Решение № 46 от 29.03.2023, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Гражданско дело 838/2022
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 29.03.2023
- В сила
- 26.04.2023
- Състав
- АНТОН РАНГЕЛОВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 предложение второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Радомир, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В.М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221730100838 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „ТИ БИ АЙ Б." ЕАД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Д. Х.“ № ..-..., е предявил обективно съединени искове срещу ответницата Е. М. Т., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Радомир, ж.к.„М.“ № ., ет.., ап. .., с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми: сумата от 477,46 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ......./26.05.2021 г., 57,86 лева (петдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.07.2021 г. до 05.12.2021 г., 50,23 лева обезщетение за забава за периода от 05.07.2021 г. до 07.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 21.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 25 лева - платена държавна такса и сумата 150,00 лв. – адвокатско възнаграждение, като вземането произтича от изискуемо вземане по Договор за потребителски кредит № ........../26.05.2021, съгласно Извлечение от счетоводни книги към 07.12.2021 г.
Ответницата не е намерена на известния адрес и е призована по реда на чл.47 ГПК. Същата не се е явила в срок да получи книжата по делото, като съдът й е назначил особен представител- адв.А. А. от АК- Перник. Същата е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като твърди, че исковете са допустими, но разгледани по същество- неоснователни.
1
Оспорва се, че ответницата е изразила съгласие за сключване на договор за потребителски кредит. Оспорва се начина на изчисляване на лихвата. Твърди се, че вземането не е изискуемо.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 е чл.235 ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна.
Според изложеното в исковата молба ищецът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е образувал ч.гр.дело № 101/2022 г., по описа на Районен съд - гр. Радомир , по реда на чл. 417 от ГПК, срещу ответницата Е. М. Т., ЕГН: **********. Въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1051/2022 г. по описа на ЧСИ А.В.. Със свое разпореждане, получено от дружеството ни на 18.07.2022 г., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането. Във връзка с предоставената възможност са предявени настоящите установителни искове.
Твърди се, че на 26.05.2021 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е сключило Договор за потребителски кредит № .......(Приложение № 2) с ответницата Е. М. Тошкова, ЕГН: **********. В чл.7 ал.1 от Договора е посочен размерът на предоставения кредит - 477.46 лв., като в случаите, като настоящия, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми застрахователните премии, финансирани от кредитора, се превеждат по сметка на избрания от потребителя застраховател, за което самият той дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Според чл.7.1 от Договора, потребителят е пожелал да сключи застраховка „КРЕДИТ+СМЕТКА“ в размер на 17.52 лв., както и застраховка „СМЕТКА“ в размер на 59.94 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 535.32 лв., която сума е разсрочена на 6 погасителни месечни вноски в размер на 89.22 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 40.43 % (чл.9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща два компонента: главница и договорна лихва
Твърди се, че длъжницата не е извършила нито едно от предвидените плащания по договора.Видно от чл. 6 на процесното съглашение на 5.12.2021 г. е настъпил крайният му срок, а с него и падежът на всяка една от просрочените вноски, което обосновава тяхната изискуемост.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК (21.12.2021 г.), задължението на Е. М. Т., ЕГН: **********, към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД по Договора, е било съставено от 477.46 лв.- главница и 57.86 лв.- договорна лихва. Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответницата дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 05.07.2021 г. до 07.12.2021 г. в размер на 50.23 лв.
Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи 2 на ищеца горните суми.
Ответната страна е оспорила твърденията на ищеца за „изразено писмено съгласие/желание от ответната страна, формулирано в основния договор за потребителски кредит, а не „допълнителен такъв" за сключване на застраховки ли присъединяване на ответника към застрахователните програми - премии, финансирани от кредитора".
Според ответната страна рамковият договор за потребителски кредит, който е предложен на кредитополучателят за подписване е индивидуално изготвен от кредитора, клаузите в същия противоречат на закона и добрите нрави, както и кредитополучателят не би могъл да влияе върху текстовото съдържание на договора. Поради което, клаузите в договора, които включват „Кредит+Сметка" в размер на 17,52 лева, както и Застраховка „Сметка" в размер на 59,94 лева, са неравноправни и недействителни.
Във връзка с гореизложеното се прави възражение за наличие на неравноправни клаузи по договора на основание чл.143 от ЗЗП, както и възражение за недействителност на договора.
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР - 43,55 %, съгласно изложеното по - горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора, като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР.
Поради липсата на ясна формулировка в договора, как е формиран конкретния размер на ГПР, а също така и ГЛП от 40,43 %, моля да приемете, че договора е недействителен.
Също така и договорната лихва, не е ясно от договора в размер на какъв % е фиксиран годишен процент по заема и също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерий за допустим размер на договорната лихва.
В този смисъл ответната страна се позовава на Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.
Твърди се също, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем /предвид тълкуването на закона, дадено 3 в т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 от 2013 година на ВКС, ОСГТК/.
В случая, според ответното страна, категорично не може да се приеме, че предсрочната изискуемост е породила действието си, тъй като изявлението на кредитора да упражни това свое право не е достигнало до ответната страна, като длъжник по договора.
В съдебно заседание представителят на ищеца- ю.к.Иванов е изразил становище по отношение на възраженията относно лихвата, че е била над трикратния размер на законна лихва, като твърди, че на практика същата не е релевантна, с оглед изменението на кредита, на основание чл.19, ал.4, с който като критерии е определен процент на разходите и съгласно тази законова разпоредба, разходите не може да бъдат над 50 процента, 5 пъти по договора за лихва, като в настоящия случай това отговаря на това законово изискване. По отношение на другите възражения за разходите твърди, че е ясно казано в Договора за кредит, както като стойност, така и като процент. По отношение на Методологията по изчисляване на ГПР се твърди, че тя е указана в ЗКП и е доста сложна формула, която с оглед изискването на Закона, договорът да бъде разписан по ясен начин, потребителят дори да я види в договора, няма да я разбере.
Моли да бъдат присъдени направените разноски на ищеца.
По делото е допуснато изслушване на съдебно- икономическа експертиза, като заключението е прието без възражение от страните. Вещото лице Я. А. е дала следните отговори на постановите въпроси:
С дата 26.05.2021 г. е подписан Договор за потребителски кредит № 7053161415, между ТИ БИ АЙ Банк АД и Е. М. Тошкова за сумата 400,00 лева.
Съгласно Сертификат № ........за застрахователни програми „Защита на кредита" и „Защита на сметките" застрахован по застрахователна програма Е. М. Тошкова и застрахователи CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANSE от 26.05.2021 г., общата еднократна дължима сума е 77,46 лева.
По Договор за потребителски кредит № 7053161415 от 26.05.2021 г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 21.12.2021 г. и към датата на експертизата кредитополучателят не е направил плащания.
Неплатените суми по Договор за потребителски кредит № ....., от 26.05.2021 г., до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 21.12.2021 г. и към датата на експертизата, са в размер на 585,55 лева посочени по основание и размер в таблица № 1:
- 477,46 лева главница
- 57,86 лева договорна/възнаградителна лихва
- 50,23 лева обезщетение за забава за всяка вноска от датата на забава до 07.12.2021 г.
Съгласно предоставено на вещото лице извлечение на 26.05.2021 г. сумата по процесния кредит е преведена по сметка BG10 TBIB 9310 10A0 45VU 02 в Ти Би Ай Банк ЕАД, с титуляр Е. М. Т..
С преводно нареждане за кредитен превод уникален регистрационен номер ./09.06.2021 г. е платено на „Кардиф - Животозастраховане", с основание на превода „премия и междинен отчет м. 05.2021".
С преводно нареждане за кредитен превод уникален регистрационен номер ...../09.06.2021 г.
4
Кардиф - Общо застраховане, с основание на превода „премия и междинен отчет м.
05.2021".
От правна страна.
Процесният договор е сключен при спазване изискванията на чл.11, т.9, 10 и 11 от ЗПК.
Същият съдържа задължителните реквизити по сочените норми, поради което не би могло да се приеме, че се явява нищожен. Отразен е общият размер на кредита, лихвеният процент, който е фиксиран, посочен е годишният процент на разходите, който не надхвърля размера по чл.19, ал. 4 от ЗПК, съдържа се общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, приложен е и погасителен план, подписан от двете страни, в който е посочен броя на погасителните вноски, падежа на всяка една от тях, какво се погасява с тях и в какъв размер – главница, договорна лихва и вноска допълнителен пакет. Параметрите на кредита се съдържат и в европейския формуляр, подписан от двете страни.
Разпечатката съдържа 47 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b6fe538-f1d3-40fa-b5cc-b9bd3bcd7648