Решение № 1292 от 10.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1292 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000503262 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от В. В. В., с която обжалва решение № 260 459 от 16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2 229/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 24 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от В. В. В. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата от 25 500 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2018 г., при което е причинена смъртта на неговия брат - М. Х. И. и е осъдил В. В. В. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК сумата 450 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение, че атакуваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВС/ВКС, отразена както в ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. № 1/2016, така и в редица решения по чл. 290 ГПК като решение № 372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, II т. о.; Решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д.

№ 1275/2019г., на ВКС, II т. о. Смята изводите на първоинстанционния съд за липса на изключителност за неправилен и некореспондиращ на целия събран доказателствен материал. Твърди, че в традиционните за българското общество семейни отношения между братя са част от най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. Когато обаче, поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че 1 смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. При преценката за наличие на такава силна връзка следва да се съобрази обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини като брат и брат се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Твърди, че в процесният случай освен формалната връзка на родство (брат-брат), налице са и конкретни житейски обстоятелства, обуславящи близост по-голяма от считаната за нормална за съответната връзка, която в достатъчна степен обосновава основание да се направи изключение, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В тази връзка твърди, че е налице смърт на брат, по отношение на който ищецът е полагал грижи, с оглед дезинтересиране на бащата на починалия. Именно тези обстоятелства не са изследвани правилно от първоинстанционния съд, поради което се е стигнало до противоречие на постановеното решение с практиката на ВКС. Твърди, че от събрания доказателствен материал се доказа, че най-близък след майката семеен роднина на починалия М. И. Х. е ищеца, който е съжителствал със своя брат. Твъэрди, че между починалият и ищеца са създали трайна и дълбока емоционална връзка, като след смъртта на М. И. Х., ищецът тьрпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното и вместо него се постанови ново, с което да се уважи претенцията в пълен размер, като претендира и разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД оспорва така подадената въззивна жалба. Твърди, че изложените в жалбата оплаквания са напълно неоснователни и поради тази причина претенцията за отмяна на атакувания съдебен акт следва да бъде оставена без уважение. Твърди, че не отговаря на истината оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата преценка и анализ на доказателствения материал, в резултат на което се е стигнало до противоречие на постановеното решение с практиката на ВКС. Точно обратното - в мотивите на обжалваното решение са обсъдени изключително подробно, задълбочено и прецизно всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което съдът е стигнал до единствено правилния, логичен и обоснован извод, че в конкретния случай не е налице изключителна, особено близка и трайна връзка между ищеца и починалия му брат. Твърди, че анализирайки свидетелските показания, първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че между двамата братя са били изградени добри и хармонични отношения, емоционална връзка и привързаност, но не и нещо изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени от ищеца морални болки и страдания от смъртта на неговия брат, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките - родители, съпруг, деца. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски.

2

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение решение № 260 459 от 16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2 229/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 24 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от В. В. В. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата от 25 500 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2018 г., при което е причинена смъртта на неговия брат - М. Х. И. и е осъдил В. В. В. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК сумата 450 лв.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в изготвения от съда доклад като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство са приети настъпване на процесното ПТП, образуване на наказателно производство относно процесното ПТП и обстоятелството, че ищецът и пострадалия пешеходец са братя.

Не се спори, а се установява и от приетия по делото констативен протокол № К-418 от 26.06.2018 г., съставен от мл. инспектор дежурен ПТП-0“ПП“-СДВР, че на 26.06.2018 г., около 00:30 часа в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ от бул. „България“ към бул. „Черни връх“ се е движил лек автомобил „Мерцедес Гел АМГ 63“ С с per. № ******** управляван от С. Д. З. и в района на № 36 участва в ПТП последователно с товарен автомобил „Форд Транзит“ с per. № ********, товарен автомобил „Ивеко 36 Ц“ с per.

№ ********, пешеходеца М. Х. И. и пешеходеца С. Д. С..

Не се спори между страните, а се установява и от епикриза по ИЗ № 24 062 издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, Клиника по интензивно лечение, че М. Х. И. е постъпил в лечебното заведение на 26.06.2018 г. в крайно тежко състояние и на 24.07.2018г. е починал.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (представена и приета, писмена кореспонденция между страните), че на 27.08.2018 г. ищецът е сезирал ответното дружество за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, като с писмо от 23.10.2018 г. ответното застрахователно дружество е отказало изплащане.

В показанията си свидетелят С. Д. С., пострадал при процесното ПТП твърди, че е познавал М. И., тъй като работили заедно във фирмата за чистота, като М. бил шофьор.

Твърди, че в момента на произшествието били пред сигналната кола, която пази работниците на около 10 метра от нея и друга кола с висока скорост я ударила, и хвърлила буса върху него и върху М.. Твърди, че вследствие на удара М. е бил изхвърлен 12 метра 3 напред. Твърди, че сигналната кола с голяма стрелка е била спряна в дясната лента, по посока на движението, пред надлеза на кв. Драгалевци, а те били малко по-надолу. В показанията си твърди, че и двамата имали светлоотразителни жилетки. Отишли да видят работниците. Движели се в най-дясната лента. Били пред буса, когато лекият автомобил го блъска и го хвърля върху тях. Твърди, че лекият автомобил се е движил с много висока скорост.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към момента на настъпване на събитието, пострадалият М. И. е работил по трудово правоотношение при „ЗМБГ“ АД на длъжност шофьор на специализиран автомобил.

От заключението на съдебно - автотехническа експертиза се установява, че механизма на настъпването на ПТП е следния: на 26.06.2018 г. около 00:30 часа, в тъмната част на денонощието, в гр. София, по бул. „Околовръстен път“ и в посока от бул. „България” към бул. „Черни връх” се е движел със скорост около 84 км/ч л. а. „Мерцедес GLE 6 3 S A M G ” с p e r . № ********, управляван от С. З.. В района на произшествието ул.

„Околовръстен път“ е предназначена за движение в двете посоки, като за всяка посока има отделно платно за движение. В посоката на движение на л. а. „Мерцедес“ платното за движение се състои от шест пътни ленти, като л. а. „Мерцедес“ се е намирал в най-лявата пътна лента, приближавайки разклона за кв. „Драгалевци“. По същото време т. а. „Форд” е per. № ********, т. а. „Форд Транзит” с per. № ******** и т. а. „Ивеко 35Ц12” е per. № ******** са били паркирани върху платното за движение на ул. „Околовръстен път“, като са заемали първите три пътни ленти от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на л.а.

„Мерцедес“. Разположението на товарните автомобили върху платното за движение е имало за цел да осигури необходимата безопасност на работниците, които по същото време са миели платното за движение. Видимостта е била добра, при работещо улично осветление.

Върху всяка от кабините на трите товарни автомобила е имало поставен маяк, като в задната част на т.а. „Форд Транзит“ допълнително е било монтирано светлинно указателно табло.

Вещото лице посочва, че трите товарни автомобила са били разположени върху платното за движение като най- напред се е намирал т. а. „Форд” с per. № ********, разположен с предната си част в лявата пътна лента, във втората пътна лента отляво надясно спрямо посоката на движение на л. а. „Мерцедес“ се е намирала предната част на т. а. „Ивеко 35Ц12” с per. № ********, разположен под диагонал на оста на пътя, сочещ към бул. „Гоце Делчев“ и в третата пътна лента (отляво надясно) е бил паркиран т.а. „Форд Транзит” с per.

№ ********, разположен успоредно на оста на пътя с предна част, насочена към бул. „Черни връх“. На разстояние около 10 м пред предната част на т.а. „Форд Транзит“ и т.а. „Ивеко“ С. С. и М. И., като последният е бил обърнат с лице към сградата, намираща се на № 36 и с дясна част на тялото си, сочеща към т.а. „Форд Транзит“. При така създадената ситуация л.а.

„Мерцедес“ е приближавал спрелите автомобили и намиращите се в близост до тях С. С. и М. И.. Възприемайки спрелите товарни автомобили С. З. е реагирала на възникналата опасност с есктремно спиране към момента, в който автомобилът й се е намирал на разстояние от 48 м. от мястото на първоначалният удар при определена дължина на опасната 4 зона от 72.45 м. и е последвал удар между предната дясна част на л.а. „Мерцедес“ и задната лява част на т.а. „Форд Транзит“, вследствие на който последният е отхвърлен напред и при извършване на равнинно ") движение, състоящо се от транслация и ротация, последователно е контактувал с намиращите се на платното за движение пешеходци и т.а. Ивеко. Вещото лице посочва, че към момента на удара с т.а. „Форд Транзит“, М. И. е бил обърнат с дясната си странична повърхност към автомобила, като получените травми са основно в дясната част на тялото му. В заключението си вещото лице твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП са закъснялата реакция на водача на л.а. „Мерцедес“ - С. З., която е реагирала със закъснение, като е предприела аварийно спиране при наличие на спрели автомобили на платното за движение, към момента в който автомобила й се е намирал на разстояние 48 м. от мястото на удара и пътният участък не е бил сигнализиран със съответните затварящи табели (С19), използвани при сигнализиране на временно забранена за движение площ или наличие на препятствие върху платното за движение. Вещото лице приема, че при своевременно възприемане на спрелите товарни автомобили и адекватна реакция с аварийно спиране водачът на л.а. „Мерцедес“ - С. З., движейки се със скорост от 84 км/ч е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара. Върху кабините на трите товарни автомобила са били разположени маяци, които в работещо състояние са с мигаща светлина, забелязваща се от разстояние не по-малко от 150 м. В задната част на т.а.