Решение № 68 от 07.08.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 200/2026
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 07.08.2026
- В сила
- 07.08.2026
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Емил Димитров Стоев, Светлана Кънчева Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 318, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Разград, 07.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263300600200 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия против присъда рег.№31/30.04.2026 г. по Наказателно дело частен характер № 20263330200008 по описа за 2026 година на Районен съд – Разград.
Постъпила е жалба (вх. №5859/15.05.2026 г. на РС Разград) от подс. Н.
И. Г., чрез защитника адв. А. В. В., ШАК против присъда рег.№31/30.04.2026 г. по НЧХД №8/2026 г. на РС Разград.
Оплакването е, че присъдата в частта, с която подс. Г. е признат за виновен, осъден да заплати обезщетение и разноски е незаконосъобразна.
Искането е съдът да отмени присъдата в обжалваната част и постанови оправдателна присъда.
В допълнително изложение (постъпило с вх. №6600/01.06.2026 г. на РС Разград) се изтъква, че обвинението и присъдата се крепят на видеозапис, на който лице в гръб отправя думи към нарочно приближаващ и търсещо 1 конфронтация друго неустановено лице, което снима, без съгласието и разрешението на първия. По делото не е установено кой е снимащият и кой е сниманият човек в гръб. Не е установено, че записите са направени именно от тъжителя и са заснети от неговия телефон.
Защитникът изтъква, че съдът приел представен от тъжителя СD - диск съдържащ видеозаписи, без да съобрази, че подсъдимият не го е виждал, не се е запознал с информацията в него и не знае какво съдържа, за да може наймалко своевременно да организира защита си, като по този начин нарушил правото му на защита.
Адв. В. посочва, че разпитаните по делото свидетели полицейски служители не си спомняли да са посещавА. сигнал за обида и заплаха, заявили, че са издА. протоколи за предупреждение и на двете лица, заварени при отработване на сигнала, като не е ясно кой кого, как и дА. е обиждал или заплашвал.
Разпитаният свидетел, доведен от тъжителя, не бил очевидец на действията описани в тъжбата и се установило, че не за първи път е такъв по дела заведени от тъжителя, имал близки отношения с тъжителя и показанията имА. белези на услужливост.
Защитникът изтъква, че подсъдимият е добросъвестен член на обществото с висше образование и никога не е осъждан, няма криминални регистрации и не е административно наказван по чл. 78 а от НК.
Счита, че не е конкретизирано точно изпълнителното деяние. Не се доказва субективният признак на престъплението - пряк умисъл подсъдимият да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици, да е съзнавал, че отправя обида в присъствието и на трети лица, като няма доказателства за такива.
Адв. В. намира, че не е доказано, че сумата 400 евро отговаря като компенсация, за това, че тъжителят се е почувствал унизен и компрометиран.
Счита, че последният нито се е почувствал унизен, нито компрометиран.
Поддържа се искането за отмяна на присъдата в обжалваната част и постановяване на оправдателна, отхвърляне на гражданския иск и присъждане на разноски.
2
В съдебно заседание адв. В. – защитник на подсъдимия заявява, че цялото обвинение за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК се крепи единствено на един технически запис, предаден в съдебно заседание лично от тъжителя и липсва съвкупност от други годни доказателствени източници разпити на свидетели и други подкрепящи обвинението. Според защитникът, съдът противно на закона, придал самодостатъчна доказателствена стойност на представения файл, като смесил техническите констатации с правните изводи. Изтъква, че записът, предоставен в съдебно заседание лично от тъжителя, има характер на частно генериран случаен запис. Но първоинстанционният съд приел, заключението по видеотехническата експертиза, че записът не е манипулиран, като автоматично доказателство за вината на подсъдимия. Адв. В. намира, че от заключението на вещото лице, не може да се приеме за доказано кой е изрекъл думите, при какви обстоятелства, нито че изключва възможността записът да е започнал целенасочено след предходна тежка провокация от самия тъжител. Защитникът счита, че е нарушена императивната норма на чл. 303, ал. 1 от НПК, че присъдата не може да почива само на предположения. Сочи, че не е изследван въпросът какво се е случило преди записа. Моли съда Н. Г. да бъде признат за невинен, като бъде отхвърлен изцяло гражданският иск и да се потвърди присъдата в останалата част. Претендира за присъждане на направените разноски.
Препис от жалбата е връчена на тъжителя Ю. С. Р. на 08.06.28 г. и не са постъпили възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание адв. И. – повереник на тъжителя Ю. С. Р. заявява, че кой е снимащия и кой е снимания е безспорно установено в събраните по делото доказателства. От приложена справка от телефон 112 се установява, че тъжителят е този и от неговия телефон е изпратено съобщение за този проблем с подсъдимия. С явяването на служителите на МВР са установили самоличността на Н. Г., че това е лицето, от което се оплаква тъжителя, че му е нанесена обида, казвайки два пъти „мухльо“. Според повереника, от видеозаписа, безспорно се установява обръщение към тъжителя „мухльо“.
Адв. И. посочва, че записът е гледан от свидетелката K. Г., която потвърждава нанесените емоционални щети на тъжителя, който ако не се бил засегнал, не би се обадил на 112. Моли съда да потвърди присъдата. Претендира за 3 присъждане на разноски.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица по чл. 318, ал. 4 НПК.
С обжалваната присъда Районен съд Разград признал подсъдимия Н.
И. Г. за виновен в това, че на 22.07.2024 г. в гр. Шумен е казал унизителни думи за честта и достойнството на Ю. С. Р. от гр. Шумен в негово присъствие, обръщайки се към него с думите: „Какво правиш бе мухльо?“ и „Какво става мухльо“? – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 511,29 евро.
Осъдил подсъдимия Н. И. Г. да заплати на Ю. С. Р. с ЕГН ********** сумата от 400,00 евро като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2024 година до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, като в останалата му част до 50 000 лева /25 564,60 евро/ отхвърлил гражданския иск като неоснователен в тази му част.
Признал подсъдимия Н. И. Г. за невиновен в това, че на 22.07.2024 г. в гр.
Шумен се е заканил на Ю. С. Р. с престъпление срещу неговата личност, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и го оправдал по повдигнатото обвинение.
Отхвърлил предявения граждански иск от Ю. С. Р. срещу подсъдимия Н.
И. Г. за заплащане на сумата от 50 000 лева /25 564,60 евро/ като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК като неоснователен.
От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
4
Подсъдимият Н. И. Г. е български гражданин, *** в гр. Шумен, живее в същия град, не е женен, не е осъждан.
Г. не бил регистриран като извършител на престъпления в регистрите на МВР, няма данни да е извършвал противообществени прояви (справкал. 100 от НОХД №8/26 г.).
Тъжителят Ю. С. Р. живеел в гр. Шумен.
Н. И. Г. и Ю. С. Р. не се познавА..
На 22.07.2024 г., около 18, 48 ч., тъжителят Ю. Р. бил в района около сградата на „Съдебна медицина“ в гр. Шумен. Там видял подсъдимия Н. Г., който стоял в близка алея и според твърденият в тъжбата уринирал. Р. започнал да снима с мобилния си телефон и се доближил до подсъдимия.
Подсъдимият Г. се обърнал към него с думите: „К'во правиш бе мухльо?“, Р. отвърнал с въпросителното „А?“, а подс. Г. му казал: „К'во става мухльо?“ и тъжителят отвърнал „Нищо. Как е?“, подсъдимият отвърнал „Добре е. А ти?“, Р. му отвърнал: „Добре“, а след това подсъдимият му казал: „Искаш ли да те пообия от бой?“. Тъжителят попитал: „Какво съм ти направил?“ и отминал.
След това се обадил на тел. 112 и заявил, че е обиждан и заплашван и е направил видео. На мястото бил изпратен полицейски екип – св. К. К. и св. А.
Б., служители на РУ на МВР Шумен, които съставили протоколи за предупреждение на подсъдимия и на тъжителя (приложена по НОХД №78/25 г. на РС Нови Пазар). Служителите на МВР изготвили докладна записка (приложена по НОХД №78/25 г. на РС Нови Пазар), в която отразили, че след подаден сигнал от тъжителя на тел. 112, са посетили местопроизшествието и съставили предупредителни протоколи на двамата.
Подсъдимият бил разстроен от станалото и разказал за случая на св. Г..
Показал и заснетото на телефона му видео.
Описаната фактическа обстановка е безспорно установено от показанията на св. Г., писмените доказателства, преписка №1729р21777/23.07.2024 г., справка от МВР, заключението по назначената техническа експертиза.
Видно от заключението по видео-техническа експертиза, представения оптичен носител на информация, „Verbatim“, CD-R, 52х, 700 MB съдържа 2 видео файла във формат „.MP4 File” и 2 снимкови файла във формат „JPG 5 файл“, не се установяват следи от манипулация/намеса, прибавки, поправки и добавяния върху записаната информация. Видео файловете са от мобилно устройство /вероятно мобилен телефон/. В снимките е вкопирана информация за дата, часово време и наименование на камерата „1РС“. Видеозаписите обхващат период от 18:48:43 ч. до 18:49:21 ч. и от 19:14:12 ч. до 19:14:29 ч. на 22.07.2024 г. според вкопираната информация.
От материА.те по преписката на РУ МВР Шумен, показанията на свидетелите, отразеното в предупредителните протоколи, видео файловете по безспорен начин е установено времето и мястото на извършване на деянието.
От представените видео файлове, за които е установено, че не са манипулирани се установява, че на посочената дата, подс. Г. е отправил към тъжителя Р. думите: „К'во правиш бе мухльо?“ и „К'во става мухльо?“.
Съдебният състав намира, че безспорно на видеозаписа е подсъдимият и от съдържанието на записа се установява, че е отправил към тъжителя процесните думи.
Видеозаписът може да се ползва в процеса на доказване. Вярно е, че вероятно е направен без съгласие на подсъдимия и може да се твърди, че е в нарушение на правата му, макар че е на публично място и при приближаването си, тъжителят отклонява камерата настрани. Но независимо че може да накърнява право на личен живот, то целта разкриване на престъпление, следва да има приоритет.
Неоснователно се твърди, че видеозаписа няма доказателствена стойност. Записът отразява картина от мястото и времето на инцидента. И в обаждането си на тел. 112 тъжителят сочи, че е извършил видеозапис.
Техническата автентичност на веществените доказателства е потвърдена от заключението на вещото лице. Лицето е посочено от тъжителя на служителите на МВР отзовА. са на сигнал на тел. 112, самоличността на подсъдимия е безспорно установено и съдебният състав счита, че е безспорно, че именно подс. Г. е заснет и на двата видео файла представени по делото и е безспорно установено, че е изрекъл инкриминираните думи по отношение на тъжителя.
Голословно е твърдението за нА.чие на провокация от страна на тъжителя. В хода на съдебното следствие не се твърдят такива факти, не се установяват и от събраните доказателства. От видеозаписа се установява, че тъжителят преминава покрай подсъдимия и той го спира с думите: „К'во 6 правиш бе мухльо?“. Поведението на тъжителя Р. след това не може да се определи като провокативно, докато поведението на подсъдимия Г. продължава да ескА.ра до въпроса: „Искаш ли да те пообия от бой?“.
Безспорно е установено, че на 22.07.2024 г. подс. Г. се обърнал към тъжителя Р. с думите: „Какво правиш бе мухльо?“ и „Какво става мухльо?“. С това деяние подсъдимият Н. И. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, тъй казал унизителни думи за честта и достойнството на Ю. С. Р., в негово присъствие.
Разпечатката съдържа 58 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b6e25d3-d252-408b-afbb-898340a7738f