Решение № 223 от 17.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Д.а Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000152 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София срещу решение № 9/30.01.2024 г. постановено по търг.дело № 88/2023 г., по описа на Окръжен съд – Търговище в частта в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца Й. И. сумата над 40 000 лв. до присъдените 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, в резултат на пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 25.02.2023 г. в гр. Варна, около 20.05 часа на ул. „Любен Попов“ от Б.А.Б. от *****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество, при управление на л.а. „Ситроен Ц 4“, рег. № *****, който се отклонява вдясно от посоката си на движение и с предна дясна част се удря в паркиран л.а. „Нисан Микра“ с рег. № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Според въззивника присъденото обезщетение над размера от 40 000 лв. е прекомерно, защото не съответства на принципа за справедливост при определяне на неимуществените вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД и обективните критерии по приложението му. Твърди, че липсват доказателства за претърпени от ищеца страдания, които са над обичайните, надхвърлящи по 1 интензитет и продължителност нормалните и присъщи за такъв род телесни повреди. Иска отмяна на решението в обжалваната му част.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и въззивна жалба от ищеца Й. И. Р. срещу същото решение в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция срещу ЗД“Бул Инс“ АД за разликата над уважения размер от 60 000 лв. до пълния претендиран от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 25.02.2023 г., ведно със законна лихва от 20.07.2023 г. до окончателното изплащане. Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно поради занижаване на присъдения размер на застрахователно обезщетение при несъобразяване със съдържанието на понятието „справедливост“, вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според него не са отчетени наложилите се в страната обществено-икономически отношения към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съдът не е съобразил релевантни за делото факти като този, че в следствие на произшествието е претърпял няколко оперативни интервенции, че периодът на възстановяване е продължил 7-8 месеца, поставени са му импланти, налице са оперативни белези, които безспорно са се отразили на психическото му състояние и следва да намерят отражение при определяне размера на обезвредата. Освен изпитаните към момента на събитието болки и страдания впоследствие ищецът развил висока тревожност, измъчван бил от страхове, което довело до остри стресови реакции. И понеже критерият за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, то според жалбоподателя, първоинстанционният съд не е извършил преценка именно на тези обективни критерии по приложението на разпоредбата. Споделя тезата, че размерът на обезщетението следва да обхване не само претърпените неимуществени вреди, но и тези които пострадалият ще продължи да търпи във времето. На следващо място сочи, че справедливото обезщетение следва да съответства на икономическата конюнктура в страната и действащите застрахователни лимити. В този смисъл иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, определено към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 25.02.2023г. в гр.Варна, около 20.05 часа на ул.“Любен Попов“ от Б.А.Б. от *****, който при 2 изкачване по участък без вертикална и хоризонтална маркировка и извършване на маневра ляв завой на кръстовището, без данни за превишение за ограниченията за скорост до 50 км/ч, при управление на лекия автомобил „Ситроен“, модел „Ц4“ с ДК № ***** загубил контрол над превозното средство поради отклоняване на вниманието си, в резултат на което ударил паркирания в дясната част на пътното платно лек автомобил „Нисан Микра“ с ДК № *****, вследствие на което последният се отместил успоредно на първоначалното си местоположение и се опрял в стълб на улично осветление и дърво, нанасяйки щети от лявата му страна. Произшествието е настъпило към 20,00часа, при намалена видимост през нощта и при изкуствено улично осветление. В резултат на това пътуващият на задната дясна седалка в л.а.

„Ситроен“ ищец е получил телесни увреждания, съставляващи средна телесна повреди и изразяващи се в закрито счупване на раменната кост на дясната ръка в долната й трета и оток в областта на дясната ръка. Установено е още, че водачът на л.а.“Ситроен“ е предприел маневрата завой наляво с несъобразена за пътната обстановка и видимост скорост, както и че гражданската му отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, вкл. и към момента на настъпване на пътния инцидент.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания – виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между тях и деликта.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, което според застрахователя следва да бъде определено в размер на 40 000лв, а според пострадалия ищец – в размер на 80 000лв, при присъдени от първата инстанция 60 000лв. В тази връзка съдът съобрази следното :

При прилагане на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика, съдът изхожда от постановките на т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалият е млад човек в активна трудоспособна възраст, без данни за 3 хронични заболявания и здравословни проблеми, активно спортуващ, с планове за бъдещето по отношение на създаване на семейство и намиране на добра работа, както и събраните по делото доказателства за силно негативното въздействие на произшествието върху здравето му, плановете му и най-вече върху психическото му състояние. Съдът съобразява силните болки и страдания, преживени непосредствено след инцидента, затрудненията в личното хигиенно и битово обслужване, установени от показанията на свидетеля И. Р. Р., баща на ищеца, ценени при условията на чл.172 ГПК, както и заключенията на СМЕ, СПЕ и САТЕ.

Съобразно целия посочен по-горе доказателствен материал се установява, че непосредствено сред инцидента ищецът е откаран в Спешен център на УМБАЛ“Св.Анна“-гр.Варна, където му е поставена гипсова имобилизация. На 27.02.2023г. е постъпил в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ“Св.Марина“-гр.Варна, където е осъществено оперативно лечение с открито наместване на множество разместени костни фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза на раменната кост. Изписан е на 04.03.2023г. с указания за спазване на определен режим и продължение на лечението в домашна обстановка. На 12.05.2023г. ищецът е постъпил за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ “Пирогов“ гр.София, където са установени усложнения от механичен произход, свързани с вътреставни протези на дясната раменница и на 15.05.2023г. е извършено ново оперативно лечение- дебридман на фиброзната тъкан и калусокластика на раменната кост с опресняване на ръбовете и фиксиране с два винта и метална плака. Ищецът е провел 14 дни болнично лечение и е ползвал 74 дни отпуск поради временна нетрудоспособност. Настъпилите усложнения след първата хирургична интервенция са довели до трайно затрудняване движението на дясната ръка със среден срок на възстановяване от 7-8 месеца.

Към момента на провеждане на СМЕ на 06.01.2024г. е констатирано подобрение в състоянието на пострадалия след втората операция и почти пълно възстановяване движенията на ръката. Следва да бъде отчетено и предстоящото оперативно премахване на имплантите, като на мястото на поставянето им ще останат козметични дефекти. Налице са белези от заздравяването на раните, както и болки в областта на счупването на дясната ръка при влажно време и физическо усилие.

Според в.лице психолог, в резултат на инцидента ищецът е претърпял силни негативни изживявания, състояние на остър дистрес и доминиране на емоции, като тревожност и страх с висок интензитет, които са затруднили адаптацията му и са били дезорганизиращ живота му фактор. Налице е психична реакция с преживяване на висока тревожност, опасения, безпокойство, покриваща характеристиките на остра стресова реакция, която е довела до разстройство в адаптацията в рамките на около три месеца.

Ищецът се чувствал напрегнат, тревожен, непрекъснато мислел за случилото се, не можел да се съсредоточи, сънят му бил неспокоен, в началото не се хранел, след това качил 10 килограма. Измъчвали го страхове, че няма да 4 може да се справя с ангажиментите си, изпитвал и продължава да изпитва притеснения и напрежение от подобни инциденти. Налице са и нарушения в личностновото, социално и професионално функциониране на пострадалия.

Към настоящия момент се справя с ежедневните си задължения и работи, но има своите притеснения и страхове, че може да остане без работа предвид продължителното ползване на болнични листи. Възстановителният период все още не е приключил. Самият ищец признава, че се нуждае от психологична помощ.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, размерът на минималната РЗ за 2023г. – 780лв, лимитите на застрахователно покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492 КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.