Решение № 1686 от 19.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1686 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Въззивно гражданско дело № 20231100502381 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25068870/19. 10. 2022 г., уточнена с молба вх. № 25072674/8. 11. 2022 г., подадени от съделителката – ответница по иска за делба А. Л. В., чрез адв. Л. К., срещу решение № II-55-20058065 от 19. 09. 2022 г. по гр. д. № 64645/2016 г. на СРС, ГО, 55 състав, в частта, с която: а/. е отхвърлена претенцията на А. Л. В. по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане в дял на делбения имот – апартамент № 61, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, със застроена площ 86, 55 кв.м., ведно с избено помещение № 61, с площ от 2,19 кв.м., заедно с 1,176 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР и същият е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК; б/. претенцията на Н. А. И. срещу А. Л. В. по чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на обезщетение за ползване на имота в периода 21.10.2016 г. – 28.10.2021 г., е уважена над сумата 3535, 10 лв. до сумата 13162, 77 лв., която разлика възлиза на сумата 9627, 67 лв.; в/. А. Л. В. е осъдена, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, да заплати на Н. А. И. сумата 6252 лв. – 1/2 от направени от Н. А. И. разходи за подобрения в съсобствения апартамент, извършени с получени на заем суми, върнати от ищеца, и сумата 200,09 лв. – 1/2 от платената от Н. А. И. цена на топлинна енергия, доставена в съсобствения апартамент в периода м. 04. 2016 г. – м. 09. 2016 г.

Твърди се неправилност на първоинстанционното решение в посочените части, 1 тъй като е постановено при допуснати процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани в хода на производството доказателства, в нарушение на чл. 349, ал. 1 ГПК – с твърдения, че наличието на жилище в друго населено място не е пречка за възлагане на процесното, доколкото непълнолетното дете на страните, относно което на въззивницата е предоставено упражняването на родителските права, не може да пътува ежедневно от Кюстендил до София, за да посещава училището. Във връзка с претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС решението се обжалва в частта, с която същата е уважена над сумата 3535, 10 лв. до сумата 13162, 77 лв. Твърди се определяне на обезщетението при несъобразяване на факта, че в семейното жилище е живяла не само бившата съпруга, но и родените от брака деца. Сочи се и нарушение на чл. 111, б. „в“ ЗЗД поради незачитане на изтекла погасителна давност за част от претендирания период, твърди се и несъответствие на изводите на съда със събраните по делото доказателства. В частта относно претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС се твърди, че въззивницата не дължи на съделителя И. половината от платените консумативи за топлинна енергия на съсобствения апартамент, тъй като фактурите са издадени за период, през който и той е живял в апартамента. Твърди, че договорите за заем, сключени между съделителя И. и баща му, не са с достоверна дата, антидатирани са, изготвени са за целите на процеса и в действителност по тях не са извършени предоставяне на парични средства.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника Н. А. И., с който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение.

С отговора на въззивната жалба е подадена и насрещна въззивна жалба от ищеца Н. А. И., чрез адв. Р. А., срещу първоинстанционното решение в частта, с която претенцията на А. Л. В. срещу Н. А. И. по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК, за заплащане на припадащата се част от суми по договор за банков кредит за закупуване на процесния апартамент, е уважена над сумата 5826, 24 лв. до сумата 13788, 62 лв.

Твърди се, че за тази разлика претенцията е следвало да бъде отхвърлена поради прихващане.

Съделителката А. Л. В. не е подала отговор на насрещната въззивна жалба, връчена й на 27.01.2023 г.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

1. По въззивната жалба в частта й касаеща възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК на съделителката А. Л. В. и способа за извършване на делбата на недвижимия имот – апартамент:

Настоящият състав, на основание чл. 272 ГПК, споделя изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна, касаещи възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК и приетия от съда способ за извършване на делбата – публична продан по чл. 248 ГПК. В допълнение излага следното:

Предпоставките за възлагане на неподеляемо жилище на един от съделителите са уредени изчерпателно в чл. 349 ГПК (чл. 288 ГПК /отм./), а във връзка с 2 тълкуването и прилагането на разпоредбата има формирана практика на ВКС тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

Цитираното тълкувателно решение, както и решенията, постановени при действието на отменения ГПК, са приложими и при действието на новия ГПК поради идентичност на разпоредбите на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 349, ал. 1 ГПК. В чл. чл. 349, ал. 1 ГПК (чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./) ГПК е уредена възможността един от бившите съпрузи да получи възлагане и изкупи съсобствения жилищен недвижим имот във втората фаза на делбата ако: 1) жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2) на претендиращия възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и 3) същият не притежава друго жилище. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. Непълнолетието на родените от брака деца, като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК, следва да е налице към момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Няма колебание в практиката, че възлагане не може да се извършва при други, непосочени в чл. 349, ал.1 и ал.2 ГПК хипотези.

В случая не е налице една от предпоставките за уважаване възлагателната претенция на съделителката – същата да не притежава друго жилище. Установено е по делото, че А. В. притежава жилище в гр. Кюстендил.

Неоснователен е доводът на съделителката, че не е налице пречка за уважаване на претенцията й по чл. 349, ал. 1 ГПК, тъй като жилището се намира в гр. Кюстендил, а не в гр. София. Както бе посочено по-горе, в тълкувателното решение е разяснено, че условията за прилагане на чл. 349, ал. 1 ГПК са изброени изчерпателно и е недопустимо разширително тълкуване на нормата. След като същата отдава значение само на факта на притежание на жилище от бившия съпруг, направил възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК, но не и на факта къде се намира собственият му жилищен имот, то не би могло да се приеме, че пречка за уважаване на възлагателната претенция е налице само тогава, когато собственият на бившия съпруг жилищен имот се намира в населеното място, в което се намира и семейното жилище, придобито през време на брака в режим на СИО, прекратена с развод.

След като процесният апартамент е неподеляем и възлагателните претенции на съделителите по чл. 349, ал. 1 ГПК не са уважени, делбата ще следва да бъде извършена чрез способа по чл. 348 ГПК – публична продан на имота.

Поради съвпадение между изводите на въззивната инстанция с тези на районния със, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлена претенцията на съделителката А. В. по чл. 349, ал. 1 ГПК и в частта, с която е постановено извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан, на основание чл. 248 ГПК.

2. По въззивната жалба в частта й срещу първоинстанционното решение в частта, с която претенцията на Н. А. И. срещу А. Л. В. по чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на обезщетение за ползване на имота в периода 21. 10. 2016 г. – 28. 10.

2021 г., е уважена над сумата 3535, 10 лв. до сумата 13162, 77 лв.

3

Съгласно решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр.д. № 2750/2017 г. на ВКС, 2 г.о., когато предмет на съдебна делба е недвижим имот, представляващ семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност и предоставено с бракоразводното решение за ползване на съпруга упражняващ родителските права, без да е определен наем на основание чл. 57, ал. 2 СК, облигационните претенции между бившите съпрузи относно ползването на съсобствения имот за минал период (преди определяне на наем от съда на основание чл. 57, ал. 2 СК) се уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е необходимо отправяне на писмена покана. Съображенията за това са, че във всички случаи, в които ползването на семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода, е предоставено на единия съпруг, упражняващ родителските права, ако между съпрузите липсва уговорка в споразумение по чл. 49, ал. 4 или чл. 50 СК, че ползването ще е безвъзмездно (т. е. при условията на заем за послужване), то между съпрузите възниква наемно правоотношение. Ако бракоразводният съд не е бил сезиран и не е определил размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност докато е налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска от съда по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена наемната цена, която да се заплаща в бъдеще. За периода от влизане в сила на решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище, до настъпване на условието за прекратяване на правото на ползване и предоставяне на достъп на другия съпруг /преустановяване на ползването или осъществяване на съвместно ползване/ или до определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващият съпруг-съсобственик има право на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. В този случай отправянето на нарочна писмена покана не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена. Във втората фаза на делбата е допустимо съединяване за разглеждане само на искания за облигационни вземания между съделителите, които имат връзка с имуществото, предмет на делбата (ППВС № 7/28. 11. 1973 г., точка 4а), т.е. произтичат от съсобствеността. Претенции за наем между съделителите, вкл. и за наем в хипотезите на чл. 57 СК, когато такъв е бил определен от съда, не могат да бъдат заявявани по реда на чл. 346 ГПК.

В настоящия случай предмет на съдебна делба е недвижим имот, представляващ семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност прекратена с развод, и предоставено с бракоразводното решение за ползване на съпруга упражняващ родителските права, без да е определен наем на основание чл. 57, ал. 2 СК, поради което облигационните правоотношения между бившите съпрузи във връзка с ползването на идеалната част от апартамента на съпруга, лишен от възможността да ползва собствената си 1/2 идеална част, се уреждат по чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е необходимо отправянето на нарочна писмена покана.

А и в случая със сила на пресъдено нещо е признато за установено между страните, че претендираното обезщетение за процесния период се дължи на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Това е така, защото първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е уважен за сумата 3535, 10 лв. Спорен е въпросът за размера на обезщетението, както и дали вземането за част от претенцията е погасено по давност.

За периода от 21. 10. 2016 г. до 28. 10. 2021 г.(първото проведено открито заседание след допускане на делбата) ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствената си 1/2 идеална част от апартамента на основание влязлото в сила решение 4 по чл. 56 ЗС, с което жилището е било предоставено за ползване на съпругата и двете родени от брака непълнолетни деца, като родителските права върху по-голямата дъщеря на страните от 03.09.2021 г. до 11.09.2021 г. (навършване на пълнолетието й) са били предоставени при бащата и същата не е живяла в апартамента от 03.09.2021 г. до 28.10.2021 г.