Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 570 от 19.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 347/2026
Вид
Решение № 570
Подписан
19.06.2026
В сила
09.07.2026
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Бургас, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.А Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от П.А Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200347 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от П. Б. Б., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 25-0434-000481 от ******** г., издадено от началник на Второ РУ при ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 500 лева/255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат съображения за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Поддържа се, че автомобилът не е бил собственост на жалбоподателя, а на друго лице, поради което не е знаел, че не е регистриран. Сочи, че автомобилът е бил с регистрационни номера и документи, като не е имало външни белези, които да предполагат липса на регистрация. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. А.. Поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Свидетелят М.М., закупил на ******** г. лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******.

1

Свидетелят предприел действия по регистрацията му, но в гр. Бургас му казали, тъй като е чужд гражданин, поради което следвало да регистрира автомобила в гр. София. Свидетелят отишъл в гр. София, като при подаване на документи за регистриране се установило, че документът му за временно пребиваване изтича след 2 месеца, като условието било да е валидно поне до 3 месеца. По тази причина била отказана регистрация на процесния автомобил.

На ******** г. в 21:45 часа свидетелят М. бил заедно с жалбоподателя в гр. Бургас, като предоставил автомобила „Ауди А6“ с рег. № ******* за управление на жалбоподателя.

Жалбоподателят управлявал МПС „Ауди А6“ с рег. № ******* по ул. ***********, с посока на движение към бул. „С.С.“ Управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил спрян за проверка от свидетеля Д. Н. – полицейски служител във Второ РУ. След извършена проверка, свидетелят Н. констатирал, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 140, ал. 15 ЗДвП, считано от ******** г. Материалите били изпратени в РП – Бургас, като с постановление от ******** г. прокурор при РП – Бургас отказал да образува досъдебно производство срещу жалбоподателя, като е приел, че не е осъществен състав на престъпление от общ характер. Преписката била изпратена на началника на Второ РУ, който издал срещу жалбоподателя наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите Н. и М. са последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира.

Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на 2 определените за това места. В разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, в сила от 27.12.2017 г. служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на ******** г. около 21:45 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******, собственост на М.Б.З. с предстоящ собственик М.М., който е бил със служебно прекратена регистрация, считано от ******** г.

За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.

Натоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по делото данни. Жалбоподателят не е собственик на управлявания от него автомобил, който е бил с регистрационни табели, като тези обстоятелства сочат, че обективно е било невъзможно при управлението на автомобила жалбоподателят да разбере, че регистрацията на автомобила служебно е била прекратена, поради това, че собственикът не е регистрирал процесното МПС в предвидения в чл. 143, ал.

15 ЗДвП срок. Жалбоподателят не е собственик на автомобила и за него не е съществувало задължение да регистрира автомобила поради промяна на собствеността. Следователно не може да се презюмира вината на жалбоподателя, т.е. да се предполага, че същият е съзнавал, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Ето защо съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя при извършване на процесното деяние.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 300 евро като същата сума се претендира за присъждане. Следователно претенцията за присъждане на разноски е основателна.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0434-000481 от ******** г., издадено от началник на Второ РУ при ОД на МВР – Бургас, с което на П. Б. Б., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 500 лева/255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на П. Б. Б., ЕГН **********, сумата от 300 евро, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4