Решение № 152 от 11.06.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Перник, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500161 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано във връзка с въззивна жалба, депозирана от Г. Б. И., с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. С. С., със съдебен адрес: *** срещу Решение № 128/17.02.2025г., постановено по гр. д. № 6469/2024г. по описа на Районен съд – Перник, с което последният е отхвърлил предявения от Г. Б. И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против „Инвестбанк“ АД с ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на заповед № ***, с която на основание чл. 328, ал.

1, т. 10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 16.09.2024 г., както и предявения от Г. Б. И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против „Инвестбанк“ АД с ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № *** длъжност “***“ във Финансов Център ***, Клонова мрежа „Инвестбанк“ АД, като неоснователен. С решението, районният съд е отхвърлил и предявения от Г. Б. И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против „Инвестбанк“ АД с ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 519.78 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 16.09.2024г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата 1 молба в съда до окончателното изплащане, като неоснователен.

Със съдебното решение, съдът се е произнесъл и досежно разноските по делото, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

В жалбата се сочи, че решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че решението на ПРС е неправилно и необосновано, тъй като се основава на неправилна преценка на събраните по делото доказателства и погрешно тълкуване на материалните правни норми. Неоснователно и незаконосъобразно, в нарушение на разпоредбите на КТ, районният съд е приел, че заповед № *** е правилна и законосъобразна, както и че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал.1,т.10 от КТ. В нарушение на чл. 236, ал.2 от ГПК в решението е налице противоречие между мотивите и диспозитива му. Сочи се, че спорният въпрос по делото е посоченото в заповед № *** основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: коя е приложимата правна норма за правилно и законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение - разпоредбата на чл.

328, ал.1,т. 10 от КТ или разпоредбата на чл. 328,ал.1,т. 10а от КТ. Посочената от работодателя правна норма следва да съответства на фактическата ситуация, но в случая това не е така. Жалбоподателят сочи, че за да обоснове основателност и законосъобразност на обжалваната заповед и посоченото в нея основание за прекратяване -чл. 328, ал.1,т.10 КТ, съдът неправилно е приел, че предвиденото в чл.

328, ал.1, т.10а от КТ основание за прекратяване на трудово правоотношение касае работещи пенсионери по осигурителен стаж и възраст когато трудово правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10а от КТ основанието за прекратяване на трудов договор касае отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО на работник/служител. Според жалбоподателя е очевидно, че текстът на чл. 328, ал. 1т.10 а от КТ не се отнася за прекратяване на трудов договор, когато трудовото правоотношение е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се, че мотивите на ПРС противоречат на разпоредбите на КТ, нещо повече,същите не се отнасят за спорният по делото въпрос и за събраните по делото доказателства. Твърди се, че погрешно е направеното тълкуване от съда, че трудовото правоотношение трябва да е възникнало след като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага се в продължение, че на следващо място неправилни и недоказани са направените заключения от ПРС, че към момента на изготвяне на процесната заповед, така и при реалното прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,поради и което прекратяването на основание чл. 328,ал.1,т.10 от КТ е законосъобразно извършено.

Жалбоподателят сочи, че не е ясно как и въз основа на какви доказателства,съдът е достигнал до това заключение. Сочи, че в хода на делото не са събирани доказателства, обосноваващи хипотезата на чл. 328,ал.1,т.10 от КТ. Трудовата книжка е представена и е извършена констатация единствено и само по отношение на иска по чл. 344, ал.1,т.З във връзка с чл. 225 от КТ. Сочи се, че в хода на делото пред първата инстанция не са събирани доказателства и не е обсъждано наличието или липсата на необходим осигурителен стаж на ищеца, с оглед придобиване право на пенсия за 2 осигуртелен стаж и възраст. За абсолютно неправилно и погрешно жалбоподателя намира заключението на съда, че страните по делото не спорят относно обстоятелството,че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изяснява се, че страните не спорят, че ищецът е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 а от КСО, като това е безспорно обстоятелство. Реално налице са два различни по своята същност фактически състави,които предполагат различни правни основания. А съдебният състав, неправилно се е позовал и на трето, неотносимо към спора правно основание.

Жалбоподателя счита, че е налице неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 328, ал.1т.10; чл. 328, ал. 1 т. 10а и чл. 328,ал.1 т.10 б от КТ от страна на съдебният състав.

В заключение се сочи, че следва да се има предвид, че в два нормативни акта законодателят е разписал хипотезата на ранното пенсиониране- чл. 328, ал.1 т.10 а от КТ и чл. 68 а от КСО. Следователно заповед № *** издадена на основание чл. 328, ал.1 т. 10 от КТ е назаконосъобразна и следва да бъде отменена. В заключение се сочи, че фактическият състав на чл. 328, ал.1,т. 10 а от КТ е налице: действащ валиден трудов договор и придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 а от КСО.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна е депозирала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излагат се подробни съображения относно правилността и законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Акцентира се на това, че нормата на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ изисква настъпването на определен юридически факт по време на действието на трудовия договор, а именно: придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се, че и правилно и законосъобразно, и предвид разпоредбата на чл. 68 от КС съдът е приел, че безспорно се установява, че към датата на уволнението И. е имал навършена възраст от над 65 години и 8 месеца и е имал придобит общ осигурителен стаж над 40 години, поради което за работодателя съществува потестативното право за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

328 ал. 1 т. 10 от КТ. Обръща се внимание, че нито в исковата молба, нито в хода на делото, ищецът е направил оплакване, че не са налице необходимия осигурителен стаж и възраст за пенсиониране. Освен това, се сочи, при ранното пенсиониране, на което се прави позоваване в исковата молба съобразно разпоредбата на чл. 68а от КСО, е необходимо лицето да е придобило изискуемия се от закона осигурителен стаж, предвид чл. 68 ал. 2 КСО, но да остава една година до придобиване на право на пълна пенсия. В заключение се излагат съображения за законосъобразно провеждане на процедурата по прекратяване на трудовия договор.

Окръжен съд- Перник, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановеното решение.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната 3 жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Страните не спорят по фактите, така както са установени и възприети във от страна на районния съд, поради което настоящата инстанция препраща към тях по силата на чл. 272 от ГПК и те очертават фактическата страна на спора.

Не се спори, че между страните е бил сключен трудов договор № ***, по силата на който ищеца е заемал при ответника „Инвестбанк” АД длъжността „***”, с място на работа — Финансов център ***, с адрес: ***. Не се спори и че считано от 10.11.2022г. ищецът е упражнил правото си на пенсия по реда на чл. 68а ал. 1 от КСО. От заповедта, чиято законосъобразност се оспорва, а именно: Заповед № *** на Изпълнителните директори на Инвестбанк АД – С.М. - председател на УС и М.С. – член на УС се установява, че на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.09.2024г.

Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Спорът във въззивното производство е съсредоточен върху законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, като единствения спорен въпрос по делото, очертаващ и пределите на въззивната проверка е, коя е в случая приложимата правна норма за правилно и законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение - разпоредбата на чл. 328, ал.1,т. 10 от КТ или разпоредбата на чл.

328, ал.1,т. 10а от КТ.

За да отговори на този въпрос, настоящия съдебен състав съобрази следното:

С измененията на чл. 68 и сл. КСО, в сила от 01.01.2016 г., законодателят, а и съдебната практика възприе тезата, че основание за прекратяване от работодателя на трудово правоотношение с работник или служител с едностранно предизвестие по чл.

328, ал. 1, т. 10 КТ е когато след възникване на трудовото правоотношение и преди връчване на предизвестието от работника е придобито право на пенсия в общите хипотези на чл. 68 КСО, но не и по отношение на т. нар. "ранно пенсиониране" в хипотезите на чл. 68а, 69 б от КСО, които разпоредби се считат за специални по отношение на общите условия за пенсиониране по чл. 68 КСО. Към момента е действаща редакцията на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ /ДВ, бр. 98/2015 г. / според която работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Създадена е и нова разпоредба – чл. 328, ал. 1, т. 10а. (нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) – "когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване". Нова е и действащата към този момент редакция на КСО – с чл. 68 КСО /ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г. / са уредени предпоставките за придобиване право на пълна пенсия; с чл. 68а /ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г. / са уредени предпоставките за ранно пенсиониране; с чл. 69в (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 4