените неустойки, които ищецът не претендирал, бил направил изричен отказ от сумата от 156.45 лева, с която бил намален размерът на главницата, поради което се бил отказал и от заявената мораторна лихва за забава. След направения отказ от вземанията за неустойка, моли съда да приемел, че поради техническа грешка, претенцията към момента била в размер на 167.68 лева, доколкото в подадената искова молба била заявена за събиране сума в размер на 167.71 лева. Моли, като меродавна по делото да се приемела настоящата сума. Въз основа на сключен договор за предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер -, между ответника и Б., били издадени фактури №№ 1264235445/08.04.2019 г., № 1265828833/08.05.2019 г., № 1267416408/08.06.2019 г., и № **********/08.07.2019 г., за периода от 08.03.2019 г. до 07.07.2019 г., които обективирали вида и размера на незаплатените услуги, от които: за отчетен период 08.03.2019 - 07.04.2019, операторът бил начислил сума за незаплатена далекосъобщителна услуга в размер на 88.10 лева с ДДС, от която претендирал само цедирания му незаплатен остатък от 88.07 лева, обективиран във фактура № 1264235445/08.04.2019 г., подробно посочен в тази уточняваща молба, като дължимата сума била платима в срок 25.04.2019 г., а към фактурата било приложено извлечение. За отчетен период 08.04.2019 - 07.05.2019, операторът бил начислил за незаплатени услуги сума в размер на 76.97 лева с ДДС, обективирани във фактура № 1265828833/08.05.2019 г., подробно посочени в тази уточняваща молба, като дължимата сума била платима в срок 25.05.2019 г., а към фактурата било приложено извлечение. За отчетен период 08.05.2019 - 07.06.2019 сума в размер на 19.21 лева с ДДС, обективирани във фактура № 1267416408/08.06.2019 г., подробно посочени в тази уточняваща молба.

Дължимата сума била платима в срок 25.06.2019 г. Към фактурата било приложено извлечение. Във фактурата били начислени корекции, дарения и услуги от партньори на стойност 89.01 лева, които ищецът нямал интерес да претендира в настоящото производство.

За отчетен период 08.06.2019 - 07.07.2019 г. била начислена лихва за забавено плащане в размер на 1.54 лева. С издаването на кредитната сметка, от общо дължимата сума в размер на 182.25 лева, била приспадната сумата 18.11 лева, поради което от общо фактурирания 2 незаплатен баланс били приспаднати - 16.57 лева с ДДС, след начисляване на посочената лихва, което било обективирано във фактура № **********/08.07.2019 г., подробно посочена в тази уточняваща молба. Дължимата сума била платима в срок до 25.07.2019 г.

Към фактурата било приложено извлечение. Във фактурата били начислени корекции, дарения и услуги от партньори на стойност 67.47 лева, които ищецът нямал интерес да претендирал в настоящото производство. Абонатът бил потребил и не бил заплатил услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца 04/2019, 05/2019, 06/2019, и 07/2019 г., от които ищецът имал интерес да претендира цедираната му незаплатена услуга в размер на 167.68 лева, който размер на вземането, представлявал само незаплатени услуги, като бил направен изричен отказ от фактурираните неустойки в размер на 89.01 лева и 67.47 лева, доколкото за същите нямал правен интерес в едно установително производство. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 167.68 лева за главница от неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.03.2019 г. до 07.07.2019 г., по валидно действали договори за клиентски номер -, за което били издадени фактури №№ 1264235445/08.04.2019 г., № 1265828833/08.05.2019 г., № 12467416408/08.06.2019 г. и № **********/08.07.2019 г., за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 5346 описа за 2021 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответникът Х. заема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен със законните последици, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесната главница, но в общ размер на 324.16 лева, с мораторна и законна лихва от подаване на заявлението в съда до изплащането й, ищецът е подал на 24.11.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 5346 по описа за 2021 г. на С. районен съд, по което на 26.11.2021 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 16.12.2021 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 26.01.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото иск за съществуване само на процесното вземане за главница, но в размер на 167.68 лева, който иск поради това се смята предявен на 24.11.2021 г., когато е подал заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника и за тази предявена с иска по делото част от присъдената му със заповедта главница (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 09.02.2018 г. и 12.02.2018 г. ответникът е сключил с Б. в писмена форма, при 3 представените в заверен препис по делото общи условия (л. 39-47), представените по делото два договора за електронни съобщителни услуги, а на 16.04.2018 г. и представеното допълнително споразумение към последния (л. 10-18). По същите Б. се задължило да му предоставя посочените в тях електронни съобщителни услуги, а ответникът се задължил да му ги заплаща ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна такса за избрания от него абонаментен план, съгласно издадена от Б. фактура/сметка, в 15-дневен срок от издаването й, независимо от това дали е получил същата фактура/сметка (чл. 29 и чл. 35.1 ОУ).

От представените от ищеца и неоспорени от ответника фактури/месечни сметки №№ 1264235445/08.04.2019 г., №1265828833/08.05.2019 г., и № 1267416408/08.06.2019 г., и кредитна сметка № **********/08.07.2019 г., се установява, че в изпълнение на договорите и допълнителното споразумение, Б. е предоставило на ответника за исковия период от 08.03.2019 г. до 07.07.2019 г. електронни съобщителни услуги, за плащане на цената на които от общо 165.25 лева с ДДС (от която 88.10 лева с ДДС по първата фактура/сметка, 76.97 лева с ДДС по втората фактура/сметка и 18.29 лева с ДДС по третата фактура/сметка, или общо 183.36 лева, от които се приспаднати 18.11 лева с посочената кредитна сметка и остава за плащане сумата от общо 165.25 лева) му е издал същите фактури/сметки и кредитно известие/сметка (л. 19-23). Към същата сума не следва да се прибавя и начислената в представената от ищеца месечна сметка № 1270572377/08.08.2019 г. лихва за забавено плащане от 2.24 лева (л. 24). Не само защото това акцесорно вземане очевидно не представлява по съдържание част от главницата от 165.25 лева с ДДС за неплатените от ответника електронни съобщителни услуги и месечни такси по договорите, споразумението и посочените фактури/сметки, а мораторна лихва за забавено плащане. Но и защото, такъв иск за съществуване и на това акцесорно вземане за тази мораторна лихва по тази месечна сметка, ищецът не е и заявявал в заповедното производство и с иска си за главница по делото, а е недопустимо да се предявяват с последния и такива различни по основание и съдържание вземания от присъдените му със заповедта (т. 11б от ТР 4-2014-ОСГТК).

При това положение възраженията на ответника в отговора му, че не бил потребил за исковия период от 08.03.2019 г. до 07.07.2019 г. електронни съобщителни услуги по договорите и посочените фактури и кредитна сметка, тъй като еднократно и без предизвестие му бил прекратен договора и достъпа до услугите, дори и след заплащане на фактурите, са неоснователни, защото от последните се установява тъкмо обратното - че за този исков период той е потребил фактурираните му в тях за плащане от ищеца горепосочени електронни съобщителни услуги с месечни абонаменти такси по договорите и споразумението на обща стойност 165.25 лева с ДДС. Вярно е, че фактурата не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или услугата. Но също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт, а процесните фактури не са оспорени от ответника (Р 1064-2003-I). Поради това доказват, че Б. му е доставило фактурираните в тях електронни съобщителни услуги за посочения исков период от 08.03.2019 г. до 07.07.2019 г. и техните цени от общо 165.25 лева с ДДС.