Решение № 283 от 30.05.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Ямбол, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. ДИМОВ при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. ДИМОВ Гражданско дело № 20252330100083 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр. София срещу Д. Г. Г. от гр. Я..

С молбата се твърди, че на 02.08.2023 г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, на основание на който ищцовото дружество е предоставило на ответника сума в общ размер на 3525,60 лв., от които 3000 лв. били отпуснати за общо ползване на потребителя и 525,60 лв. били отпуснати към трето лице застраховател за заплащане на избрана от потребителя застраховка BANK Живот Агент. Общата дължима сума на потребителя била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 вноски по 217,73 лв. и последна изравнителна вноска в размер на сумата от 217,72 лв., като крайна падежна дата била 15.09.2025 г.

Сочи се, че договорът не е сключен при Общи условия, както и, че длъжникът е допуснал просрочие при изплащане на дължими вноски с падеж 25.12.2023 г., 15.01.2024 г. и 15.02.2024 г., поради което ищецът е изпратил уведомление и обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, уведомление за което било получено от ответника-длъжник лично на 11.06.2024 г.

Сочи се, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 3428,48 лв. – главница, 729,68 лв. - договорна лихва и 138,78 лв. - обезщетение за забава.

По така депозираното от ищеца заявление по чл.417 от ГПК било образувано ч.гр.д. № ******/2024 г. по описа на РС- гр. Я., като със свое разпореждане заповедният съд е указал на ищеца в едномесечен срок възможността да предяви установителен иск във връзка с вземанията си по подаденото от тях заявление по реда на чл.417 от ГПК.

С последното обстоятелство ищецът обоснова правният си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, с който се претендира от съда да 1 постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът в качеството на кредитополучател по процесния договор за потребителски кредит от 02.08.2023 г. дължи изпълнение на парично задължение към ищцовото дружество в качеството му на кредитодател по същия договор за: главница в размер на 3428,48 лв., изискуема договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.12.2023 г. към 11.06.2024 г. в размер на 729,68 лв., както и обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.12.2023 г. до 11.07.2024 г. в размер на 138,78 лв., или общото задължение в размер на 4296,94 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв, като преди съдебно заседание е депозирана молба от ищцовото дружество, с което се дава съгласие делото да се гледа в отсъствието на ищеца; поддържа се ИМ; оспорва се изцяло подаденият отговор на ИМ. Сочи се, че нямат възражение към заключението на вещото лице по допуснатата от съда експертиза и се поддържа, че същата следва да бъде приета по делото. Поддържа се исковата претенция на подробно изложените в писменото становище основания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от процесуалният представител на ответника - адв. Н. М. от АК – гр. Я., с който се поддържа, че искът е неоснователен и недоказан, като по същество и на подробно изложените в отговора съображения се поддържа наличие на недействителност на процесния договор за кредит. Излагат се основания за нищожност на същия, като не отговарящ на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК и същият се явява недействителен по арг. на разпоредбата на чл.22 от ЗПК.

Излагат се и съображения, че с договора за потребителски кредит се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК касаеща ограничение в размера на ГПР.

Поддържа се още недопустимост под формата на застраховки кредитора да начислява други дължими от потребителя суми, различни от лихвата съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК. В този смисъл се поддържа още, че сключената застраховка противоречи на чл.115, т.1 от КЗ и чл.116, ал.1 от КЗ, поради което и се явява нищожна, като противоречаща на закона.

На следващо място се сочи, че не е ясна и методиката, по която е определен ГПР и поконкретно върху коя главница се изчислява същият при посочени в договора различни размери на кредита и на общия размер на дължимият кредит.

Сочи се, че в случаят се смята застраховката за доброволна, от което следва, че с нея се е стигнало до увеличаване на посоченият общ размер на сумата по кредита и чрез него се е намалил ГПР доколкото съгласно чл.19 от ЗПК, ГПР се формира като ГП от общия размер на предоставеният кредит, т.е. повишаването на посоченият размер на кредита със сигурност намалява и ГПР по него.

Поддържа се, че разходите по застраховката е следвало да бъде включена като разход 2 по кредита, като се сочи и съдебна практика на Апелативен съд - П..

В този смисъл се поддържа, че не е било спазено и изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Поддържа се, че нищожността на отделните части на договора действително не влече нищожност върху целия договор, но в случая не била налице такава хипотеза, поради което в случаят не е приложима разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. На тези подробни възражения ответникът позовавайки се на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК се иска от съда да отхвърли предявеният иск против ответника поради недействителност на сключеният договор за потребителски кредит.

Релевира се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. Н. М. от АК – гр. Я., като лично в съдебно заседание се поддържа отговорът на ИМ, като по делото е депозирано и изрично писмено становище в тази насока.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ******/2024 год. по описа на ЯРС, пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца в настоящото производство „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу длъжника-ответник в настоящото производство Д. Г. Г., за следните суми: 3 428.48 лева – главница; 729.68 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.12.2023 год. до 11.06.2024 год. и сумата от 138.78 лева – обезщетение за забава за периода от 15.12.2023 год. до 11.07.2024 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С Разпореждане № *****/26.07.2024 год. постановено по ч.гр.дело № ******/2024 год. по описа на ЯРС, съдът е уважил подаденото заявление по чл.417 ГПК и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № ****/26.07.2024 год. и изпълнителен лист № *******/26.07.2024 год. за претендираните от заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД парични суми и разноски срещу длъжника-ответник в настоящото производство Д. Г. Г..

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Д. Г. Г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което заповедния съд със своя разпореждане № *******/04.12.2024 год. е уведомил заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД че може да предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед постъпилото възражение и указания от съда срок ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед по чл.417 ГПК.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал като 3 писмени доказателства: зав. копие на уведомление за предсрочна изискуемост от 14.05.2024 г., зав. копие на известие за доставка – обратна разписка от 11.06.2024 г., зав. копие от извлечение от счетоводни книги от 11.07.2024 г., зав. копие на договор за потребителски кредит № ******* от 02.08.2023 г., зав. копие на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ от 02.08.2023 г.

От така събраната писмена доказателствена съвкупност се установява, че на 02.08.2023 год. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника Д. Г. Г. в качеството на кредитополучател на 02.08.2023 год. е бил сключен Договор за потребителски кредит № *******, с общ размер на усвоения кредит – 3525.60 лева, от които 3000 лева – главница по кредита и 525.60 лева – общ размер на застархователна премия по застраховка – Живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ. В чл.9.1 страните по договора да уговорели лихвен процент – 41.05, а в т.10 от Договора ГПР в размер на 49.57 % и обща дължима по договора сума в размер на 5225.51 лева. В договора е обективиран и погасителен план по кредита, видно от който изплащането на дължимата сума е разсрочено на 24 погасителни равни месечни вноски от по 217.73 лева /последната от 217.72 лева/ с падеж на последната погасителна вноска – 15.09.2025 год. В погасителния план са посечени още както размерът на погасителната вноска, така и включващите се в нея размер на главницата и размер на лихвата за съответния период. В чл. 7.2.2 пък е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, съгласие за което потребителя дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на Договора.

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебносчетоводна експертиза: Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024 год. Договор за потребителски кредит № ******* от 02.08.2023 год. на 13.09.2023 год. е платена еднократно сума в размер на 220.00 лева, с която е погасена вноска № 1 от Погасителен план – изцяло, и част от вноска № 2, от които: главница – 97.12 лева и договорна лихва за периода от 03.08.2023 год. – 14.11.2023 год. – 122.88 лева; Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024 год. по Договор за потребителски кредит № ******* от 02.08.2023 год. са неплатени 9 вноски от Погасителен план – от № 2 до № 10 в размер на общо 4 232.25 лева, от които: 3 428.48 лева – главница, 729.68 лева – договорна лихва за периода 15.11.2023 год. – 11.06.2024 год., 74.09 лева – обезщетение за забава за периода 16.11.2023 год. – 11.07.2024 год.; Заемната сума по Договор за потребителски кредит № ******* от 02.08.2023 год. е усвоена на 03.08.2023 год. в размер на общо 3 525.60 лева, от които: 3 000 лева – предоставена сума по кредита и 525.60 лева – застрахователна премия; Размерът на ГПР посочен в т.10 от договора за кредит, включва единствено уговорената между страните възнаградителна /договорна/ лихва, разходите за застрахователната премия, избрана като допълнителна услуга, не е включена в ГПР. При включване на застрахователната премия, в размер на 525.60 лева, при изчислението на ГПР 4 като разход по кредита, същият би се увеличил на 86.6538% и би надхвърлил петкратния размер на законната лихва.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Правната квалификация на предявените обективно съединени установителни искове е както следва: 1. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и 430, ал.1 ТЗ за сумата от 3428.28 лева; 2. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 729.68 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.12.2023 год. до 11.06.2024 год. и 3. по чл.-422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 138.78 лева – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.12.2023 год. до 11.06.2024 год.