Определение № 138 от 04.05.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Враца, 04.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело № 20231400900043 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството пред Окръжен съд - Враца е образувано след като с определение № 783 от 16.03.2023г. е прекратено производството по гр.дело № 443/2023г. по описа на Окръжен съд - Бургас и делото е изпратено на Окръжен съд - Враца като местно компетентен съд.

Като се запозна с данните по делото, съдът намира, че същото не му е местно подсъдно, поради което следва да го прекрати и повдигне спор за подсъдност пред Апелативен съд - София по чл. 122, изр.2 ГПК по следните съображения:

За да прекрати пред себе си производството и да изпрати делото по подсъдност на Окръжен съд - Враца, Окръжен съд - Бургас е приел, че ответникът е физическо лице, което има качеството на потребител на застрахователна услуга, поради което по отношение на местната подсъдност на делото следва да намери приложение нормата на чл.113 ГПК и може да приложи служебно проверката за местна подсъдност на делото, с оглед разпоредбата на чл.119, ал.3 във вр. с чл.113 ГПК. Правейки тази проверка съдът е счел, че местно компетентен да разгледа спора е Окръжен съд – Враца, тъй като ответникът е с настоящ и постоянен адрес в гр.Бяла Слатина, обл.Враца.

Производството по делото е образувано по искова молба, с която ищецът ЗК "Лев Инс" АД е предявил пред Окръжен съд - Бургас искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу Д. Ю. К., с адрес в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, за 1 заплащане на сумата 191 100 лева, представляваща изплатено от застрахователното дружество обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника при управление на МПС, застраховано при ищеца по застраховка ГО, поради това, че ответника не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това, както и за сумата 114 517 лева мораторна лихва.

С предявяване на осъдителен иск ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.), в качеството му на водач, който виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС, поради това, че не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това. В тези случаи отговорността на ответника не произтича от клаузите на сключения застрахователен договор. Регресната отговорност на виновния водач възниква на плоскостта на непозволеното увреждане, като застрахователният договор е само преюдициално правоотношение, но не и предмет на иска. В тези случаи деликвента – ответник е застрахован по договор за застраховка, но не отговаря към застрахователя по силата на така сключения договор.

Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният договор. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав – чл. 213 КЗ. То не е право, което е част от застрахователното отношение, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 г. по т. дело № 624/2010 г. на ТК, I т.о.; решение № 130/03.05.2012 г. по т. дело № 244/2010 г. на ТК, I т.о. и др.

Поради изложеното деликвента – ответник не се явява потребител на застрахователна услуга, по см. на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането (отм.). Доколкото отговорността на ответника е деликтна, а не договорна, същият не попада и в обхвата на § 13, т. 1 от ДРЗЗП. В този смисъл е и практиката на ВКС, залегнала в Определение № 612/22.11.2022 г. по т. д. № 2344/2022 г., І т. о., ТК и др. Предявеният иск не 2 попада и в приложното поле на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, предвидена само за искове срещу застрахователя.

По тези съображения местната подсъдност се урежда по общото правило на чл. 105 от ГПК – по постоянния адрес на ответника, а не по специалната норма на чл. 113 от ГПК . За нея съдът не следи служебно, тъй като тя не попада в приложното поле на чл. 119, ал. 1 - 3 от ГПК. Доколкото липсва предявено от ответника по реда на чл. 119, ал. 4 от ГПК възражение за неспазена местна подсъдност, не са налице основания на този етап от производството първоначално сезирания съд да приеме, че не е компетентен да разгледа спора и да прекрати производството пред себе си.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа исковата молба на ЗК "Лев Инс" АД срещу Д. Ю. К. е Окръжен съд - Бургас.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде повдигнат спор за подсъдност с Окръжен съд - Бургас, който на основание чл. 122, изр.2 от ГПК следва да бъде разрешен от Софийски апелативен съд, на когото делото следва да се изпрати.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело № 43/2023 г. по описа на Врачански окръжен съд.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Окръжен съд - Враца и Окръжен съд - Бургас пред Апелативен съд - гр.София, относно производството образувано по искова молба вх. № 4006 от 01.03.2023г., подадена пред Окръжен съд - Бургас, въз основа на която е образувано гр.д.

№ 443/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, съответно вх. № 2934/02.05.2023г. на Окръжен съд - Враца, въз основа на която е образувано търг. д. № 43/2023 г. по описа на ВрОС.

ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Апелативен съд - гр.София по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 4