Определение № 136 от 26.02.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Гражданско дело 137/2024
- Вид
- Определение № 136
- Подписан
- 26.02.2024
- В сила
- 26.02.2024
- Състав
- Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 136 гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20241800100137 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 439 от ГПК. Образувано е по искова молба М.
Ж. Д. срещу Софийския градски съд за признаване за установено, че част от вземанията на ответника, обективирани в изпълнителен лист № 260021/20.02.2023г. на СГС, са погасени по давност.
Исковата молба е била подадена до Софийския градски съд, който е приел, че делото не му е подсъдно поради изразеното от съдията- докладчик предположение за наличие основание, всички съдии в СГС да се отведат от разглеждането му на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Поради това и прилагайки по аналогия разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, СГС е изпратил делото на най- близкия равен по по степен съд, който в случая е Софийският окръжен съд.
Настоящият съдебен състав не споделя горните изводи поради следните съображения:
1. Липса на възможност за прилагане по аналогия на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ Както правилно е посочил СГС, процесуалните норми не се прилагат по аналогия. Те са от публичен ред, поради което тълкуването им е стриктно.
Недопустимо е да се тълкуват разширително, като им се приписва съдържание, каквото те нямат. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 127 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 352/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 108 от 11.09.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 421/2009 г., III н. о., НК, Решение № 453 от 9.11.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 101/2012 г., Определение № 2049 от 1.09.2022 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 2250/2022 г. и др.
Поради това и с оглед систематичното тълкуване на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав намира, че процесуалната норма на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ следва да се прилага само по отношение на съдебни производства за обезщетение по ЗОДОВ, като е недопустимо прилагането й по аналогия за определяне на подсъдността на други граждански дела с различен предмет.
1
2. Липса на възможност за преценка на основания за отвод на други съдии Софийският градски съд е обосновал приложението по аналогия на чл.
7, ал. 2 от ЗОДОВ в производството по чл. 439 от ГПК с аргумента, че ответник по иска е самият Софийски градски съд, поради което разглеждането на делото от него би създало у обикновения разумен наблюдател съмнения в безпристрастността на съдията. Поради това и с оглед предотвратяване на предполагаема възможност за нарушаване на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, съдията- докладчик е преценил, че всички съдии от СГС имат основание да се отведат от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал.1, т.
6 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ГПК, отводът е строго личен акт. Право на докладчика по делото е да прецени, дали са налице обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 от ГПК (арг. от Решение № 10963 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2023 г., VIII о.) .
С още по- голямо основание това важи за обстоятелства по т. 6 (на каквито в случая се е позовал съдията- докладчик от СГС), тъй като те не са конкретно и изчерпателно посочени в процесуалния закон, а и не винаги имат външно възпринимаеми обективни измерения, за разлика от обстоятелствата по т. 1-5.
Поради това e недопустимо, конкретен съдия да преценява, дали са налице основания за отвод на други негови колеги, и да взема решения за подсъдността на делото въз основа на тази своя преценка. Още повече, че по този начин се заобикаля и игнорира нормативно установения ред по чл. 23, ал.
3 от ГПК за определяне на компетентен съд в случай на невъзможност за разглеждане на делото в съответния съд.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Софийския градски съд.
Тъй като, обаче, този съд вече е прекратил делото пред себе си, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд на основание чл. 122 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 137/2024г. г. по описа на Софийския окръжен съд, образувано по искова молба вх. № 58949/20.06.2023г., подадена в Софийския градски съд.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийския апелативен съд между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд относно местно компетентния съд да разгледа иска по чл. 439 от ГПК на М. Ж. Д. за признаване за установено, че ищецът не дължи на Софийския градски съд сумата от 30000 лв. поради погасяване на вземането по давност.
Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 2