Определение № 1220 от 08.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1220 гр. Благоевград, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500548 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 11648/04.09.2024г. от Н. И. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.О.№, чрез пълномощник адв.Д. Й.а – с искане за изменение на решение № 365/11.07.2024г., постановено по в.гр.д.№ 548/2024г. по описа на ОС Благоевград, в частта за разноските.

Твърди се в молбата, че присъденият размер разноски, дължими на вззиваемата страна са в противоречие с правото на ЕС. На това основание се иска намаляването им. Твърди се, че присъденият размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Жалбоподателят се позовава на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване от СРС, които според чл.633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната, както и на съдебна практика на ВКС. Според тази практика съдът не е обвързан от минималните размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а единствени критерии, по които следва да определи дължимият размер адвокатско възнаграждение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

Препис от молбата по чл.248 ГПК е връчена на насрещната страна, която в срока по чл.248, ал.2 ГПК не е подала отговор.

Молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима - подадена е от страна по делото, в срока за обжалване на решението и при представен от тази страна списък по чл.80 ГПК.

По същество:

При приключване на делото на всяка страна, която е направила и поискала разноски, й се 1 дължат такива съобразно с уважената, респ.с отхвърлената част от предявените искове.

Дължат се само тези разноски, които са реално направени от страната и до приключване на устните състезания са представени доказателства за основанието и размера им.

Молителят иска намаляване на присъденият на въззиваемата страна размер разноски за адвокатско възнаграждение. Основание за намаляването им е само ако страната своевременно – до приключване на устните състезания, е направила възражение за тяхната прекомерност. Въззивникът с нарочна молба с вх.№ 8297/17.06.2024г. – л.25 и преди даване ход по същество – е направил възражение за прекомерност, но го е обусловил с условието – в случай, че е претендиран размер адвокатско възнаграждение, който надвишава минимално предвидения такъв в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, т.е. възражението за прекомерност е само в случай на надвишаване на този минимален размер.

С оглед на диспозитивното начало, като основен принцип в гражданския процес – чл. 6, ал.2 ГПК – предметът и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страната.

Този принцип е относим по отношение на всички искания от страните и по отношение на всяко едно гражданско производство, а съгласно чл.8, ал.2 ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях. Ето защо съдът се е произнесъл по въпроса за разноските при спазване на горните принципи на диспозитивното и състезателното начало и предвид конкретно направеното и поддържано основание, с което въззиваемата страна е обосновала възражението си за прекомерност. Едва с обжалването на решението в процедурата по чл.248 ГПК страната по същество сочи ново основание , за да обоснове възражението си за прекомерност, а именно практика на СЕС, задължителна по см. на чл.633 ГПК за съда, както и съдебна практика на ВКС и с искане неприлагане на минималните размери по НМРАВ. При прилагане на общите правила и принципа на гражданския процес това възражение с новото основание, на което се обосновава следва да се счете за неоснователно. Такова не е било поддържано до преклузивния срок, до който страната може да прави възражение за прекомерност и да го мотивира. Също така следва да се изтъкне, че цитираната от въззивника практика на СЕС по същество постановява задължение за националния съд да извърши проверка дали при прилагане евентуално на цитираната Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение с оглед на конкретния казус, свършена работа по вид и обем, действителна фактическа и правна сложност присъденият размер адвокатско възнаграждение ще доведе до извод за преследване на нелегитимни цели. Последното е винаги фактически въпрос, като тази проверка националният съд е длъжен да направи само при изрично направено възражение за прекомерност, но и съобразно изложените от страната основания за това и при изрично искане от страната да не се прилагат минималните установени в НМРАВ стандарти. Нещо, което страната е пропуснала да направи до приключване на устните състезания, а именно да мотивира възражението си с искане съдът да не приложи минималните размери според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По горните мотиви съдът счита, че определеният и присъден размер разноски за адвокатско възнаграждение са в размер, до който въззивната страна е поддържала 2 възражението си за прекомерност и поради това липсва основание за изменение на решението, в частта за разноските.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА молба вх.№ 11648/04.09.2024г. от Н. И. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.О.№, чрез пълномощник адв.Д. Й.а – с искане за изменение на решение № 365/11.07.2024г., постановено по в.гр.д.№ 548/2024г. по описа на ОС Благоевград, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3