Решение № 4622 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4622 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20261100505234 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. Ц. Х. срещу отказ, обективиран в Уведомление изх. № 03397/16.03.2026 г. на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 на КЧСИ, за прекратявяне на производството по изп.д.№ 20197810400301. В жалбата си излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното действие на съдебния изпълнител, като се твърди, че в периода 03.01.2023 г. – 03.01.2025 г. не са искани и не са извършвани каквито и да е изпълнителни действия. Поради бездействието на взискателя, което е продължило повече от две години, сочи, че са налице предпоставките за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, като отказът на съдебния изпълнител счита за неправилен и незаконосъобразен, като моли да бъде отменен. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата – „БАНКА ДСК“АД, в който оспорва същата, като я счита за неоснователна. Оспорва да са налице предпостанките за настъпването на перемпция, тъй като в периода от образуване на изпълнителното дело до момента на отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството са извършвани регулярни изпълнителни действия. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани мотиви по жалбата от ЧСИ Г.Д., в които поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, като твърди, че в хода на изпълнението са били извършвани непрекъснато действия, включително и от съдебния изпълнител, с оглед овластяването му по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Излага доводи, че хипотезата на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК е приложима при явно дезинтересиране от страна на взискателя от изпълнителния процес.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и становищата по нея и 1 като обсъди материалите по делото, включително и съдържащите се в преписката по изпълнителното производство, намира за установено средното от фактическа и правна страна.

Жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство се явява процесуално допустима, депозирана в установения срок за това и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване, като атакуваното действие на съдебния изпълнител попада сред изрично изброените, подлежащи на съдебен контрол съгласно нормата на чл. 435 ГПК.

Разгледана по същество жалбата се явява и основателна по следните съображения:

Видно от преписката по приложеното изпълнително дело, била е депозирана молба от длъжника Ц.М.с вх. № 06908/30.08.2021г., в която е заявил искане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, на основание разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С Уведомление изх. № 03397/16.03.2026 г. по изп.д.№ 20197810400301 на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, длъжникът Й. Х. е уведомен, че по искането му за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е постановен отказ, тъй като не са налице законоустановените предпоставки за това.

Прекратяването на изпълнителното производство при наличието на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само констативно значение, а извършваните след прекратяването на производството действия по изпълнението се считат за невалидни. При това положение и с оглед предоставяне защита от неоснователно засягане имуществената сфера на длъжника чрез действия по принудителното изпълнение, същият разполага с правен интерес да поиска прекратяването на производството чрез нарочен акт на съдебния изпълнител. Още повече, че на основание чл. 433, ал. 3 ГПК, при прекратяване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител дължи вдигане на наложените възбрани и запори върху имуществото на длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в период от две години. В съдебната практика е прието, че за настъпването на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са приложими правилата относно погасителната давност на подлежащото на принудително изпълнение вземане.

Същински изпълнителни действия са предприетите по инициатива на взискателя, приложими и по отношение на института на погасителната давност, а именно насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната законова разпоредба давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Видно от преписката по приложеното изп.д.№ 20197810400301 по описа на ЧСИ 2

Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, извършвани са същински действия по изпълнението по инициатива на взискателя срещу длъжника Й. Х., както следва – наложен на 31.05.2019 г. запор върху наличностите по банковите сметки на длъжника в ОББ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД; наложена на 01.03.2021 г. възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, а именно – ½ идеална част от 4/27 идеални части от дворно място, находящо се в с. Казичане, СО – Район Панчарево; наложен на 30.11.2021 г. запор върху банковите сметки на длъжника в ОББ АД; насрочен опис на възбранения имот с призовка за принудително изпълнение от 25.05.2022 г.; наложен на 03.01.2023 г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „ДАНИМИРА“ЕООД въз основа на молба от 06.10.2022 г.; депозирана на 03.01.2025 г. молба от взискателя БАНКА ДСК АД за извършване на актуални справки за трудово договори, притежавано от длъжника движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, въз основа на която е наложен запор от 10.01.2025 г. върху вземанията на длъжника от „Еконт Финансови Услуги“ЕООД.

При така възприетата фактическа обстановка съдът приема за установено, че между двете действия по изпълнението, а именно – депозирането на молба от взискателя от 06.10.2022 г. и налагането в приложение на посочения в нея изпълнителен способ на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „ДАНИМИРА“ЕООД и извършеното последващо изпълнително действие от взискателя чрез насочване на изпълнението върху установеното имущество на длъжника по изисканите справки, а именно с молба от 03.01.2025 г., въз основа на която е наложен запор върху вземанията на длъжника от „Еконт Финансови Услуги“ЕООД на 10.01.2025 г., е изтекъл период повече от две години, поради което към 13.03.2026 г. – датата на депозирането на молбата, е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. В тази връзка следва да се има предвид, че при изчисляване на срока в периода на бездействие от страна на взискателя, като начална дата следва да се има предвид датата на депозираната от него молба, в която сочи съответния изпълнителен способ, като в случая молбата от 06.10.2022 г. и съответно крайната дата е депозираната от него молба от 03.01.2025 г., като без значение е действителното прилагане на способа и в кой момент е бил приложен от съдебния изпълнител въз основа на открито имущество на длъжника след извършване на съответните справки относно проучването му.

При това положение жалбата се явява основателна, като следва да бъде постановена отмяна на атакуваното разпореждане.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Й. Ц. Х. отказ, обективиран в Уведомление изх. № 03397/16.03.2026 г. на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 на КЧСИ, за прекратявяне на производството по изп.д.№ 20197810400301 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4