Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 20.02.2023, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 337/2022
Вид
Решение № 23
Подписан
20.02.2023
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. В., 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20221300500337 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

Подадена е въззивна жалба от К. Б. И. с ЕГН: ********** и М. Н. И. с ЕГН:**********, двамата с адрес гр. В.,представлявани от процесуален представител –адв. С. Л. против Решение № 53/07.10.2022г. по гр.д.

№62/2022г. на Кулски районен съд, с което е постановено разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между ищцата Р. А. Р. с ЕГН:********** от гр.В. и ответника К. Б. И. с ЕГН: ********** за недвижим имот ,представляващ застроен урегулиран поземлен имот пл.№526, за който е отреден парцел XXV-526 в кв.87 по плана на с.Р., общ.Б., представляващ дворно място от около 1300 кв.м., в който е построена масивна жилищна сграда с площ от 56 кв.м. и масивен гараж с площ 28 кв.м.срещу задължението на съпрузите К. Б.

И. с ЕГН: ********** и М. Н. И. с ЕГН:**********да полагат грижи за ищцата, като и осигурят спокоен и нормален живот, който договор е обективиран в нотариален акт №189,т.III, рег.№1567, нот.д.№ 412/2012г. на 1 нотариус Б. с район на действие РС К.

Въззивниците сочат, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушение на закона. Излагат, че неправилно са интерпретирани свидетелските показания, че съдът е приел за доказани факти, за които не са събрани доказателства и е кредитирал показанията на един от свидетелите. Сочи се, че първоинстанционният съд не мотивирал изводите си, включително, и че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Твърди се, че Р. е имала достъп до имота и е можела да го ползва през този период, както и че нейното поведение е предизвикало разваляне на отношенията с К. Б. И.. Сочи се, че парите ,с които Р. платила ортопедичния имплант не са нейни, а на лицето Иво, на чиито покойни родители била прехвърлила друг имот и сумата се реимбурсирала от НЗОК.

Излага се, че не е доказано , че ответниците са преустановили ползването на имота, както и че ответниците не са положили грижа през 2020 г . Излага се, че свидетелят, чиито показания са кредитирани, е подведен, че ще му бъде предоставен имота. По отношение на възражението за погасена по давност претенция се излага, че видно от решението със същото е прието, че неизпълнението е започнало през 2012г., поради което и давността е изтекла.

Иска се да бъде отменено и постановено ново, с което иска да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата, чрез процесуален представител адвокат Н. А.. В отговора се излага, че жалбата е неоснователна и недоказана, а решението е правилно и законосъобразно. Съдът е възприел правилно фактите по делото и е обосновал решението си не само със свидетелските показания , но и с представените писмени доказателства.Сочи се, че в жалбата се въвеждат доводи, които се отнасят до ирелевантни факти, както и че не са посочени и събрани доказателства, че жалбоподателите са се грижели и издържали въззиваемата през периода на действие на договора.

Сочи се, че искът е доказан, както и че не е изтекла петгодишната погасителна давност, която е с начало всяко неизпълнение на договора.

Иска се решението да бъде потвърдено .

Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по искова молба на Р. А. Р. с ЕГН:********** от гр.В.

2 срещу К. Б. И. с ЕГН: ********** М. Н. И. с ЕГН:**********, двамата с адрес гр. В. с искане за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за игледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №189,т.III, рег.№1567, нот.д.№ 412/2012г. на нотариус Б. с район на действие РС К., с който Р. А. Р. с ЕГН:********** е прехвърлила на К. Б. И. с ЕГН: ********** и М. Н. И. с ЕГН:********** правото на собственост върху недвижим имот ,представляващ застроен урегулиран поземлен имот пл.№526, за който е отреден парцел XXV-526 в кв.87 по плана на с.Р., общ.Б., представляващ дворно място от около 1300 кв.м., в който е построена масивна жилищна сграда с площ от 56 кв.м. и масивен гараж с площ 28 кв.м.срещу задължението на съпрузите К. Б. И. с ЕГН: ********** и М. Н. И. с ЕГН:********** да полагат грижи за ищцата, като и осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега и докато е жива.

Излага се от ищцата, че скоро след сключване на договора ответниците се дезинтересирали от ищцата, не са полагали никакви грижи ,не са я издържали и препятствали правото и да ползва имота. Ищцата , поради своята възраст и здравословно състояние имала нужда от гледане и издръжка , била е болна, сама поемала разходите за лечение, консумативи , храна и лекарства.

Ответниците в отговор са оспорили претенцията, като излагат, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Излага се, че не отговаря на истината твърдението, че за ищцата са полагани грижи, тъй като имотът бил изоставен от нея ,бил в бурени и храсти и ответниците го почистили и поддържали. Ищцата идвала в имота ,слагала катинари. Ответниците сменили ВиК изцяло, поддържали имота и градината. Когато била болна, ответницата я придружила до гр.Л., но поради пандемията не била допусната като придружител. След изписването и я докарали в гр.Видин. Купували и дрехи, носели и храна и всичко, което е искала.Водили я на лекар, изследвания и където е искала.При операцията за смяна на става я придружили до МБАЛ С.П. АД В., полагали грижи докато била там.Операцията била заплатена от И, на чиито родители ищцата била прехвърлила друг свой имот.

Въпреки грижите Р. обиждала и нагрубявала ответниците.

С оглед изложените факти и обстоятелства от страните и наведените доводи съдът намира следното:

Не се спори между страните, че между същите е сключен процесният 3 договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между ищцата Р. А. Р. с ЕГН:********** от гр.В. и ответника К. Б. И. с ЕГН: ********** за недвижим имот ,представляващ застроен урегулиран поземлен имот пл.№526, за който е отреден парцел XXV-526 в кв.87 по плана на с.Р. общ.Б., представляващ дворно място от около 1300 кв.м., в който е построена масивна жилищна сграда с площ от 56 кв.м. и масивен гараж с площ 28 кв.м.срещу задължението на съпрузите К. Б.

И. с ЕГН: ********** и М. Н. И. с ЕГН:**********да полагат грижи за ищцата, като и осигурят спокоен и нормален живот, който договор е обективиран в нотариален акт №189,т.III, рег.№1567, нот.д.№ 412/2012г. на нотариус Б. с район на действие РС К., като прехвърлителката е запазила правото на ползване докато е жива.

Видно от Епикриза от ортопедо травматологично отделение в МБАЛ С.П.

ЕАД гр.В. ИЗ №11196, Р. е постъпила на 09.10.2007г. и е изписана на 22.10.2007г. поради падане , при което е ударила левия си крак. Извършена е оперативна интервенция.От Епикриза от отделение по анестезия и интезивно лечение в МБАЛ Св.Н.Ч. ЕООД гр.Л., ИЗ №7253, Р. е поостъпила на 18.11.2020г. и е изписана на 21.11.2020г с диагноза кома, неуточнена. От фактура №3000046707/10.04.2020г. издадена от МБАЛ С.П. ЕАД гр.В. се установява, че Р. е заплатила 1183.00 лева за ортопедичен имплант.

Разпитаната в производството пред първата инстанция свидетелка И. С. сочи, че живее в близост до Р..Преди три-четири години се срещнали ,била угрижена, а след едно чакане за пенсии пред пощата и станало лошо, свидетелката и купила вафли и вода, дала и В.Р. и разказала, че е прехвърлила къща в с.Р.Правила е три операции на левия крак, а през 2020г. е правила първа операция на десния крак и ходи с две патерици.Не може да се грижи сама за себе си. Свидетелката е ходила и продължава да ходи за да и помага , извежда я да пазарува , да взима пенсията си. Зимата и дава пари за да и пазарува. След операцията и давала пари за да ходи при нея по-често.През последните 2-3 години свидетелката се грижи за нея, пере, чисти, пазарува. Р. си пере дребни работи-кърпи,бельо, а чаршафи, одеяла свидетелката ги пере на ръка, тъй като няма пералня.Откакто е там , свидетелката сочи, че не е виждала К., нито съпруга и, дори не ги познава.При Р. ходи през ден-два ,когато и се обади.Не е чувала племанницата и К. да се обажда, не е виждала някой да и носи храна.Като отваряла хладилника виждала само това, което тя 4 е взимала. Преди свидетелката да се грижи за Р., знае, че друг мъж- Н. се грижил, пред ида му отрежат крака. Не знае да е получавала подаръци или храна за рождени дни и празници.

От показанията на свидетелката Т. Б. се установява, че се грижи за възрастни хора в във входа на блока, в който живее Р.., която и разказала, че е сама,никой не се грижи за нея,има къща в Р., но не може да влезе в нея, защото няма ключ. Виждала я е със свидетелката И. да пазаруват,плащат сметки, като И. я държи под ръка. Почти всеки ден ги вижда повече от две години. Не е виждала К. и мъжа и да ходят при Р. във входа, в който свидетелката работи всеки ден по 8 часа.

Свидетелката Е. П. сочи, че е колежка на К., работи в болницата, не познава Р. лично, но К. е разказвала, че К. се грижела за имота , който и е завещан в с.Р.

К. се грижела за леля си, ходела при нея, правила и компания, докато не настъпили здравословните проблеми.След счупването два пъти на крак, К. поела грижите за нея в този период.Убедила Р. да се оперира, а после поела грижите в отделението , след изписването и била цял месец в дома на леля си и спяла там докато Р. се възстанови. К. работи в кръвен център, а леля и била в ортопедия. След това продължила да се грижи за нея, искала разрешение да излиза от работа, за да занесе храна на леля си, а сутрин закъснявала за да и носи закуска. Свидетелката ходела служебно в ортопедията, когато К. е обгрижвала леля си.Извън ортопедията не ги е виждала.Не е виждала лично К. да носи храна на леля си, не знае да е плащала битовите и сметки.

От показаният ана С. К. е видно, че работи с К. от 2000г., когато станала операционен санитар в ортопедията. Р. била оперирана и К. идвала по три пъти на ден.Обслужвала я, обличала я, хранела, когато Р. не искала да се храни ,К. настоявала. Питала я винаги какво иска да яде, миела я, триела и гърба. Имало моменти, когато Р. непрекъснато говорела против К.. Р. не била с добър характер, отговаряла и на оперативната сестра. Не може да каже коя година е било това.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна страна следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

5

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.