Решение № 2777 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2777 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330101128 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление – Пловдив, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца следните суми: 872,42 лева – главница, представляваща изплатено от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД застрахователно обезщетение за имуществени вреди във връзка с щета № **;

320,53 лева – мораторна лихва върху сумата от 872,42 лева за периода от 15.11.2020 г. до 16.01.2025 г.; 129,12 лева – главница, представляваща разходи за транспорт с автомобил на Пътна помощ; 60,89 лева – мораторна лихва върху сумата от 129,12 лева за периода 29.11.2020 г. до 20.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на основание договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № **, лек автомобил „**“ с рег. № ** е застрахован при ищеца за периода от 02.10.2019 г. до 01.10.2020 г.

Сочи се, че на ** г., около 12,15 часа, на ** в посока от гр. Пловдив към автомагистрала „Тракия“, преди отбивката за с. **, управляваният от водача К.

Й. Т. автомобил с рег. № ** попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това, по процесното МПС били нанесени повреди на гума – предна, дясна ** и джанта лята – предна дясна **. След 1 настъпване на застрахователното събитие била използвана пътна помощ за транспортиране на автомобила до автосервиз. Застрахователят бил уведомен, съответно била образувана преписка по щета № **. Във връзка с извършения ремонт на автомобила и транспорта му с автомобил на Пътна помощ, ищцовото дружество изплатило следните суми: 540,40 лева на „Кардинг ПДР Тийм“ЕООД с преводно нареждане на 30.07.2020 г.; 54,78 лева на „*“ ЕАД с преводно нареждане на 30.07.2020 г.; 277,24 лева на „Авиотехника“ ЕООД с преводно нареждане на 30.07.2020 г.; 129,12 лева на УС на СБА с преводно нареждане на 29.07.2020 г. Поддържа се, че общата сума, която ищецът платил по процесната щета възлиза на сума в общ размер на 1001,54 лева, от която:

872,42 лева, представляваща стойността на извършените разходи за ремонт на автомобила и 129,12 лева, представляваща разходите за транспорт с автомобил на Пътна помощ.

Твърди се, че до ответника била изпратена регресна покана с изх. № ** г. за сумата от 872,42 лева. Същата била връчена на ОПУ – Пловдив на дата 30.10.2020 г. Плащане не постъпило в посочения в поканата срок за доброволно изпълнение, който изтекъл на 14.11.2020 г., поради което се претендира и мораторна лихва в размер на 320,53 лева за периода от 15.11.2022 г. до 16.01.2025 г., начислена върху сумата от 872,42 лева.

Излага се, че до ответника била изпратена и регресна покана с изх. № ** г. за сумата от 129,12 лева. Същата била връчена на ОПУ – Пловдив на дата 13.11.2020 г. Плащане не постъпило в посочения в поканата срок за доброволно изпълнение, който изтекъл на 28.11.2020 г., поради което се претендира и мораторна лихва в размер на 60,89 лева за периода от 29.11.2020 г. до 20.12.2024 г., начислена върху сумата от 129,12 лева. Предвид изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление – Пловдив, с който оспорва исковете по основание и размер.

Ответникът счита, че не са налице предпоставки за възникване на суброгационното право на ищеца по отношение на АПИ. Оспорва факта на настъпване на описаното в исковата молба ПТП с посочения механизъм и твърдените последици.

Възразява, че липсвал документ, удостоверяващ настъпване на събитието от страна на контролните органи на МВР. Оспорва размера на процесните вреди и причинната им връзка с описания в исковата молба пътен инцидент. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния автомобил, както и наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца.

С оглед изложеното, счита за неоснователни предявените искове и моли за отхвърляне на същите. Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено 2 от фактическа страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

Застрахователното правоотношение се установява от представената по делото многогодишна кобинирана полица по автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна полица № **, със срок на действие от 02.10.2019 г. до 01.10.2020 г.ведно с общи условия, която е действала към момента на твърдения инцидент и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

За настъпването на въпросния инцидент са събрани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля К. Т. /водача на МПС/. От показанията на свидетеля се установява, че през лятото на 2020 г. е управлявал лек автомобил „**“, който бил собственост на фирмата, в която работил. Управлявал авбомобила посока към автомагистрала „Тракия“, когато на моста преди с. ** попаднал в необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което една от гумите на автомобила била срязана. Таблото на автомобила му сгинализирало, че има проблем. Веднага позвънил на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, откъдето го посъветвали да се обади на телефон 112. Изпратили му пътна помощ, с която придвижили автомобнила до застрахователя.

Съдът кредитира дадените от свидетеля Т. показания, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети от свидетеля, непротиворечиви са и същите кореспондират със съвкупния доказателствен материал по делото.

На **г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, служител на застрахованото дружество – св. К. Т. е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото декларация и опис – заключение по щета № **/**г. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил. Същите са били определени на стойност 1001, 54 лева, от която сума: 872, 42 лева –стойност на извършените разходи за ремонт на автомобила и 129, 12 лева – разходите за транспорт с автомобил на пътна помощ /л. 12 – 26 от делото/.

По делото е прието като неоспорено от страните заключение на вещото лице М. по допуснатата от съда съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен 3 анализ, експертът е дал категорично становище, че е възможно при попадане на предно дясно колело в дупка върху асфалтова настилка, да бъдат увредени предна дясна джанта и предна дясна гума. Описаните повреди са типични при такъв вид произшествие. При механизма на произшествието, за които има данни по делото, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен

Видно от заключението, размерът на общата сума, необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил, считано към датата на ПТП – **г. възлиза в размер на 584, 23 евро.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства относно факта на настъпване на ПТП, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от експертното заключение по приетата САТЕ.

Безспорно по делото се установи, че на ** г., около 12,15 часа, на ** в посока от гр. Пловдив към автомагистрала „Тракия“, преди отбивката за с. **, управляваният от водача К. Й. Т. автомобил „**“ с рег. № ** попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това, по процесното МПС били нанесени повреди на гума – предна, дясна ** и джанта лята – предна дясна **, като ищецът е заплатил сумата от 540,40 лева на „Кардинг ПДР Тийм" ЕООД с преводно нареждане на 30.07.2020 г.; сумата от 54,78 лева на „*" ЕАД с преводно нареждане на 30.07.2020 г.; сумата от 277,24 лева на „Авиотехника" ЕООД с преводно нареждане от 30.07.2020 г., както и сумата от 129,12 лева на УС на СБА с преводно нареждане на 29.07.2020 г.

По делото се установи, че единствената причина за увреждането на процесното МПС е била преминаването му през необезопасена дупка на пътното платно. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на търсената сума. Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

4

Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат, като твърдението на ответника остана голословно.

Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.

Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно за сумата в общ размер на 1322,07 лева, от която: 872,42 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № **, сумата от 320,53 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 16.01.2025 г.; сумата от 129,12 лева, представляваща разходите за транспорт с автомобил на Пътна помощ и сумата от 60,89 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.11.2020 г. до 20.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.