Решение № 244 от 04.04.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 4427/2021
- Вид
- Решение № 244
- Подписан
- 04.04.2022
- В сила
- 04.04.2022
- Състав
- Иван Коев, Любомир Игнатов, Стефан Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 103, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 244 гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: И. Коев
Членове:
Стефан Милев
Любомир Игнатов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100604427 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от тъжителя М.
К. В. с ЕГН **********, служебен адрес град София, бул. ****, офис 14, чрез повереника адвокат И.К., срещу присъдата, постановена в открито заседание на 26. 04. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 131-ви състав, по н. ч. х. дело № 5807 по описа за 2018 г. С обжалваната присъда първостепенният съд е признал подсъдимата М. ХР. ДР., родена на 17. 11.
1967 г. в село Градец, община Котел, българка, български гражданин, с висше образование, трудово ангажирана, разведен, неосъждана, с ЕГН **********, с постоянен адрес град София, ж. к. ****, за невиновна в това, че за времето от 12. 10. 2017 г. до 28. 11. 2017 г., при условията на продължавано престъпление, с три деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, на посочените по-долу дати, в град София, чрез изпращане на кратки текстови съобщения от номер ****, е нанесла обида на частния тъжител М.В., както следва: на 12. 10. 2017 г. в град София нанесла обида на частния тъжител с думите: „М., имота не се продава. Наели сме адвокат да се яви от името 1 на И. по делото. Това не е само между вас, използвайки слабостта му и болестта му. Той не е подписвал договор. Утре ще получим всички док.
Имотните измами ги правиш ти, но ще те разследват и за М КАМЪК и за Чурен- крадла на чужди имоти и убийца на стари хора. Не ти стига цял живот че го изстиска, взехте къщата в Емона, къде ще го носиш?“; на 28. 10. 2017 г. в град София нанесла обида на частния тъжител с думите: „Крадла. Господ ще те накаже жестоко за долните дела.“; на 28. 11. 2017 г. в град София нанесла обида на частния тъжител с думите: „И да ходиш на събиранията на В., пак няма да си изкупиш греховете спрямо И.. И там хората вече те знаят.“, поради което и на основание чл. 304 НПК Софийският районен съд е оправдал подсъдимата по обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
В жалбата на тъжителя се твърди, че присъдата на първостепенния съд е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения, забавяне и игнориране на фактите, както и явно несправедлива. Заявява се, че при произнасянето на присъдата не са били обсъдени в цялост нито поотделно, нито в съвкупност всички приобщени доказателства. Поддържа се тезата, че предвид съвременните начини на общуване обида може да бъде нанесена не само устно, лично и непосредствено, но освен това и чрез мобилни устройства и изпращане на кратки текстови съобщения. Твърди се, че авторството на деянията е категорично установени, защото са използвани конкретни, специфични и съдържащи детайли от живота на тъжителката словесни изрази. Иска се от Софийския градски съд да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимата за виновна за извършените в частната тъжба престъпления с всички последици, произтичащи от това. Обжалва се също така и отказът на първостепенния съд да приеме за разглеждане предявения граждански иск като немотивиран.
Нито подсъдимата, нито защитника адвокат Н. Х. взима писмено становище по постъпилата въззивна жалба.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 19. 11. 2021 г., Софийският градски съд е оставил без разглеждане въззивната жалба в частта, в която се обжалва отказът на първостепенния съд да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск на тъжителката. Оспореното с въззивната жалба определение не прегражда пътя на защита на тъжителката, защото тя може да предяви гражданския иск пред гражданския съд. Затова то не подлежи на обжалване и въззивната жалба е процесуално недопустима в частта, в която се оспорва въпросното определение на първостепенния съд. Освен това Софийският градски съд е приел, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за изясняването на делото от фактическа страна и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
В постъпило допълнение към въззивната жалба след изготвянето на мотивите към първоинстанционната присъда се развиват доводи, че районният съд е установил факта на изпращането на кратки текстови съобщения с обидно съдържание, но е оправдал подсъдимата единствено поради преценка за липсата на един от елементите от обективна страна на деянието, а именно мястото на извършване на престъплението. Последният извод се оспорва като грешен и произтичащ от неправилна оценка на свидетелските показания относно мястото на извършването на престъплението. Прави се анализ на показанията на свидетелите Т.-Р., Л. и Д., въз основа на който се стига до извод, че тъжителката всъщност се е намирала в град София при получаването на кратките текстови съобщения. Развиват се доводи, че разпитът на свидетеля Д. е преминал в напрегната обстановка и следствието не е протекло нормално, във връзка с което се иска той да бъде повторно разпитан.
Макар и редовно призовани за хода на откритото съдебно заседание пред въззивния съд, тъжителката и подсъдимата не се явяват лично.
В хода на откритото съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на тъжителката заявява, че поддържа въззивната жалба. Повтаря доказателственото искане за допускането на повторен разпит на свидетеля Д..
За хода на съдебните прения повтаря изложените в допълнението към въззивната доводи за неправилна преценка на доказателствата относно мястото на извършването на престъплението от страна на районния съд.
Приема за неправилна интерпретацията на Тълкувателно решение № 2/2002 г.
Заявява, че тъжителката е дала показания чрез тъжбата си, като изрично е заявила къде е видяла текстовите съобщения, които е получила на личния си телефон. Иска от Софийския градски съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови осъдителна присъда.
Защитникът оспорва въззивната жалба и се противопоставя на доказателственото искане. За хода на съдебните прения заявява, че личността на извършителя не е била установена. Подкрепя извода на първостепенния съд, че мястото на хипотетичното извършване на престъплението е град Пловдив. Позовава се на показанията на свидетеля Д., които приема за единствените конкретни. Споделя тезата на насрещната страна, че делото е било забавено, но приема, че това се дължи на събирането на множество ненужни за процеса доказателства. Изразява мнението, че въпреки множеството експертизи нито една от тях не е доказала, че именно подсъдимата е изпратила кратките текстови съобщения или че те са били изпратени именно от нейния телефон. Иска от Софийския градски съд да потвърди обжалваната присъда.
След като съобрази данните по делото и доводите на страните, Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна. В частта, в която се обжалва първоинстанционнота присъда, тя е подадена срещу подлежащ на 3 обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса. При това положение в съответната част въззивната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Въззивният съд намира, че първата инстанция е провела пълно, обективно и всестранно съдебно следствие. С обжалваната присъда събраните в неговия ход доказателствени материали са били подложени на внимателна и задълбочена анализа, въз основа на която контролираният съд е достигнал до верни фактически изводи. Фактическата обстановка, която въззивният съд установява, не се различава съществено от установената от първостепенния съд. Възпроизведена накратко, тя е следната.
Тъжителката сключила брак с И. Д. И.ов през 1987 г., като И. Д. И.ов (ЕГН **********) имал син от предходен брак – З. Д., а тъжителката също имала син от друг мъж – свидетелят Я.Н. Д., роден през 1969 г. През време на брака тъжителката и И. Д. И.ов придобили на 06. 11. 1991 г. държавен недвижим имот – апартамент № 3, находящ се в град Пловдив, ул. „Милин Камък“ ****, ет. II (апартаментът). Тъжителката и подсъдимата се запознали, защото в неустановен период подсъдимата е била съпруга на З. Д., като от брака им се родил синът им И. Д..
През 2014 г. И. Д. И.ов и тъжителката сключили предварителен договор за продажба на апартамента с П.А.Н.. През същия период здравословното състояние на И. Д. И.ов се влошило, като през 2017 г. били констатирани прогресиращо увреждане на паметта и дезориентираност с давност 2 – 3 години и му била поставена диагноза „съдова деменция, неуточнена“. На 06.
07. 2017 г. била вписана искова молба на П.А.Н. за обявяване на предварителния договор за окончателен. Девет дни по-късно И. Д. И.ов бил настанен в дом за стари хора „Градина“ в село Чепинци въз основа на договор за предоставяне на социални услуги, сключен от тъжителката и свидетелката Е.И. (управител на „А.“ ЕООД).
Междувременно през 2013 г. подсъдимата започнала работа като брокер на недвижими имоти в „Я.“ ЕООД (ЕИК ****). Във връзка с осъществяваната работа й били предоставени три служебни мобилни устройства, които тя ползвала със служебния мобилен номер **********. През септември 2017 г. синът й И. Д. й съобщил, че дядо му И. Д. И.ов е настанен в дом за стари хора.
След като подсъдимата и синът й го посетили в дома за стари хора, подсъдимата извършила справка в имотния регистър и установила, че бил предявен иск за апартамента. Бил проведен телефонен разговор с тъжителката, в който бил обсъден и апартаментът. По-късно на 27. 09. 2017 г. подсъдимата посетила дома за стари хора заедно с други две жени, които познавали тъжителката, защото заедно с нея били последователки на духовния водач В. Т.. Подсъдимата и двете жени провели телефонен разговор с тъжителката и свидетеля Я.Н. Д., при което спорели дали И. Д. И.ов трябва да пребивава в дома. В крайна сметка И. Д. И.ов бил отведен от подсъдимата 4 от дома за стари хора и на 12. 10. 2017 г. било подадено писмено становище до Пловдивския окръжен съд, I V гр. състав, гр. дело № 1708/2017 г., подписано от него, с което се оспорвал искът за апартамента.
На 12. 10. 2017 г. подсъдимата използвала служебно мобилно устройство, с което изпратила от служебния си мобилен номер ********** на тъжителката следното кратко текстово съобщение: „М., имота не се продава.
Наели сме адвокат да се яви от името на И. по делото. Това не е само между вас, използвайки слабостта му и болестта му. Той не е подписвал договор. Утре ще получим всички док. Имотните измами ги правиш ти, но ще те разследват и за М КАМЪК и за Чурен- крадла на чужди имоти и убийца на стари хора. Не ти стига цял живот че го изстиска, взехте къщата в Емона, къде ще го носиш?“. По същия начин на 28. 10. 2017 г. подсъдимата изпратила на тъжителката следното кратко текстово съобщение:
„Крадла. Господ ще те накаже жестоко за долните дела. “. По същия начин на 28. 11. 2017 г. подсъдимата изпратила на тъжителката следното кратко текстово съобщение: „И да ходиш на събиранията на В., пак няма да си изкупиш греховете спрямо И.. И там хората вече те знаят.“. Всички изброени съобщения били получени и прочетени от тъжителката на мобилния й телефон марка „Нокиа“, ИМЕЙ 353425/04/333716/3, на съответните дати в град Пловдив.
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства: удостоверение за граждански брак, договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 06. 11. 1991 г., предварителен договор за покупко-продажба на имот с дата 20. 09. 2014 г., медицинско направление за ТЕЛК от 19. 04. 2017 г., справка по лице от Службата по вписванията – Пловдив, договор за предоставяне на социални услуги с дата 15. 07. 2017 г., разпечатки от снимки на екран на телефон, справки от Търговския регистър, писмен отговор от И. Д. И.ов до Пловдивския окръжен съд, справка от Националната база данни „Население“ за роднински връзки на подсъдимата, справка от „А1 България“ ЕАД, писма-отговори от „Я.“ ЕООД и две декларации, подписани от подсъдимата; веществени доказателства; експертните заключения по двете съдебни компютърно-технически експертизи, показанията на свидетелите Г.Д. Л., П.Т.Т.-Р., Е.А.И., С.И. И.ов, З.Г.Т., Р.В.Н. и Я.Н. Д.; и обясненията на подсъдимата.