Решение № 309 от 19.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Благоевград, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Я.ева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500453 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК, като е образувано по въззивна жалба на “Асет Кеър” ЕООД, ЕИК: 202306186, действащо чрез процесуалния представител адв. М. С., със съдебен адрес в *********, насочена срещу Решение № 500317 от 24.04.2023 г. , постановено по гр. д. № 304 от 2018 г. по описа на Районен съд - Разлог. С атакуваното решение са оставени в сила като законосъобразни всички приети решения на проведено на 05.02.2018 г. общо събрание на етажните собственици на сграда с идентификатор ***, с търговско наименование “Уайтпийк Лодж”, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и с адрес в *********. Решението се атакува в неговата цялост като недопустимо, неправилно и необосновано, като в жалбата са изложени следните аргументи срещу съдебния акт на първоинстанционния съд: според въззивника съдът неправилно и незаконосъобразно е приел, че процедурата по свикване, провеждане и разгласяване на общото събрание на етажните собственици е била проведена правилно и без нарушения, като съдебният състав не е изложил мотиви, нито е разгледал представените по делото доказателства. Излага се още, че не е налице редовно призоваване по делото, като същото протекло в нарушение на 1 процесуалните правила, което рефлектирало върху правото на защита на ищеца. Отделно се възразява досежно претендирания от ответната страна размер на заплатено адвокатско възнаграждение като прекомерен, като в тази връзка посочва, че доказателства за плащане на същото не били представени.

На следващо място, в жалбата отново се излагат фактическите твърдения, посочени в исковата молба и правните съждения, които въззивникът прави въз основа на тях. Навежда се твърдение, че дружеството жалбоподател е спазило разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС, като е уведомило управителния орган на етажната собственост както за своя административен адрес, така и за електронния си такъв, но въпреки това негов представител не бил уведомен надлежно за проведеното на 05.02.2018 г. общо събрание, като едва на 29.01.2018 г. покана била изпратена по електронен път, но същата не съдържала дата, часа или подпис на нейния издател. Проведеното събрание било в разрез с нормата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, тъй като то се състояло на седмия ден от изпращане на поканата до дружеството жалбоподател.

Приетите решения от етажните собственици били незаконосъобразни, поради следните аргументи: взети били решения, които не фигурирали в предварително обявения дневен ред; допуснато е било нарушение на хипотезата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, тъй като протоколът не съдържал описание на начина, въз основа на който били изчислени идеалните части, притежавани от присъствалите етажни собственици, не били представени доказателства за учредена представителна власт в полза на присъствалите пълномощници, нито пък титули за собственост на самите собственици, протоколът не съдържал подписите на гласувалите лица, нито изхождащите от тях предложения; не ставало ясно всъщност кой етажен собственик как е гласувал по отделно взетите решения. Според жалбоподателя изборът на Д.

Ф. за председателстващ събранието съставлявало нарушение на разпоредбата на чл. 16 ал. 2 ЗУЕС, тъй като със съдебен акт от 08.11.2017 г. съдебен състав към Районен съд - Разлог отменил като незаконосъобразно решение на същото общо събрание от 06.02.2017 г., с което Ф. бил избран за председател на УС. Изборът на управител се случил преди самото освобождаване членовете на предходното управително тяло, в тази връзка събранието не съобразило и изискването на хипотезата на чл. 19 ЗУЕС, а за касиер било избрано лице, което е и член на УС. Възразява се още, че Д.Ф., в нарушение на чл. 22 ЗУЕС, еднолично назначил тричленна комисия, която да провери 2 касата на етажната собственост и да изготви доклад във връзка с тази проверка; решението по т. 10 от протокола не съдържало конкретизация на размерите на паричните вноски, дължими от страна на отделни собственици, като К. А. изложил данни за отрицателен баланс, без да споменава какви разходи били сторени през съответната година; към протокола от проведеното ОС липсвал и представен документ, отразяващ предаването на паричните средства, съхраняваните банкови карти и данни за банкови сметки във владението на новоназначения управител; решението по т. 11. 2 не фигурирало предварително в представения дневен ред, а т. 13 и т. 17 не съдържали информация какво точно общото събрание решило да промени, съответно да измени в правилника за вътрешния ред на сградата, а решението по т. 17 нямало и правно значение. Приетите от ОС решения, визирани в т. 15 - т. 15.5, не били съобразени с изискуемото от закона квалифицирано мнозинство, като част от тях също не фигурирали в предварително обявения дневен ред, а цитираните в тази част от протокола ремонтни дейности не били необходими и спешни за извършване. Т. 16 и т. 16.1 съдържали неопределени по размер дължими от собствениците на самостоятелни обекти задължения за минал период. Релевира се, че в т. 18 събранието не посочило ясно какви нарушения са допуснати от представители на дружеството жалбоподател и изрично се възразява да е налице поведение, което да е в разрез с изискванията на правилника за вътрешния ред на сградата. Претендира разноски.

Подаден е отговор на въззивна жалба от етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, същата с идентификатор *** и адрес в *********, действащи чрез адв. М. П., която от своя страна е преупълномощена от М.В., представляваща управителя на етажната собственост - Я. Х.. В отговора се поддържа, че първоинстанционният съд, преценявайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, достигнал до правилни изводи, а именно че атакуваното решение на общото събрание е проведено при стриктно спазване на законоустановения ред.

Оспорват се фактическите твърдения на ищеца, като също се повтарят правните съображения, направени в отговора към исковата молба. В допълнение се сочи, че опитът на ищцовото дружество да докаже, че общото събрание не било проведено с необходимия кворум, твърдейки неавтентичност на съответните протоколи, бил безуспешен. Експертното 3 заключение на вещото лице Т.Т. категорично доказвало, че положените подписи в протокола са автентични. Протоколът отговарял на изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, като отразявал по ясен начин волята на присъствалите етажни собственици, като в табличен вид били отразени техните имена, процент от идеалните части, като всеки собственик/ползвател се разписал в присъствения списък собственоръчно. Към всяка точка от дневния ред бил и приложен списък с начина на гласуване на всеки участник в събранието с право на глас. Ето защо взетите решения били законосъобразни, отделно били съобразени с желанието на етажните собственици за запазването и правилното функциониране на сградата и имуществото на собствениците в нея. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение потвърдено.

Претендира присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски.

Представена е и жалба на “Асет Кеър” ЕООД срещу Определение № 500751 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 304 от 2018 г. по описа на РС - Разлог, с което е оставена без уважение молбата на дружеството, подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, както и отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, в който се излага, че присъденото адвокатско възнаграждение било съобразено с правната и фактическа сложност на делото и по - конкретно с множеството съдебни заседания, проведени по делото, поради което се иска потвърждаване на атакуваното определение.

В проведеното открито съдебно заседание в настоящата инстанция процесуалният представител на въззивника подчертава част от възраженията си, направени във въззивната жалба, като отново акцентира, че процедурата по свикване на ОС била изцяло опорочена, като претендира за отмЯ.а на атакуваното решение. От своя страна, пълномощникът на въззиваемата страна счита въззивната жалба за неоснователна, а наведените в нея твърдения за недоказани. В хода на въззивното производство нови доказателства не са допускани и събирани.

Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като съобрази изложените възражения и доводи на страните, както и събраните по делото доказателства, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, приема следното:

Въззивната жалба изхожда от активно легитимирана страна, която има 4 интерес да обжалва първоинстанционния съдебен акт, който е с неблагоприятен за нея резултат, като е подадена и в законоустановения за това двуседмичен срок, поради което изложените в нея доводи подлежат на разглеждане по същество от настоящата съдебна инстанция. При разрешаването на правния спор въззивната инстанция е ограничена от наведените оплаквания срещу правилността на съдебния акт в иницииращата настоящото производство въззивна жалба, като е видно от нейния предметен обхват, че не са посочени възражения срещу приетите от първата инстанция фактически положения - че на 05.02.2018 г. в сградата на “Уайтпийк Лодж”, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота в *********, е проведено общо събрание на етажните собственици, притежаващи право на собственост върху самостоятелни обекти в описаната сграда, на което събрание представител на дружеството въззивник не присъствал. В жалбата са наведени единствено доводи срещу процесуалната, съответно материална законосъобразност на решенията, приети от общото събрание на процесната етажна собственост, които съдът ще разгледа понадолу в своите мотиви. Преди това обаче следва да се даде отговор на възраженията срещу процесуалната легитимация на “Асет Кеър” ЕООД да предяви иск с правно основание по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС (доколкото това е въпрос, за разрешаването на който съдът следи служебно), почерпени от обстоятелството, че последното дружество прехвърлило правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *** (“Асет Кеър” ЕООД се легитимирало като собственик на този обект с постановление за възлагане на недвижим имот, изготвено от ЧСИ и влязло в сила на 02.04.2015 г., стр. 12 от делото) в полза на трето за спора лице “Хонора” ЕООД (видно от представените към молба от 27.08.2019 г. писмени доказателства). Посоченото обстоятелство обаче не влияе върху правния интерес на дружеството жалбоподател да инициира и поддържа предявения конститутивен иск, като с Решение № 28 от 06.06.2017 г. по гр. д. № 2887 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение е прието, че „всеки собственик” (по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС) включва лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му, още повече, че съгласно чл. 11, ал. 4 ЗУЕС приетите решения от общото събрание обвързват и новите собственици, ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в сградата, 5 поради която причина, съгласно посоченото решение на ВКС, дори приобретателят по сделката е активно легитимиран да иска отмЯ.а на решенията, ако е предявил иска в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, в случай че неговият праводател се дезинтересирал от оспорване на решенията (с тази отлика, че правоприемникът може да навежда единствено твърдения, свързани с материалната незаконосъобразност на приетите от събранието решения). При прегледа на писмените материали по делото се установява, че ответната страна е и надлежно представлявана в процеса, като оплакванията в тази насока също са неоснователни. Видно е от представения протокол от проведеното ОС на 05.02.2018 г., че за управител е избран Я. Ч. Х., който на 07.02.2018 г. с нарочно писмено пълномощно, намиращо се на стр. 111 от делото, възложил на М.В. изпълнение на своите правомощия (за което действие Я. Х. бил оправомощен с решение на ОС по т. 11.1). Изпълнението на решенията, обективирани в изготвения протокол от проведеното на 05.02.2018 г. събрание, било спрЯ.о на 19.04.2018 г. с обезпечителна заповед по гр. д. № 303 от 2018 г. по описа на РС - Разлог, но последното обстоятелство по никакъв начин не влияе върху представителната власт на избрания от общото събрание управител. В практиката на върховната съдебна инстанция (например Определение № 60168 от 30.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4097 по описа за 2021 г. на Второ Г.О.) е прието, че когато решението на общото събрание, чиято отмЯ.а се иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, е за избор на нов управител, както е и в процесния случай, то извършените от управителя действия в периода докато трае спора относно законосъобразността на избора не са лишени от представителна власт, тъй като тази власт на управителя /по чл. 23, ал.3, чл. 23, ал.4, пр.1 ЗУЕС/ възниква с избирането му и би могла да отпадне с влизане в сила на решението за уважаване на иска по чл. 40, ал.1 ЗУЕС, т.е. решението на съда има действие занапред. Ако изпълнението на атакуваното решение на общото събрание за избор на нов управител е спрЯ.о от съда по реда на чл. 40, ал.3 ЗУЕС, то от момента на налагане на обезпечителната мярка (чл. 396, ал. 3 ГПК и разясненията на Тълкувателно решение № 5/2014г. на ОСГК, т. 4) управителят не може да извършва валидни действия като представител на собствениците и ползвателите. В случая обаче юридическият факт, продиктуващ представителните правомощия, е възникнал два месеца преди постановеното спиране на изпълнението и в този смисъл последният факт няма как да засяга правното 6 действие на правопораждащия ЮФ. На следващо място, съдът приема, че е спазен и предвиденият в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС едномесечен преклузивен срок за предявяване на исковата претенция, тъй като изготвеният протокол за проведеното общо събрание е поставен на видно и общодостъпно място на 11.02.2018 г. и е изпратен, съгласно повелята на чл. 16, ал. 7, изр. трето ЗУЕС, на 06.03.2018 г. по електронен път на жалбоподателя (стр. 268), като исковата молба е изпратена до съда чрез куриерска служба на 12.03.2018 г.