Акт № 2557 от 28.10.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2557

Перник, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20267160700718 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. В. В., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], [адрес], чрез адвокат Г. Б. от АК Перник, с адрес [населено място], [улица], офис 3 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2368963 от 29.09.2026 година, издадена от И. В. И. – мл. автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. гг от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материалноправните разпоредби. Моли съда да постанови съдебен акт, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 26.10.2026 година жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Подробни съображения са развити в представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното на 26.10.2026 година съдебно заседание ответникът по жалбата И. В. И. – мл. автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призован не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 5204567 от 29.09.2026 година, съставен от И. В. И. – мл. автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в присъствието на свидетеля – очевидец А. М. В. е установено, че на 29.09.2026 година, около 21:08 часа, в [населено място], с посока на движение от [населено място] към [населено място] В. В., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], [адрес], в качеството си на водач на лек автомобил „Ф.М.“ с рег. № [рег. номер], като при извършена служебна проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 142, ал. 10 от ЗДвП на 22.09.2026 година. Така описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя на 29.09.2026 година, който го е подписал с възражение.

По делото е представена справка от Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 11:51 часа на 30.09.2026 година, с крайна дата на валидност – 29.09.2027 година, 23:59:00 часа.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2368963 от 29.09.2026 година, издадена от И. В. И. – мл. автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. гг от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на отговорността, но не повече от 6 месеца“, тъй като било установено, че лицето е управлявало МПС със служебно прекратена регистрация на основание чл. 142, ал. 10 от ЗДвП, считано от 22.09.2026 година. ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 29.09.2026 година.

С цел доказване компетентността на административния орган, издал заповедта от страна на ответника по жалбата са представени и приети като доказателство: Заповед № 513з-12086 от 14.10.2025 година, издадена на основание чл. 43,ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР, с която директорът на СДВР е определил лицата, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност.

Чрез административната препика като доказателство е представена и приета също така Справка картон на водача.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителя на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 513з-12086 от 14.10.2025 година, издадена на основание чл. 43,ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР на директорът на СДВР за определяне на длъжностите, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП. Сред тези лица са и младшите автоконтрольори. С оглед на изложеното съдът счита, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и липсва основание за отмяна по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в установената от закона писмена форма и изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така в заповедта за налагане на принудителна административна мярка се съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които обезпечават правото на защита на жалбоподателя, респективно да се осъществи съдебен контрол за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на процесния акт по чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на оспорения индивидуален административен акт съдът констатира, че от страна на административния орган са спазени процесуалните правила, поради което счита, че не е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за нейната отмяна.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка обаче е постановена в нарушение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценка дали са налице установените от компетентния орган релевантни юридически факти / изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиниция на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН).

Обжалвана заповед е издадена при прилагане на чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушение се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

Приложената на жалбоподателя ПАМ от фактическа страна се основава на управление на МПС със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а именно поради подадено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ.

В случая на практика водачът е управлявал автомобила без за същия да е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Това представлява самостоятелно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което само по себе си се явява и самостоятелно основание за прилагане на ПАМ, но по реда на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП/, представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел прилагане на определен правен резултат. Законово регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП, се свързва с неправомерно поведение на водач на МПС изразяващо се в извършването на нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

В оспорената ЗППАМ е посочено, че водачът е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което предполага управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежен ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В издадения във връзка със случая АУАН GA № 5204567 от 29.09.2026 година, от своя страна е посочено извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, която норма разпорежда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определени за това места. Тук следва да се посочи, че тази норма сама по себе си не предвижда конкретно правило за поведение и съответно налагане на санкция, а определя единствено изискванията, на които трябва да отговаря съответното ППС за движение по РПМ.

Изложеното налага извод, че чрез цитирания по – горе АУАН, на настоящия жалбоподател не е било предявено обвинение за нарушение по чл. 173, ал. 3 от ЗДвП /така както е посочено в оспорената ЗППАМ/, поради което следва да се приеме, че обжалваната в настоящото производство заповед е издадена в нарушение на материалния закон.

Отделно от изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че според нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства.

Според разпоредбата на чл. 18б, ал.2 от цитираната наредба, при служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 18б, ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 2 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Едва след това уведомяване ще бъде изпълнен фактическият състав на административната процедура свързана с прекратяване на регистрацията на съответното ППС. В конкретния случай липсват данни това да е било сторено, поради което и не може да бъде прието, че управляваното от жалбоподателя МПС е с прекратена регистрация, а още по – малко представлява такова, което не е регистрирано по надлежен ред.