Решение № 82 от 05.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пазарджик, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева

Членове:

Иванка Г. Илинова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255200500042 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 30788/03.12.2024г. на А. Г. М. - длъжник по изп. дело № 20248870400410 по описа на ЧСИ Д. Д., с рег. № 887, район на действие ОС - Пазарджик, срещу Разпореждане от 02.09.2024г., постановено по посоченото изп. дело, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба от 24.07.2024г. на длъжника по чл. 248 ГПК с искане да бъде „преразгледано“ разпореждането, с което е определено, че дължи сумата от 600,00 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело.

В жалбата са изложени аргументи за недължимост от длъжника на така изчислените разноски в изпълнителното производство. Доводът, който поддържа жалбоподателят е, че по делото липсвали доказателства за реално сторени от взискателя разноски по изпълнението в размер на 600,00 лева.

Твърди, че „не съществува посоченият в разпореждането договор за процесуално представителство от 10.05.2024г.“, както и „копие от фактура № 1111/10.05.2024г.“ и „копие от извлечение от банкова сметка на Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“. В тази връзка жалбоподателят оспорва истинността на посочените документи, като в случай, че насрещната страна не се откажела от тях, иска по делото да бъде допусната съдебно-графологична експертиза на подписите под тези документи, от която да се установи авторството им. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя Събирателно дружество „Бизнес – М С-ие“, ЕИК 020538661, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „Крум Кюлявков“ бл. 64, вх. В, ет.6, ап. 55, чрез адв. М. М., Управител на Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Б. Б." №**, ет.*, с изложени доводи за недопустимост на жалбата, като подадена срещу акт на съдебния изпълнител, който не подлежи на обжалване. Наведени са съображения и за нейната неоснователност, като изрично са потвърдени действията по сключването на 10.05.2024г. на Договор за процесуално представителство между Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“ и Събирателно дружество „Бизнес – М С-ие“; по упълномощаването от същата дата на адвокатското дружество да представлява взискателя по изпълнителното дело срещу длъжника А. Г. М.; по издаването на данъчна фактура № 1111/10.05.2024г. от Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“ с получател Събирателно дружество „Бизнес – М С-ие“; както и по получаването на 16.05.2024г. на плащането по банков път на договореното адвокатско възнаграждение. Искането е жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по нея да бъде прекратено, а евентуално – да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Постъпили са и мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от съдебния изпълнител, с които се поддържа становище за неоснователност на жалбата, поради което моли да бъде оставена без уважение. Прилага копие от изпълнителното дело.

Съдът, като съобрази доводите на страните, тези, изложени в мотивите на съдебния изпълнител, както и материалите по делото, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 410/2024г. по описа на ЧСИ Д. Д., рег. № 887, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, е образувано въз основа на молба вх. №

13082/30.05.2024г. от Събирателно дружество „Бизнес – М С-ие“, чрез адв. М.

М., Управител на Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“, срещу длъжника А. Г.

М., за събиране на вземане в размер на 3000 лева, представляващо разноски по НЧХД № 778/2017г. по описа на РС – Ихтиман, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 01.07.2019г. въз основа на влязла в сила на 14.06.2019г. присъда № 108/04.07.2018г. по НЧХД № 778/2017г. по описа на РС – Ихтиман.

С молбата процесуалният представител на взискателя е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, както и изрично е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

Към молбата е приложен Договор за процесуално представителство от 10.05.2024г. (л.113 от изп.дело), сключен между дружеството взискател и Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“, представлявано от адв. М. М. в 2 качеството му на управител, с предмет - образуване и водене на изпълнително дело срещу А. Г. М. за събиране на вземането на Събирателно дружество „Бизнес – М С-ие“, произтичащо от изпълнителен лист от 01.07.2019г. по НЧХД № 778/2017г. по описа на РС – Ихтиман. Съгласно клаузата на т.2 от договора, със сключването му доверителят се задължава да заплати на адвокатското дружество възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС за образуване на изпълнително дело и още 360 лева с ДДС за процесуално представителство по изпълнителното дело, като възнаграждението следва да бъде изплатено по посочена в договора банкова сметка на адвокатското дружество. На указаното в договора място са положени подписи за всяка от страните по него, представлявана от нейния управител. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени още и следните документи:

Пълномощно от 10.05.2024г. (л.116), с което Т. М. М., в качеството на управител на Събирателно дружество „Бизнес – М С-ие“, е упълномощил Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“, представлявано от неговия управител адв. М. М., да представлява СД „Бизнес – М С-ие“ пред съдебен изпълнител във връзка с образуване и водене на изп.дело срещу А. Г. М. за събиране на вземането на упълномощителя, произтичащо от изпълнителен лист от 01.07.2019г. по НЧХД № 778/2017г. по описа на РС – Ихтиман; Фактура № 1111/10.05.2024г. (л.114), издадена от Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“, с получател Събирателно дружество „Бизнес – М С-ие“ за сумата от 600 лева с ДДС, за следната услуга: „По договор за процесуално представителство от 10.05.2024г. относно представителство при образуване и водене на изп.дело срещу А. Г. М. за събиране вземане на СД „Бизнес-М С-ие“ по изп.лист от 01.07.2019г. по НЧХД № 778/2017г. на РС – Ихтиман“; Извлечение от банкова сметка на Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“ (с идентичен IBAN като този, посочен в договора за процесуално представителство от 10.05.2024г.) за постъпило на 16.05.2024г. плащане в размер на 600.00 лева, с посочено основание „съгласно договор от 10.05.2024г. СД „Бизнес М С-ие“ ЕИК 020538661“, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД (л.115).

С разпореждането на ЧСИ Даскалов от 30.05.2024г. за образуване за изпълнителното дело, са приети претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и същите са включени в размера на дълга.

С молба от 08.07.2024г. (л.166-167) адв. М. като управител на Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“, в качеството му на процесуален представител на взискателя, отново е посочил на органа по изпълнението конкретен изпълнителен способ, който да бъде приложен по делото, като е поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Общинска банка“ АД и „ОББ“ АД. С 3 молба от 10.07.2024г. (л.179) адв. М. е представил по изп.дело документ за внесена такса за налагане на поискания изпълнителелен способ.

На 10.07.2024г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, съдържаща изрично предупреждение, че ако в дадения му двуседмичен срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общият размер на задължението на длъжника, както и какви вземания на взискателя и присъединените кредитори са включени в него, като конкретно е посочено и задължението му в размер на 600 лева, представляващи разноски по изпълнителното дело.

С молба от 24.07.2024г., депозирана по делото, длъжникът е поискал от съдебния изпълнител на основание чл. 248 ГПК да „преразгледа“ разпореждането си, с което е присъдил в негова тежест сумата в размер на 600 лева – разноски по изп. дело, като същите „отпаднат“, тъй като по делото липсвали доказателства за извършени разноски в този размер.

С обжалваното разпореждане от 02.09.2024г., съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника, доколкото е намерил, че така приетите с разпореждането за образуване на изп.дело от 30.05.2024г. разноски за адв.възнаграждение, са в минимален размер, както и че за тях са представени доказателства (договор за процесуално представителство от 10.05.2024г., копие от фактура № 1111/10.05.2024г. и копие от извлечение от банкова сметка на Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“), от които е видно, че договорената сума е платена по посочената в договора банкова сметка на адвокатското дружество. Препис от разпореждането е връчен на длъжника на 20.11.2024г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице длъжникът в производството, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което са неоснователни възраженията на взискателя, че същата е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като неоснователно е и направеното с нея доказателствено искане, по следните съображения:

Както бе посочено по-горе основаният довод, изложен в жалбата е, че не се доказвало приетите от ЧСИ и възложени в тежест на длъжника разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, да са реално сторени от взискателя по делото. В тази връзка е оспорена истинността на представените от взискателя доказателства за установяване на този факт - договор за 4 процесуално представителство от 10.05.2024г., копие от фактура № 1111/10.05.2024г. и копие от извлечение от банкова сметка на Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“.

По отношение направеното от жалбоподателя оспорване на истинността на представения с молбата на взискателя за образуване на изп.дело Договор за процесуално представителство от 10.05.2024г. (приложен на л.113 от изп.дело), следва да се отбележи, че същият представлява частен диспозитивен документ, материализиращ волеизявления /правна сделка/ на страните в качеството им на частноправни субекти. С оглед тази им същност, в правната теория и съдебната практика се е наложило разбирането, че при този вид документи е допустимо единствено оспорване на тяхната автентичност, но не и на тяхното съдържание /доколкото отразеното в съдържанието им зависи изцяло от волята на страните по тях/. Наред с това, същите се ползват само с т.нар. формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК.

Същата не е обвързваща за съда, а той преценява доказателствената стойност на частния документ с оглед всички обстоятелства по делото. Също така, конкретно по отношение договорите за правна защита и съдействие между адвокат/адвокатско дружество и клиент, следва да се отбележи, че законът /ЗАдв./ не въвежда изискване да са сключени в писмена форма с оглед тяхната действителност, доколкото в чл. 36, ал. 3 ЗАдв е предвиден механизъм за определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение дори и при липсата на сключен такъв договор.

В настоящия случай, с възражението срещу жалбата, депозирано на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, изрично е потвърдено от взискателя Събирателно дружество „Бизнес – М С-ие“, чрез процесуалния му представител адв. М., както в качеството му на управител на Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“, така и в лично качество като страна, че между тях е налице сключен /т.е. подписан/ договор за процесуално представителство с посоченото в него съдържание, че същият е представен по изпълнителното дело още с молбата за образуването му, както и че страните са предприели действия по изпълнение на поетите с него насрещни задължения. Наред с това, от съвкупния анализ на материалите по изп.дело, се установява, че всички процесуални действия от името на взискателя Събирателно дружество „Бизнес – М С-ие“ са били предприети именно от адвокатското дружество, с което е сключен този договор и на което взискателят е възложил да осъществи процесуалното му представителство по изп. дело срещу длъжника А. М., като действията са извършени в изпълнение на постигнатите договорки между страните. А видно от приложения по изп.дело екземпляр от този договор, същият е редовен от външна страна, в текста му не са налице зачерквания, изтривания, дописвания между редовете или други външни недостатъци, 5 които да са индиция за последващо въздействие върху него, които да не е сигурно от кого изхождат и които да внасят съмнение в неговата доказателствена стойност – а именно, че договорът е сключен между Събирателно дружество „Бизнес – М С-ие“ и Адвокатско дружество „М. М. и Р. И.“ и че посочените страни по договора са негови автори.