Решение № 2422 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2422 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Ив. Минчев

Членове:

Йоанна Н. Станева

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100500564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 14814 от 30.07.2024 г., постановено по гр. д. № 564/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 69-и състав, „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е осъдено на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на „Шогун” ООД сумата от 1811,17 лева с вкл. ДДС, представляваща стойността на извършени услуги от „Шогун“ ЕООД за период от 05.11.2018г. до 20.05.2019г. по Договор за услуга от 05.11.2018г., за което са издадени фактура № 0000006198/30.11.18г., фактура № 0000006477/31.03.2019г., фактура № **********/28.12.2018г., фактура

№

0000006542/01.05.2019г., фактура

№

0000006564/20.05.19г., ведно със законна лихва от предявяване на иска до изплащане на сумите; сумата от 576,38лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1811,17лв. за периода от 19.09.20г. до 20.09.23г.; сумата от 18 996,92 лева с ДДС, представляваща стойностна извършени услуги от „Шогун“ ЕООД за периода април 2019г. по договор за услуга от 05.11.18г., за което е издадена фактура № 6540/01.05.19г., заедно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; сумата от 6045,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 18996,92 лева, за периода от 19.09.20г. до 20.09.23г.; сумата от 16 106,86 лева, представляваща сума, дадена в заем от „Шогун“ЕООД на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД и представляваща стойност на закупени количества плодове за извършване на доставки от „Шогун“ ЕООД за периода април 2019г. по договор за услуга от 05.11.18г., за което са издадени фактура № 1000014246/25.04.19г. от ДМД „Транс“ ЕООД на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД; Фактура № 6539/01.05.19г., издадена от „Шогун“ ЕООД на „Ню Проджектс консулт“ ЕООД и фактура № 6538/01.05.19г., издадена от „Шогун“ ЕООД на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, заедно със законна лихва върху главницата до окончателно изплащане на вземането; сумата от 5125,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 16 106,86лева , считано от 19.09.20г. до 20.09.23г.

1

Със същото решение „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е осъдено да заплати на „Шогун” ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7873,78 лева – разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати процесуалния нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че съдът неоснователно е оставил без уважение доказателствените искания на дружеството във връзка с направеното възражение за прихващане, въпреки че те касаели изясняване на делото от фактическа страна. Намира за неправилен извода на съда за неоснователност на твърдението за липса на плащане от страна на ДФ „Земеделие“, като сочи, че съдът не е съобразил приложеното писмо от „Полидей-2“ ООД, издадено от ДФ „Земеделие“, в което е посочено, че поради неизправност на транспортното средство не са извършени някои от доставките, поради което не са одобрени за плащане заявените суми за посочените доставки. Счита, че ищецът от една страна уведомява, че доставките няма да бъдат извършени, а от друга ги счита за извършени и претендира възнаграждение за това. В този смисъл намира за неправилен извода на СРС, че е установено надлежното изпълнение от страна на ищеца по договора от 05.11.2018 г. за доставка на млечни продукти, както и че неправилно е приел за недоказано възражението за прихващане. Акцентира, че съдът не е обсъдил представеното от „Полидей-2“ ООД, както и от ответника допълнително споразумение към договор от 05.10.2018 г., с което страните са се споразумели, че доставените млечни продукти, но нереализирани към обществените заведения, ще са за сметка на изпълнителя. Намира за необоснован извода на СРС, че ответното дружество дължи сумата от 16106,86 лева. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Намира първоинстанционното решение за допустимо и правилно. Възразява срещу оплакването на въззивника, че съдът не е обсъдил представеното от „Полидей-2“ ООД писмо, като счита, че същото е ирелевантно за предмета на настоящото производство, доколкото касае отношенията между ответното дружество и трето за спора лице. Поддържа, че от изслушаното по делото заключение на съдебносчетоводна експертиза се установява, че стойността на извършените услуги по процесните фактури е в размер на 2689,76 лева, както и че експертът е съобразил, че доставките, чиято стойност се претендира, са реално извършени и ДФ „Земеделие“ е заплатило същите по бенефициента на програмата.

Въззиваемият твърди, че от събраните по делото доказателства се установяват и вземането на ищеца по договора за доставка на плодове. С оглед изложените съображения моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок от ответното дружество, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Софийския районен съд е сезиран с обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл. 266, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и от приетия по делото договор за услуга от 05.11.2018 г., сключен между „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД като възложител и „Шогун“ ЕООД като 2 изпълнител, се установява, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за услуга, по силата на което възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши услуга с предмет: „Извършване на доставки (организация на логистика, съхранение, транспорт, обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ „Земеделие“) по Приложение № 1 – Списък на учебните заведения с одобрен заявителя „Полидей-2“ ООД с номер на одобрение SMS 00573. Съгласно чл. 5 от договора стойността на предоставената услуга се определя въз основа на месечни отчети за извършени доставки на мляко и млечни продукти в учебни заведения съгласно приложение № 1 от договора с вкл. ДДС, на база пределна цена за продукт за кг/л /без ДДС/ по схема „Училищно мляко“ за учебната 2018/2019 г., определена от ДФ „Земеделие“. По силата на чл. 6 от договора възложителят заплаща на изпълнителя договорната цена без ДДС по чл. 5 на договора, както следва: български кашкавал от краве мляко 30 гр./БДС 14:2010 – 0,21 лв./бр.; български кашкавал от краве мляко 2 кг./БДС 14:2010 – 8,96 лв./кг.; българско бяло саламурено сирене 30 гр./БДС 15:2010 – 0,08 лв./бр.; българско бяло саламурено сирене 0,500 кг./БДС 15:2010 – 5,67 лв./кг.; българско кисело мляко 200 гр./БДС 12:2010-0,20 лв./бр.; пастьоризирано прясно мляко 2% 250 мл-0,19 лв./бр. Съгласно ал. 2 за извършване на плащанията изпълнителят изготвя месечен отчет и месечна фактура за стойността на извършената услуга „Извършване на доставки (организация на логистика, съхранение, транспорт, обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ „Земеделие“) по Приложение № 1 от договора. По силата на чл. 6, ал. 4 плащанията от страна на възложителя към изпълнителя се извършват до три работни дни след изплащане на одобреното месечно плащане от ДФ „Земеделие“-РА за учебните заведения, посочени в Приложение № 1 от настоящия договор, но не по-късно от четири месеца от десето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи плащането.

В чл. 7 от договора е уговорено, че изпълнителят има право да получи уговореното възнаграждение в сроковете и при условията, предвидени в този договор, независимо дали е налице намаление или отказ за плащане от ДФ „Земеделие“ освен в случай че те се дължат на причина, за която той отговаря.

Сключеният между страните договор за услуги представлява по същността си договор за изработка, чиято уредба е регламентирана в разпоредбите на чл. 258 - 269 ЗЗД.

Основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа. Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на възложителя - чл. 258 ЗЗД, чл.

264, ал. 1 от ЗЗД, чл. 265 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал. 1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/.

Приемането на работата, т. е. на резултата от изпълнението на договора за изработка е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловена от приемане на работата на възложителя – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и признанието, че изработената съответства на поръчаното.

Спорен по делото е въпросът дали ищецът е изпълнил възложената с договора работа и дали е налице основанието за заплащане на процесната сума.

За установяване на тези обстоятелства по делото са приети месечни отчети за извършени доставки на мляко и млечни продукти за учебни заведения съгласно Приложение № 1 по договор от 05.11.2018 г. – Списък на учебните заведения. От така представените отчети подписани от представители на двете страни са единствено тези, във връзка с които са издадени фактура № 6198 от 30.11.2018 г. на стойност 727,74 лева и фактура № 6272 от 28.12.2018 г. на стойност 516 лева. Отчетите, въз основа на които са издадени фактури № 6475 от 31.03.2019 г. на стойност 20050,13 лева по договор от 05.11.2018 г., фактура № 6476 от 31.03.2019 г. на стойност 3387,89 лева по договор за услуга от 18.10.2018 г., както и фактура № 6477 от 31.03.2019 г. на стойност 719,75 лева по договор от 05.11.2018 г., както и фактура № 6563 от 20.05.2019 г. на стойност 271,98 лева по договор от 05.11.2018 г., не носят 3 подписите на представителите на спорещите дружества.

По делото е представено платежно нареждане от 15.07.2019 г., от което се установява, че „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е заплатило по банкова сметка на ответника „Шогун“ ЕООД сумата от 1349 лева с основание за плащане „0000006342/31.01.2019 0000006411/28.02.2019“, като следва да се посочи, че по тези две фактури не се претендира заплащане в настоящото производство. От платежно нареждане от 25.07.2019 г. се установява „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е заплатило по банкова сметка на ответника „Шогун“ ЕООД сумата от 878,59 лева с основание за плащане „0000006198/30.11.2018 **********/28.12.2018 – 365.15 неод“.

По делото е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещото лице след извършване на проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи установява, че стойността на извършените услуги за периода 05.11.2018 г. – 20.05.2019 г. от ищеца по Договор за услуга от 05.11.2018 г. за доставка на мляко и млечни продукти е в размер на 2689,76 лева, както следва: фактура № 0000006198-727,74 лева с ДДС; фактура № **********/28.12.2018 г. – 516 лева с ДДС; фактура № 0000006477/31.03.2019 г. – 719,75 лева с ДДС; фактура № 0000006542/01.05.2019 г. – 454,29 лева; фактура № 0000006564/20.05.2019 г. – 271,98 лева. От извършена проверка в счетоводството на ответника и предоставените документи вещото лице установява, че стойността на извършените услуги по същите фактури възлиза на 2689,76 лева с ДДС, като е заплатена сумата от 727,74 по фактура № 6198 от 30.11.2018 г. и сумата от 150,85 лева по фактура № 6272 от 281.12.2018 г., като остатъкът за плащане възлиза на 1811,17 лева.