Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 02.10.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 464/2022
Вид
Решение № 119
Подписан
02.10.2022
В сила
30.09.2022
Състав
Свилен Сирманов, Милена Пейчева, Боян Войков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Р., 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Милена Пейчева

Боян Войков при участието на секретаря Димана С. в присъствието на прокурора Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600464 по описа за 2022 година Про из во д с т во то е Iпо отглава

НПК.ХХ

С Присъда № 60/13.05.2022г.по НОХД № 83/22 на Р.нския районен съд подсъдимият Б. Б. С. е признат за виновен, в това, че на 16.12.2021г. в землището на гр.Г., обл.Р., на път ІІІ-2001 /посока гр.В.-гр.Г./, управлявал моторно превозно средство, лек автомобил „Мерцедес“ ,модел „Е 200 ЦДИ“ с рег.№ Р **** РН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда1,44 на хиляда, установено по надлежния ред , поради което и на основание чл.343б ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 300 лева.

На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

На основание чл. 59 ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

1

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия с твърдения за необоснованост, постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Иска се нейната отмяна и постановяване на оправдателна такава, по подробно изложените съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия упълномощен защитник адв.А. С. от РАК, като се допълва с твърдения за явна несправедливост на наложените наказания, като се иска изменение на присъдата и определяне на наказанията по реда на чл.55 от НК, по подробно изложените съображения.

Представителят на РОП счита въззивната жалба за неоснователна, а присъдата за законосъобразна, правилна и справедлива. Предлага същата да бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения.

Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е прието за установено следното:

Подсъдимият Б. С. е роден през 1965г., български гражданин, женен, с висше образование, с постоянен адрес в гр. Г. и с настоящ адрес в гр.Р., работи като д. на Дирекция „Бюро по труда“ гр.В., не е осъждан. Той е правоспособен водач на МПС. Притежава СУМПС, издадено през 2021г., за категории А, В, АМ, С, ТКТ, валидно до 16.12.2026г. През годините има издадени четири фиша за допуснати нарушения по ЗДвП, последните два от месец август 2021г. Няма издавани НП за нарушения по ЗДвП.

Видно от приложената на ДП епикриза И.З № 18883/2308 , издадена от Клиника по гастроентерология при УМБАЛ „Св.Иван Рилски“-София, от 30.08.32021г., подсъдимият страда от чернодробна цироза HBV/+/. Чайлд А.

Варици на хранопровода 1 см. Придружаващи заболявания: Перипапиларен дивертикул. Двустранна нефролитиаза. Киста на бъбрека. Артериална хипертония 1 см.

Вечерта на 15.12.2021г.на събиране със семейно приятели, за времето от 21,00 часа до 00,00 часа подсъдимият употребил 200 гр. домашна ракия и 500 мл.бяло вино. След възникнал конфликт със съпругата си, след 00,00 часа изпил и 300 мл джин.

На сутринта на 16.12.2021г.подсъдимият отишъл на работа в гр.В., но тъй като не се чувствал добре решил да посети личния си лекар в 2 гр.Г.. Около 13,00 часа той привел в движение собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № Р **** РН и го управлявал по пътя гр.В.- гр.Г., като пътувал сам. Преди табелата за началото на гр.Г. подсъдимият изгубил контрол над лекия автомобил, който напуснал пътното платно и се обърнал по таван.

Първо на местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП-В., който прегледал подсъдимия, като той отказал да бъде отведен в УМБАЛ „Канев“ АД- Р., за което били заден фиш.

Около 13,10 часа, по сигнал за възникнало ПТП, на местопроизшествието пристигнали свидетелите К. Ц. и М. С.- полицейски служители при РУ-В. пир ОД МВР-Р.. При пристигането си те установили напусналия пътното платно лек автомобил, както и самоличността на подсъдимия С., който бил извън МПС. Подсъдимият обяснил на полицейските служители, че изгубил контрол над управлявания от него автомобил, вследствие на което настъпило и ПТП, както и че е бил сам в автомобила. В хода на проверката свидетелят Ц. доловил мирис на алкохол от подсъдимия и пристъпил към проверката за употреба на алкохол на водача на МПС.

В 13,35 часа подсъдимия бил тестван с апарат „Дрегер Алкотест“ 7510, с фабричен номер ARBB-0075, който отчел концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух от 1,36 на хиляда. Св.К. Ц. съставил на подсъдимия АУАН, подписан без възражения. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване № 073555, в който му било оказано, че в рамките на 120 минути, считано от 13,50 часа на 16.12.2021г., следва да се яви в УМБАЛ “Канев“ АД-Р. за кръвно изследване. Подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР и отведен в УМБАЛ „Канев“ АД-Р., където в 15,00 часа му била взета кръвна проба. При вземането на пробата, пред медицинския специалист, подсъдимият заявил, че е употребил около 50 гр.джин в 09,00 часа на същия ден- 16.12.2021г.

Видно от протокола за химическо изследва за определяне на концентрацията на алкохол № 723/17.12.2021г, в изследваната кръвна проба, предоставена от подсъдимия С., е установен етилов алкохол в концентрация 1,44 на хиляда.

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0457-000162 от 17.12.2021г. на подсъдимият е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, като са му отнети СУМПС и контролния талон.

От заключението на приетата в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че към 16.12.2021г. подсъдимият е страдал от следните заболявания: хроничен виР.н хепатит- В /установен през 2011г. ,като от месец март 2017г.с негативна веремия/, чернодробна цироза- Чайлд А, перипапиларен дивертикул, двустранна нефролитиаза /бъбречно-каменна болест/, киста на ляв бъбрек, артериална хипертония.

3

По отношение на констатираната цироза вещите лица са приели, че се касае за компенсирана цироза, при която има минимални нарушения на чернодробната функция, като не се наблюдава съществено отслабване на ензимната активност на алкохолдехидрогеназата. В тази връзка експертите са приели, че скоростта на елиминация на етиловия алкохол на подсъдимия С. следва да се определи около минимално определената за здрави хора, а именно 0,15%о. Експертите изрично са посочили, че тази справка е изведена по теоретичен път, отчитайки, че в България е приета скорост на разграждане на алкохола при здрави хода в диапазона 0,15 %о- 0,40 %о, както и че при декомпенсирана чернодробна цироза скоростта на елиминиране на алкохола е около 0,10 %о. По-ниски стойности на елиминация на алкохола са възможни само при чернодробна кома.

Като са съобразили времето на консумация и количеството консумиран алкохол, посочен от подсъдимия, при приетата скорост на елиминация от 0,15 %о, вещите лица са изчислили, че приетото количество алкохол- 200 мл домашна ракия, 500 мл бяло вино и 300 мл джин е следвало да се елиминира за около 24 часа. За 12 часа след започване на елиминацията концентрацията на алкохол би била 1,87 %о, а след 14 часа след започване на елиминацията би била 1,57 %о. При изчисленията експертите са отчели, че елиминацията на алкохол започва около 0,5 часа - 1,5 часа след започване на приема на алкохол, а не след приключване на приема му.

В заключение експертите са посочили, че годността на едно лице да управлява МПС има концентрацията на алкохол в кръвта му посредством въздействието на алкохола върху централната нервна система, а не способността за елиминация на алкохол, тоест само по себе си наличието на забавяне на елиминацията на алкохол не влияе върху способността за управление на МПС. Вещите лица са приели, че употребата на две таблетки от медикамент с търговско наименование „Темпорал“ не може да повлияе върху резорбцията или елиминацията на алкохол.

Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Същите са подробно посочени и правилно анализирани от първоинстанционния съд, който е достигнал до законосъобразни изводи, относно времето, мястото, начина на извършване на престъплението и авторството на деянието. Настоящият състав споделя изцяло изложените от първата инстанция съображения и направените изводи.

По делото няма спор по фактите, а именно, че подсъдимият е управлявал МПС, че е употребил преди това алкохол, в посоченото по-горе количество и вид, че е настъпило ПТП- на горепосоченото място, време и начин. В тази насока свидетелските показания, напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, с отразеното в приложените по делото писмени доказателства и с експертите заключения, по приетите експертизи.

Спорният по делото въпрос е свързан с това, дали в кръвта на подсъдимия, към момента на ПТП, е имало концентрация на алкохол в съставомерното количество над 1,2 на хиляда и в приетата по делото 4 конкретна концентрация от 1,44 на хиляда, както и дали подсъдимият е съзнавал това обстоятелство, с оглед на което защитата оспорва наличието на субективните признаци на престъплението.

Възраженията на защитата са неоснователни.

По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения:

Досъдебното производство е проведено и приключило като бързо производство и е внесено в РРС по реда на глава 24 от НПК.

Първоинстанционният съд е насрочил делото по реда на чл.358 ал.1 т.4 от НПК, тъй като са били налице всички законови предпоставки за това. С оглед характера на това особено производство и изричната разпоредба на чл.358 ал.1 т.4 предл последно от НПК, правилно не е проведено разпоредително заседание. В хода на съдебното следствие съдът е пристъпил към събирането на доказателства- като е назначил комплексна СМЕ, поради което делото не е приключило в сроковете и по реда на глава 24 от НПК, а и е продължило по общия ред, като е приключило с присъда, в която е посочено, че подлежи на обжалване в 15-дневен срок, т.е. по реда на глава 21 от НПК. Въпреки тази промяна на хода на съдебното следствие, нито се е налагало, нито е било необходимо да се пристъпва към провеждане на разпоредително заседание, като в тази насока съдът е процедирал напълно законосъобразно. Правилно съдът е назначил комплексната СМЕ, с което е изяснил в пълна степен фактическата страна по делото.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че първата инстанция е процедирала законосъобразно и правилно, при насрочването на делото като БП, при продължаването на същото и приключването му по общия ред, като в тази насока не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на страните.

В присъдата, в частта й, в която на подсъдимия е наложено, на основание чл.343г от НК, наказание лишаване от право да управлява МПС е посочено, че наказанието се налага на основание чл.343г, във вр.с чл.343б ал.2 от НК. Няма никакъв спор, от съдържанието на ОА, присъдата и мотивите към нея, че престъплението, за което е осъден подсъдимия е по чл.343б ал.1 от НК, а не по ал.2 от НК. Касае се за техническа грешка при изписването- ал.2, вместо ал.1 от чл.343б от НК в тази част на присъдата. Не се касае за процесуално нарушение, още повече за съществено такова, тъй като текста, въз основа на който е наложено наказанието лишаване от право 5 да се управлява МПС е правилно посочен и той е чл.343г от НК. Посочването на чл.343г от НК е достатъчно, поради което неправилното изписване на алинеята на чл.343б от НК с нищо не е довело до неяснота на съдебния акт, до нарушаване правата на страните и не е основание е за неговата отмяна.