Решение № 18 от 18.01.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Сандански, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200383 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Г. Г.“ ЕООД, с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к.“*********“, бл.****, вх.****, ет.**, ап.****, представяно от управителя И. А.Г., против Наказателно постановление № 01-2300057/05.05.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с което на търговеца-жалбоподател, за административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП е съставено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложената санкция.

1

В съдебно заседание – жалбоподателя, редовно призован – не се явява, не изпраща процесуален представител, и не изразява становище по жалбата си.

За административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - Благоевград, редовно призована – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, като излага подробни аргументи.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се установи, че при извършена на 25.01.2023г. около 15.45 часа проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – Шивашки цех, находящ се в гр. С., ул.“С. С.“ № ****, експлоатиран от „Г. Г.“ ЕООД – гр. С., е констатирано да работи лицето Р. Ж. Ж. с ЕГН – ********** като „Гладач“. Описаната констатация се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места декларация, в която Р. Ж.

Ж. удостоверява извършване на трудова дейност от нея с определено работно място, в изпълнение на определена длъжност „Гладач“, с определено работно време с продължителност от „08.00ч. до 16.30 ч.“, с определени почивни дни „2“, с почивка за хранене „30“, с определени физиологични почивки в работен ден „15х15“, и с уговорено трудово възнаграждение „220“. В т.4 и т.5 от същата декларация Ж. е извършила отбелязване, че не е сключила писмен трудов договор с „Г. Г.“ ЕООД – С. и не са и предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, като е отразила, че работи в обекта от „3 седмици“. След приключване на проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“ – Благоевград с Призовка с изх. № 23004925/25.01.2023г.

Част от изисканата с горепосочената призовка вътрешно-фирмената документация на предприятието е представена в Д"ИТ" - гр. Благоевград на 01 и 08.02.2023г. Относно правоотношението с Р. Ж. не е представен писмен трудов договор за извършената от нея работа, нито са представени възражения в смисъл, че такъв съществува. Не е представен и по друг ред в 2

Д“ИТ“ – Благоевград. Представен е Договор за изработка от 09.01.2023г., сключен между дружеството и Ж.. При извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от информационната система на ИА „ГИТ,“ е установено, че „Г.Г.“ ЕООД – гр. С. не е изпращал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на трудов договор сключен с Р. Ж. за полагания от нея труд на 25.01.2023г. От извършените при проверките констатации е установено, че на 25.01.2023г. лицето Р. Ж. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „Г. Г.“ ЕООД в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за дружеството.

На база на всички тези констатации, материализирани и в протокол за извършена последваща проверка № ПР2300447/08.02.2023г., на 08.02.2023 година актосъставителят Т. К., в присъствието на свидетеля М. Ц. съставила АУАН № 01-2300057. Същия е предявен на управителя на дружеството и подписан лично от него без възражения.

Въз основа на този акт, на 05.05.2023 година, Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Благоевград, е издал атакуваното Наказателно постановление № 01-2300057, с което за допуснато административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложил на дружествотожалбоподател административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева. НП е връчено лично на управителя на дружеството И. А. Г. чрез Български пощи на 07.06.2023 година /видно от известие за доставяне - л.7 от делото/.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Т. К. и свидетеля М. Ц..

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на свидетелите К.и Ц., както и приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните актосъставител – св.К. и св.Ц. – извършили проверката. Техните показания взаимно се допълват, не си противоречат и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа 3 на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на протокол за извършена проверка и впоследствие издаване на акт за установяване на административно нарушение по КТ. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице.

Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от Т. К., на длъжност “главен инспектор” в

Д“ИТ”-Благоевград, която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетелката М. Ц., присъствала при извършване на проверката. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на дружеството-жалбоподател.

Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв 4 се явява правно основание за издаване на НП.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на „Г. Г.“ ЕООД – С. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е имал качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Като работодател същият носи пряка отговорност за изпълнението на задълженията, произтичащи от трудовото законодателство.

Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото административно нарушение. Безспорно е установено и доказано, че на 25.01.2023г. лицето Ж. е извършвало трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Гладач“, в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като дружеството-жалбоподател не е подал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен трудов договор с Р. Ж. от 25.01.2023г.

Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че „Г. Г.“ ЕООД е имало качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на работника – Р. Ж. Ж., към момента на констатиране на нарушението – 25.01.2023г. и не е изпълнило задължението си да уреди отношенията по предоставяне на работната сила с лицето, като сключи писмен трудов договор.

Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е заявил, че няма сключен трудов договор с работодателя – „Г. Г.“ ЕООД, но че работи за него от две седмици, на длъжност - „Гладач”.

Съгласно чл.414, ал.3 от КТ:„Работодател, който наруши разпоредбите на 5 чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“, тоест визираната разпоредбата предвижда административно наказание за онзи, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 КТ, а именно, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

Предвид изложеното съдът намира, че от фактическа страна констатираното при извършената проверка от контролните органи нарушение е подробно и пълно описано, като е посочена датата и мястото на извършването му, а квалификацията на същото е правилно определена и отговаря на посочената законова разпоредба. В НП точно е описано извършеното нарушение, а именно работодателят не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила от работника Р. Ж., като трудови чрез сключване на писмен трудов договор.

Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в несъставяне на трудов договор в писмена форма от страна на работодателя по отношение на лицето сочено като служител, като разпоредбите на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ и чл.414 ал.3 от КТ са императивни и вменяват задължения за работодателя в конкретният случай за работодателя „Г. Г.“ ЕООД.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, за което се налага имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това следва и изводът, че при реализирането не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма. Наемането на работна сила се урежда само и единствено със сключване на трудов договор. Поради изложеното съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е обосновано ангажирана.