Решение № 830 от 15.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Пловдив, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330113148 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от В. К. М. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 1094.75 лева, недължимо платена сума по клауза неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем №.....от 28.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2021 г. до окончателното плащане.

В исковата молба и в молба от 28.09.2021 г. се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № .... от 28.04.2016 г., по който ответникът е заемател, а ищецът заемодател. В договора била уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, по която клауза ответникът заплатил сума в размер на 1094.75 лева. Твърди се, че тази сума е платена по недействителен договор, сключен в противоречие с клаузите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10, ЗПК. Също така се излагат доводи, че самата клауза за неустойка е недействителна, поради противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК и поради противоречие на закона – чл.71 ЗЗД и чл.33 ЗПК Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по същество с излагане на подробни съображения. Счита, че основанията, на които е заплатена сума за неустойка са валидни – в това число целия договор за заем и клаузите в него, уреждащи вземане за неустойка. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен e осъдителeн иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД 1

За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на ответника сума в размер на 1094.75 лева – по клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем № ..... от 28.04.2016 г., както и недействителност на договора за кредит и клаузата за неустойка на посочените в исковата молба основания, както и обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на давността, предвид възражението на ответника за изтекла погасителна давност. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, основание за задържане на платените суми, както и че в договора за кредит е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК.

С определение от 07.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за паричен заем № .... от 28.04.2016 г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба, по която ищецът е заплатил сума в размер на 1094.75 лева. Не се спори, че вноските за неустойка са заплатени от ищцата съгласно представената от ответника справка, като последното плащане е от 12.08.2016 г.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По доводите за недействителност на договора за заем

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби.

Видно от договора за заем от 28.04.2016 г. /л .14/, в чл.2, т.6 е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото такива не са налице.

Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно 222.64 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 2000 лева – чл.2 и общо дължима сума по договора 2222.64 лева – чл.2, т.7, който размер е фиксиран за целия период на договора.

2

В чл.2, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 2222.64 лева, а в т.8 и годишния процент на разходите на заема 48.52 % – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора. Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и тази разпоредба от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.

Видно от договора за кредит към в него е обективиран погасителен план, в който е посочен размерът на вноските, техния брой, периодичност на плащане и падежна дата, което не се оспорва от ищеца. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.

Видно от договора за кредит към него няма отделни Общи условия, същите са инкорпорирани в самия договор, като всяка една от страниците на договора е подписана от кредитополучателя, който не е оспорил подписа си.

Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7, ал.2 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.7, ал.1 от договора/, право да се откаже от договора /чл.7, ал.3/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.

Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия не съществуват като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в договора, който е подписан на всяка страница от ответника.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само посочените от страна на ищеца основания за недействителност на договора за заем, а и не са налице нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.

3

По доводите за недействителност на клаузата за неустойка

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.4, ал.1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 1338.39 лeвa. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.