Решение № 6152 от 30.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6152 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100511465 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20049824 от 24.07.2022 г., постановено по гр. д. № 21690/2021 г. по описа на СРС, 127 състав е признато за установено по предявените от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД против „Застрахователна компания Л.И.“ АД обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата в размер на 2736,65 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, с включени в него ликвидационни разходи в размер на 15 лв., за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.09.2019 г. в гр. София, между лек автомобил с рег. № ******* и с рег. № *******, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 234,13 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.03.2020 г. до 22.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3802/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над уважената част до пълния предявен размер на вземането от 2933,93 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния претендиран размер на вземането от 250,99 лв.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ЗК „Л.И.“ АД. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на процесуалните правила и необосновано. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че виновен за процесното ПТП е лицето Б.И.Б., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество. Въззивникът твърди, 1 че съгласно приетата и неоспорена САТЕ, в протокола за ПТП било отразено, че няма данни за участник № 1, както и липсва подпис. В документите от пътна полиция също не бил отразен кой е виновния водач. Сочи, че съставът на СРС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на принципа за установяване на обективната истина в гражданския процес, съгласно който за съда съществува задължението да изгради вътрешното си убеждение въз основа на фактите, на които страните са се позовали и за които са ангажирани доказателства. Моли се отмяна на решенето в обжалваната част, отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Излагат се съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че единствената причина поради която виновния водач не е посочен в изготвения протокол за ПТП, е обстоятелството, че същият е избягал след инцидента. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, чрез разпита на св.

Недялков се установявал по безспорен начин както механизма на ПТП, така и участието лекия автомобил, застрахован при ответника. Въззиваемият посочва, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Б.И., тъй като същите противоречиви и са дадени под страх от ангажиране на отговорността му по чл. 500, ал. 1, т.

3 КЗ. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над уважената част до пълния предявен размер на вземането от 2933,93 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния претендиран размер на вземането от 250,99 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Обжалваното решение е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, следва да се добави и следното:

Съобразно чл. 411 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Основателността на предявения регресен иск се предпоставя от това по делото да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, действащ към датата на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск; противоправно и виновно поведение на лицето, с което 2 ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); плащане от страна на застрахователя на застрахования по имуществена застраховка за причинените вреди; и сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното дружество.

Между страните няма спор, а и видно от представена по делото застрахователна полица № 00500100312331 от 18.06.2019 г., се установява, че между ищеца и Н.Н.Н. е сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ по отношение на лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № ******* с период на действие 01.07.2019 -30.06.2020 г.

От приетия протокол за ПТП № 1731032 от 27.09.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП на СДВР, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на посочената дата е настъпило ПТП, при което МПС-1 се движи по бул. „*******“, с посока от бул. „Доктор Г.М. Димитров“ към ул. „Околовръстен път“ и в района до № 52, при неизяснени причини и обстоятелства реализира ПТП с МПС-2, след което МПС-1 напуска местопроизшествието. В протокола е отразено, че МПС-2 е лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № *******, управляван от Н.Н.Н., както и че настъпилите вреди са както следва: задна лява врата, ляв праг, заден ляв калник, задна броня. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на местопроизшествието, поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).

По делото е представена декларация от 27.09.2019 г. от водача на лека автомобил „Мазда 3“, с рег. № *******, в която в графа „причини и обстоятелства за възникване на събитието“ е посочено следното: При движение в най-дясната лента, кола намираща се в лява лента зад движение преминава в дясна, без да сигнализира и да ме изчака да мина, в следствие на което се удря в района около задна лява врата и заден ляв калник. В последствие другата кола напуска местопроизшествието. В декларацията е записано още, че автомобила, напуснал мястото на инцидента, е с рег. № *******.

От изисканата преписка от СДВР, сектор „Пътна полиция“, образувана във връзка със съставения протокол за ПТП № 1731032/27.09.2019 г., се установява, че към момента на депозиране на преписката виновният водач за инцидента не е установен. В представената декларация, попълнена от водача на увредения автомобил непосредствено след инцидента е отбелязано, че автомобилът, напуснал местопроизшествието, е с рег. № *******. Въз основа на декларацията е съставена докладна записка от мл. автоконтрольора, посетил местопроизшествието, в която като участвал в инцидента и напуснал мястото на произшествието е посочен водача на лек автомобил „Ланчия“ с рег. № *******. Видно от приложената към преписката справка в централна база –КАТ, лек автомобил „Ланчия“ с рег.

№ ******* е собственост на Б.И.Б.. По преписката е представено и писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“ до началника на 02 РУ-СДВР, за призоваване на лицето Б.И.Б..

За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП е разпитан свидетеля Н.Н.Н.. Свидетелят твърди, че е участвал в ПТП през 2019 г., като се е движел в дясна пътна лента със лек автомобил „Мазда 3“ по „*******“, близо до посолствата, когато внезапно кола от лявата лента навлязла в неговата лента без да подаде мигач, вследствие на което ударила задната лява врата на управляваното от него МПС. Разказва, че след кръстовището двете коли спрели, като свидетелят снимал колата на другия водач, тъй като се съмнявал, че водачът ще напусне местопроизшествието, като и станало. Свидетелят подал сигнал на 112 и изчакал пристигането на длъжностните лица.

3

Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетеля като ясни, последователни, логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Пред първа инстанция са събрани гласни доказателства и чрез разпита на св.

Б.И.Б.. Същият в показанията си отрича да е участвал в процесното ПТП, както и да е управлявал МПС с посочения в исковата молба модел и регистрационен номер.

Въззивната инстанция намира, че показанията на свидетеля не следва да се кредитират, тъй като са в противоречие със сбраните по делото писмени доказателства, и в частност с информацията, съдържаща се в изготвената справка от централна база -КАТ, съгласно която на негово име има регистриран лек автомобил „Ланчия“ с рег. № *******.

От съвкупната преценка на така събраните доказателства съдът приема, че на 27.09.2019 г. в гр. София, на бул. „*******“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Ланчия“, рег. № ******* и лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № *******, при което водачът на л.а. Ланчия“, рег. № ******* е предприел маневра престрояване от лява в дясна лента, при което настъпва съприкосновение с движещия се в дясната пътна лента „Мазда 3“, с рег.

№ *******.

Неоснователни са доводите на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила и на принципа за установяване на обективната истина в гражданския процес, тъй като е изводът му, че лек автомобил Ланчия“, рег. № ******* е участвал в процесното ПТП не почива на събрания по делото доказателствен материал. Обратното, въззивният съд намира, че този извод първоинстанционният съд е направил след задълбочен и подробен анализ на събраните по делото доказателства и който извод се споделя изцяло от въззивния съд.