Определение № 2971 от 25.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2971 гр. Варна, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501181 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. Н., ЕГН **********, срещу определение №4845/10.04.2025г. по гр. дело №8132/2024г. на ВРС , 26-ти състав, с което е оставена без уважение молбата от 13.03.2025г. на С. Н. чрез адв. Ж. за изменение на Решение №736 от 04.03.2025г. по същото дело на ВРС в частта за разноските, чрез увеличаване на размера на дължимия от ответника в полза на адвоката на ищеца хонорар по чл.38, ал.2 от ЗАдв до общо 1000лв., на осн. чл.248 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението на ВРС. Първоинстанционният съд не е приложил комплексния критерий по преценка на фактическа и правна сложност на делото, не е спазил изискването на чл.36, ал.2 от ЗА за справедливо възмездяване на адвокатския труд и се е отклонил от практиката на ВКС по приложението на тези институти.

Решението по дело С-438/2022г. на СЕС е тълкувано неправилно от ВРС, защото неговият смисъл е да не бъде обвързан съда от размерите в Наредба №1/2004г., а да присъди обоснован и справедлив, съобразно вида на спора, интереса, обема предоставена защита и други фактори, размер на възнаграждението за защита пред съда, в който смисъл цитира съдебна практика. ВРС дори не е съобразил Наредбата на ВАдвС като ориентир за хонорара на пълномощника на ищеца, тъй като съобразно интереса по делото минималното възнаграждение възлиза на 668лв., а ВРС е присъдил едва 300лв. по реда на ЗАдв. Сумата от едва 300лв. за адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца не съответства нито на сложността на делото, нито на извършените действия по защита на клиента, нито на другите критерии при 1 определяне на дължимия размер на вземането. По същество моли за отмяна на определението по чл.248 ГПК и увеличаване на хонорара по чл.38, ал.2 ЗАдв в полза на адвоката на ищеца до 1 000лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна депозира отговор, с който излага становище за недопустимост на жалбата (защото е подадена от ищеца, а не от адвоката му, като правоимащ по чл.38 от ЗАдв), евентуално за нейна неоснователност, поради правилно прилжение от ВРС на закона и съдебната практика относно адвокатските възнаграждения, в т.ч. на решението на СЕС, с оглед на което Наредба №1/2004г. на ВАдвС не е задължителна за съда и той може да присъжда и по-ниски възнаграждения от предвидените в нея. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което следва да бъде разгледана.

Възражението за недопустимост не се споделя от въззивния съд, защото страна по делото е именно ищецът-жалбоподател и точно той е легитимиран да обжалва акт на първоинстанционния съд по чл.248 от ГПК. Без значение е фактът, че в хипотези на чл.38 от ЗАдв сумата се следва директно на адвоката, доколкото този ред указва начина на изпълнение на задължението на страната, задължена за разноски, но не променя страните по делото по см. на чл.26 от ГПК и не води до легитимация на пълномощник да подава жалби по делото в лично качество.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на С. Н. за осъждане на отв. В. В. да му заплати следите суми: 3380лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по споразумение от 2.12.2022г. по т.д. №434/22г. на ВОС; 707.85лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 3 380 лв. за периода от 23.09.2022г. до 28.06.2024г.; и законната лихва върху главницата от 3 380лв. от 29.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата.

Защитата на ищеца по делото е осъществена от пълномощника му адв.

В. Ж. въз основа на пълномощно и договор за правна защита и съдействие, съдържащ договореност по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв и подписи на адвокат и клиент. Защитата на ищеца чрез пълномощника му се изразява в: подаване на искова молба и на писмена молба преди о.с.з., без явяване (на пълномощника) в о.с.з.

Защитата на ответника по делото е осъществена от пълномощника му адв. В. П. въз основа на пълномощно и договор (разписка с подписи на адвокат и клиент) за платена сума от 790лв. за представителсто по делото.

2

Защитата на ответника чрез пълномощника му се изразява в: подаване на писмен отговор и представителство в о.с.з.

С решението по делото на ВРС (влязло в законна сила) главният иск е уважен изцяло за сумата от 3380лв., ведно със законната лихва от исковата молба до пълното изплащане, а акцесорният иск е уважен до сумата 300.80лв., над която до претендираните 707.85лв. е отхвърлен. На ответника е присъден адв. хонорар от 0.79лв., съразмерно с отхвърлената част от интереса, при номинално дължим размер на възнаграждението от 790лв., а в полза на ищеца по реда на чл.38, т.3 от ГПК - сумата от 300лв., приета за номинално дължима.

С обжалваното определение подадената молба чл.248, ал.1 от ГПК е била оставена без уважение поради съответствието на присъдения хонорар с изискуемите критерии за преценката му.

При тези данни и дължимата от въззивния съд преценка на първо място следва да се посочи, че съобразно задължителното за българските съдилища Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на СЕС и практиката на ВКС, основана на него (Определение №343/15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС; Определение №3822/01.08.2024г. по ч.гр.д. №1542/2024 г. на 3-то ГО на ВКС и други), при направено възражение за прекомерност на адв. хонорар или при служебното определяне на такъв в предвидените в ГПК случаи, сред които са и хипотезите на чл.38 ЗАдв, НМРАВ от 2004г. не следва да бъде прилагана директно от съда, а следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, видът и обемът на предоставената защита от конкретната страна, споставено и с другата в рамките на съответното производство, броят на заседанията с участието на пълномощниците, извършените на тях действия, и други конкретни. И към настоящия момент не е налице нова и различна действаща нормативна регламентация на въпроса, при което съдът следва да изхожда от посочените релативни критерии при определянето на дължимите от страните по делото разноски в посочените случаи. А минималните прагове в Наредба №1/2004г. могат да бъдат съобразявани като коректив при преценката, съвкупно и с останалите релевантни показатели.

В настоящия случай, както се посочи, с решението по делото в полза на ответната страна е определен като принципно дължим и доказан адв. хонорар от 790лв., от който съобразно с отхвърлената част от интереса и чл.78, ал.3 от ГПК е присъдена сумата от 0.79лв. В тази част не е било искано изменение на решението относно разноските. В същото време в полза на ищцовата страна е определен като принципно дължим адв. хонорар от 300лв. по реда на чл.38, т.3 от ГПК, колкото е и присъден съобразно чл.78, ал.1 от ГПК. Установява се от материалите по делото, че страните по делото са един ищец и един ответник, всеки с по един пълномощник; чрез адв. Ж. е изготвена и подадена съдържателна искова молба с приложени писмени доказателства, като аналогично чрез адв. П. е изготвен и депозиран мотивиран отговор също с приложени писмени доказателства; в единственото о.с.з. пред ВРС, протекло без събиране на гласни и експертни доказателства, адв. Ж. не е могъл да се 3 яви, а е подал писмена молба, като в същото о.с.з. адв.П. осъществил представителство на ответника. Само по себе си делото не е с висока правна или фактическа сложност. При тези данни настоящият състав преценява, че проявената от двамата адвокати процесуална активност в защита на страните е съпоставима по вид и по обем (крайният резултат по делото не е решаващ с оглед дължимата по ЗАдв престация от пълномощника). Поради това в случая, съобразно меродавните критерии, обсъдени по-горе, следва възнаграждението по чл.38, ал.1, т.3 вр. ал.2 от ЗАдв на ищеца и това по чл.78, ал.3 от ГПК на ответника да бъдат също еквивалентни като номинално дължим размер по делото. Така принципно дължимият в полза на адвоката на ищеца хонорар за пред ВРС в случая въззивният съд определя на 790лв. (т.е. в размер дори над минималния по Наредба №1/2004г., отчитан като коректив, но оправдан, след като насрещната страна също е оценила труда на адвоката си в такъв размер, а съдът го е зачел). При тази база, съизмерена с уважената част от интереса по делото, се достига до подлежаща на заплащане сума в размер на 711.34лв. по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗАдв.

Предвид изложеното и частичното несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде частично отменено с присъждане възнаграждение до общо 711.34лв., респ. потвърдено в останалата му част до целия претендиран хонорар от страната.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4845/10.04.2025г. по гр. дело №8132/2024г. на ВРС, 26-ти състав, с което е оставена без уважение молбата от 13.03.2025г. на С. Н. чрез адв. Ж. за изменение на Решение №736 от 04.03.2025г. по същото дело на ВРС в частта за разноските, чрез увеличаване на дължимия от ответника в полза на адвоката на ищеца хонорар по чл.38, ал.2 от ЗАдв, в частта за разликата над 300лв. до 711.34лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. И. В., ЕИК**********, да заплати на адв. В. Ж. – САК, разликата над 300лв. до 711.34лв. - дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца пред ВРС, на осн. чл.248 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.3 вр. ал.2 от ЗАдв.

ПОТВЪРЖДАВА определение №4845/10.04.2025г. по гр. д. №8132 за 2024г. на ВРС, 26-ти състав, в останалата му част, на осн. чл.248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5