Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1621 от 09.05.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8408/2024
Вид
Решение № 1621
Подписан
09.05.2025
В сила
16.12.2025
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, ал.7 · Закон за енергетиката
  • чл. 116а · Закон за енергетиката
  • чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1621 гр. В., 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110108408 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е от „Т. - Л. К. Г.О.“ АД, ЕИК **** , със седалище и адрес на управление гр. Г. О., бул.“М.“ № 66 срещу „Е. С.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., В. Тауърс,- Г, *** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 7848лева, представляваща недължимо платена на 20.09.2022г. сума за съгласуване условията за присъединяване с „Е. АД" на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,176 MW, находяща се в ПИ *** /УПИ XXI, кв. 50/, гр. Г. О., обл. В. Т., ПВИ 2175, поръчка № 2202007149, което плащане е направено по проформа фактура №1312051523, към която е издадена фактура № 1318320473/20.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 11.04.2024г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед № 2484/13.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4431/2024г. на ВРС, 19-и състав.

Приет е за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск предявен от „Е. С.“ АД срещу „Е. С. О.“ ЕАД, ЕИК: **** за сумата до която бъде уважен главния иск, предявен от „Т. - Л. К. Г.О.“ АД, ЕИК **** срещу „Е. С.“ АД с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи да върне сумата от 7848лв., представляваща платена на 20.09.2022г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „Е.“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект:

ФвЕЦ с мощност 0,176 МW, находяща се ПИ *** /УПИ XXI, кв.50/, гр. Г. О., общ.

В. Т., ПВИ - 2175, което плащане е направено проформа фактура №1312051523, към която е издадена фактура №1318320473/20.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на иска- 29.08.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: твърди, че е започнал процедура по присъединяване на

ФВЕЦ към

1 електроразпределителната мрежа, по време на която платил процесната сума за съгласуване условия за присъединяване с „Е.“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ с инсталирана мощност 0,176 MW, находяща се ПИ *** / /УПИ XXI, кв.50/, гр. Г. О., общ. В. Т., ПВИ - 2175.

Плащането било извършено по поръчка № 2202007149, по проформа фактура 1312051523, към която била издадена фактура № 1318320473/20.09.2022г. Сочи, че с действията си по събиране на сумата ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване на ФЕЦ с „Е.“ ЕАД, която не се следва за централи до 5 МВч, тъй като не е нормативно определена. Таксата бил произволно определена и не съществувала нормативна обосновка за дължимостта й. Съгласно чл.116, ал.7 ЗЕ, условията и реда за присъединяване към съответната мрежа се определяли с наредба, а в ал.8 било указано, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата. Събраната така за съгласуване на условията за присъединяване с „Е.“ ЕАД се явявала втора такса по платена услуга и не съставлявала проучване за условията за присъединяване на ФЕЦ. Предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на ел. централата към разпределителната мрежа средно напрежение съгл. чл.53, ал.2 от Наредба 6 от 24.02.2014г. не представлявала проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответствала на включените по количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1. проучване за присъединяване на ел. централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15МВ вкл.“ на стойност 7848 лв. и за съгласуването не била предвидена такса. Молбата е за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Поддържа че със заявление от 17.06.2022г., ищецът е заявил проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ) към електроразпределителната мрежа с номинална изходна мощност 0,176 МW, находяща се *** / /УПИ XXI, кв.50/, гр. Г.

О., общ. В. Т., ПВИ - 2175. На 11.07.2022г. депозирал и нарочно искане, като заявил, че цялата ел.енергия произвеждана от централата ще бъде отдавана за продажба. След извършено проучване било установено, че ФВЕЦ може да бъде присъединена към електроразпределителната мрежа средно напрежение. Предвид на това ответникът изпратил към Е. ЕАД писмо, с което е подадено искането за съгласуване на условията за присъединяване на към разпределителната мрежа. Впоследствие на 31.08.2022г. клиента бил уведомен за инициираната процедура с „Е.“ ЕАД. На 08.09.2022г. при ответника постъпило писмо от Е.“ ЕАД с искане за съгласуване на условията за присъединяване на електропровод 20 КV от закрита разпределителна уредба на п/с „Г. О. Изток“ поради присъединяване на ФВЕЦ с мощност 0,176 МW, находяща се *** / /УПИ XXI, кв.50/. С тази цел и на основание чл.102 (3) от Наредба №6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, било необходимо да се заплати цена за проучване в размер на 7848лв. с ДДС и след предоставяне на документ за платена цена за проучване, Е. ЕАД щяло да пристъпи към разглеждане на искането. Предвид на указанията на Е. ЕАД указания, Е. С. АД издало проформа-фактура № 1312051523/15.09.2022г., на стойност 7848лв. На 20.09.2022г. процесната сума от 7848лв. била заплатена от ищеца. От своя страна на 27.09.2022г. „Е. С. АД, с преводно нареждане е превело сумата на системния оператор, за което била издадена фактура №

0000019837/27.09.2022г. за 7848лв. След плащането в „Е. С. АД постъпва писмо на Е. ЕАД с което се сочи, че системният оператор няма възражения посочената ФЕЦ да се присъедини към кабелен електропровод 20кв „Химснаб“, извод от п/ст „Г. О. Изток“ 110/20/10кв. Твърди се, че е било налице основание за даване на сумата и не дължи връщането й. Подчертава, че „Е. С." АД извършило вменените си по закон задължения, като е извършило проучване, 2 съгласувателна процедура с електроенергийният системен оператор, като е издало положително становище относно условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия извън тези, уредени по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) с изх. № ПВИ-2181/20.10.2022г. и е бил сключен предварителен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия.

Ищецът по обратния иск основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Излага, че ответното дружество не е окончателен реципиент на извършеното плащане. Сочи, че е изискало плащане предвид полученото в „Е." С. АД писмо от „Е. ЕАД", с което се посочва че искането за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на към електрорапределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност ще се осъществи след заплащане на цена за проучване в размер на 7848лв. с ДДС. Ответното дружество е получило сумата от 7848лв. по издадената проформа - фактура, а на 27.09.2022г. с преводно нареждане същата сума е преведена на „Е." ЕАД, извършило услугата по съгласуване. Плащането е прието от получателят, поради което е издадена фактура № 0000019837/27.09.2022г. Счита, че след като ответното дружество не е окончателен получател на плащането, не следва последното да носи отговорност за връщането й. Поради това се моли за уважаване на обратния иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, трето лице- помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск, депозира писмен отговор, в който оспорва иска. Поддържа, че е енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), което осъществява дейността пренос на електрическа енергия в изпълнение на Лицензия № Л-419-04/18.12.2013г. Съгласно разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ, в редакцията, ДВ, бр. 54 от 2012 г., операторът на електропреносната мрежа (Е. ЕАД) е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа (в това число и ЕР С.) във връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на електрическа енергия. Твърди, че са налице предпоставките по чл. 102, ал. 4 от Наредба 6, в който случай, освен искането по ал. 1 се подават и документи по реда на част трета, т.е. процедурата по присъединяване не може и не следва да се ограничи само със съгласуването по реда на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6, а следва да се подаде и искане за проучване на условията за присъединяване, за което именно проучване Е. ЕАД е поискало заплащането на цената от 7 848лв. Оспорва сумата да е заплатена повторно, нито пък да е заплатило допълнителна цена в хода на приключилата процедура по присъединяване. Моли за отхвърляне на исковата претенция и на обратния иск.

В с.з. отговора на исковата молба се поддържа, а ищецът чрез нарочна молба до съда поддържа иска си.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № 4431/2024г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК и срещу която ответникът надлежно е възразил.

От приложеното ч.гр.д. № 4431/2024г. по описа на ВРС се установява, че в полза на ищеца против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата предмет на настоящата искова претенция. Налице е обективен и субективен идентитет между вземането, заявено в настоящото производството и това, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За успешното провеждане на главния иск, в тежест на ищеца е да докаже релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а именно, че е заплатил на 3 ответника сумата от 7748лв. на 20.09.2022г. във връзка със съгласуване условията за присъединяване с „Е.“ АД, респ. ответникът следва да установи, че плащането е станало на валидно правно основание, вкл. че предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно напрежение съгл. чл.53 ал.2 от Наредба № 6 представлява проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на Е. ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително". Ответната страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца. По заявения обратен иск – в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил процесната сума на 27.09.2022 г. във връзка със съгласуване условията за присъединяване с „Е.“ АД, а ответникът, че плащането е станало на валидно правно основание.

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 20.09.2022г. сумата от 7848лв. е била заплатена от ищеца в полза на ответното дружество във връзка със съгласуване условията за присъединяване с „Е.“ АД.

Страните също така не спорят, че на 27.09.2022г. от ответникът Е. С. АД, е превел същата сума от 7848 лева на системния оператор, за което плащане е била издадена фактура с № 0000019837/27.09.2022г.