Решение № 2378 от 21.10.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1503/2026
- Вид
- Решение № 2378
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2378 гр. Бургас, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20262120101503 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД с ЕИК ..........................., със седалище и адрес на управление: ..................................., представлявано от С.К.Н., срещу Р. Н. Х. С ЕГН:
**********, с адрес: п.к. ..............., ....................................., с която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 36,72 евро, представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги 11.03.2022г. за мобилен телефонен номер ........................... с абонаментен план .............................., с включени мобилни и интернет услуги, сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, въз основа на който са издадени следните фактури: фактура № 1320307687/15.04.2022 г., фактура № 1321813660/15.05.2022 г. и фактура № 1323361445/15.06.2022 г., както сумата в размер на 15,67 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до подаване на заявлението, които вземания са придобити от ищеца въз основа на договор за цесия от „Иновативни Финанси“ ООД с ЕИК ........................., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 2693/2025 г. на Районен съд – Шумен.
Ищецът посочва, че между ответника и „БТК“ ЕАД е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което длъжникът е потребител на телекомуникационни услуги по силата на цитирания договор от 11.03.2022 г., който е сключен за срок от 24 месеца. Твърди се, че ответникът не е изплатил задължението си за плащане на потребените услуги, възлизащи на общо 39,20 лева по фактура № 1320307687/15.04.2022 г., за отчетен период от 15.03.2022 - 14.04.2022 г., сумата от 16,93 лева - представляваща мораторна лихва, за периода от 04.05.2022 г. до 24.09.2025 г., сумата 1 от 19,63 лева - представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1321813660/15.05.2022 г., за отчетен период от 15.04.2022 г. - 14.05.2022 г., сумата от 8,33 лева - представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2022 г. до 24.09.2025 г., сумата от 12,98 лева - представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1323361445/15.06.2022 г., за отчетен период от 15.05.2022 г. - 14.06.2022 г., сумата от 5,39 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 05.07.2022 г. до 24.09.2025 г.
Вземанията по договора са били прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „Иновативни Финанси“ ООД с ЕИК ........................., по силата на договор за прехвърляне на вземания от 31.05.2021 г., а впоследствие с договор от 03.08.2023 г. са прехвърлени от „Иновативни Финанси“ ООД на ищеца. Твърди се, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорват изцяло претенциите като погасени по давност. Твърди се, че вземанията са по фактури от 15.04.2022г., 15.05.2022г. и 15.06.2022 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 24.09.2025г., поради което е изтекъл срокът по чл. 111, б. “в” ЗЗД. На следващо място се оспорва реалното потребление и начина на формиране на вземанията като недоказан. Излагат се съображения за липсата на данни относно прекратяване на договора, както и за уведомяване за цесията. Оспорва се иска за заплащане на лихва за забава. Направено е искане за задължаване на ищеца да представи справки за потребените услуги и уведомления.
Ищецът е депозирал на 24.09.2026 г. писмено становище, с което моли да се даде ход на делото. Поддържа се отговора на исковата молба. Моли да се отхвърли искът, тъй като сумите са погасени по давност. Претендират се сторените разноски и се представя списък.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД („БТК“ ЕАД) и ответника Договор за електронни съобщителни услуги от 11.03.2022 г. за мобилен номер ..........................., с абонатен план .................., в който план са включени мобилни и интернет услуги. Уговореният размер на месечния абонамент е 16,99 лв. с ДДС.
Представени са месечни фактури, в които „БТК“ ЕАД е начислило задължения по сключения договор, а именно: фактура № 1320307687/15.04.2022 г. за отчетен период 15.03.2022 г. – 14.04.2022 г., с краен срок за плащане 03.05.2022 г., издадена за сумата от 39,20 лв. с ДДС (32,67 лв. без ДДС) – представляваща неплатена стойност на предоставените мобилни услуги; фактура № 1321813660/15.05.2022 г. за отчетен период 15.04.2022 г. – 14.05.2022 г., с краен срок за плащане 01.06.2022 г., издадена за сумата от 58,83 лв. с ДДС, от която: 19,63 лв. с ДДС (16,63 лв. без ДДС) - представляваща неплатена стойност на предоставените мобилни услуги и 39,20 лв. - за задължения за предходен период; фактура № 1323361445/15.06.2022 г. за отчетен период 15.05.2022 г. – 14.06.2022 г., с краен срок за плащане 04.07.2022 г., издадена за сумата от 71,81 лв. с ДДС, от която: 12,98 лв. с ДДС (10,82 лв. без ДДС) представляваща неплатена стойност на предоставените мобилни услуги и 58,83 лв. - за задължения за предходен период.
2
По делото са представени и договори за цесия - първият, от които е от дата 31.05.2021 г., по силата на който „БТК“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „Иновативни Финанси“ ООД вземанията си към ответника Х. по процесния договор за мобилни услуги и втори договор от 03.08.2023 г., съгласно който „Иновативни Финанси“ ООД е цедирало на ищеца по настоящото дело вземания си срещу ответника. Няма данни за надлежно получаване на съставените уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от длъжника и по двата договора за цесия.
Съдът приема за установено наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало от сключен между ответника – като потребител и „БТК“ ЕАД Договор за електронни съобщителни услуги на дата 11.03.2022 г., както и неговия предмет доставянето и потреблението на мобилни и интернет услуги с абонатен план .................., за мобилен номер ............................ Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в договора месечен абонамент. Месечните такси са уговорени с договора като размер, поради което те се дължат с настъпването на падежа им. Предвид гореизложеното, съдът намира, че „БТК“ ЕАД е изправна страна в правоотношението, като е изпълнил задължението си за осигуряване на достъп до мобилната мрежа и уговорените услуги на ответника.
От приетите по делото писмени доказателствени средства, се установява, че първоначалният кредитор „БТК“ ЕАД по силата договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г. към него е прехвърлил на „Иновативни Финанси“ ООД процесните вземания. В Приложение № 1 от договора е индивидуализиран длъжника-ответник, както и прехвърлените вземания. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне /л. 18 от делото на РС-Шумен/.
Уведомлението е съставено и адресирано до ответника, но няма данни за надлежното му получаване.
Впоследствие, по силата на Договор за прехвърляне на вземане от 03.08.2023 г.
„Иновативни Финанси“ ООД е прехвърлило на ищеца процесните суми, които са индивидуализирани в нарочно приложение към договора. Цеденентът „Иновативни Финанси“ ООД е съставило уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което уведомява длъжника за второто по ред прехвърляне на вземанията му, като обаче няма данни и то да е надлежно получено от ответника. От изложеното следва, че ищецът обосновава активната си процесуална легитимация в качеството си на цесионер, придобил вземанията вследствие на валидно сключен договор за цесия.
Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение. Уведомление изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжник, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235 ал. 3 ГПК, в който смисъл и константната съдебна практика. Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението като част от преписката към исковата молба лично на ответника, е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за цесията. Следователно цесията на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е породила своето действие спрямо ответника и ищецът има качеството кредитор спрямо него. От това следва, че възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.
3
По делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства за заплащането на дължимите суми по фактурите. С настъпването на падежа всяка една от обективираните във фактурата суми, е станала изискуема.
Относно направеното от страна на ответника възражение за погасяването на вземанията по давност.
В настоящия случай се касае за вземания за мобилни и интернет услуги (телекомуникационни услуги) и лихва за забава. Според Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задълженията на потребителите за предоставяните комуникационни услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. В договора за мобилни услуги е уговорена месечната цена на абонамента в размер на 16,99 лв. с ДДС, която е определена предварително и известна на страните по договора. Поради което вземането за мобилни и интернет услуги представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа.
Изискуемостта на вземането в настоящия случай настъпва след изтичане на срока за плащане, посочен в съответната фактура, издадена от мобилния оператор, в която същото е остойностено. Срокът за плащане, посочен в последната по време от процесните фактури /тази, издадена на 15.06.2022 г../, е 04.07.2022 г., съответно на тази дата и обективираните в нея вземания са станали изискуеми. От този момент е започнала да тече и погасителната давност за същите, който е изтекъл на датата 04.07.2025 г. От това, следва, че към момента на предявяване на исковете 24.09.2025 г. /съвпадаща с датата на иницииране на заповедното производство, продължение на което се явява настоящото исково такова, развиващо се по реда на чл. 422 ГПК/ тригодишният срок е изтекъл, както за най-новата, така и за найстарата от издадените фактури (издадена на дата 15.04.2022 г., със срок за плащане 03.05.2022 г.), респ. вземанията са погасени по давност.