Решение № 3031 от 03.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3031 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501232 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №161454/27.07.2020г. по гр.д. № 38755 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 126-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , ч е Т. А. А., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите , както следва: сумата от 3213,77в., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 01.03.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 133 в гр.София, ж.к. ****, абонатен № 84242 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 54,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 01.03.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на дяловото разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 133 в гр.София, ж.к. ****, абонатен № 84242 за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 12591/2019г. на СРС, като Т. А. А., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски от 552,90лв. по заповедно дело и по исковото дело; като неоснователни са отхвърлени исковете за сумата от 369,83лв.и за сумата от 10,74лв. представляващи лихва за забава съответно на главница за топлинна енергия и на главница за цена на дялово разпределение за периода до 21.12.2019г.

С Определение от 02.12.2021г. СРС е оставил без уважение молба на Т.

1

А. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5113707/14.08.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Т. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к. ****, ап. 133 и съдебен адрес: адв.

С., гр. София, ул. ****, офис 3 . в частта, в която исковете са уважени.

Изложила е съображения, че решението не е валидно, не е допустимо, постановено било от некомпетентен орган, противоречало на правовия ред, а и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че заповедта за изпълнение е нищожна, че събраните доказателства не установяват, че е потребила енергия в количества и на стойност, за които са уважени исковете, че доставена енергия съответства на необходимото качество, нямало валидно облигационно правоотношение между страните, не била искала доставката на енергията, поради което и не дължи плащането й. Посочила е, че ОУ нямали юридическа стойност, клаузите им били неравноправни, нарушавали правилата на Конституцията, такива били и разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване. Придобиването на правото на ползване/собственост върху имота не водело до възникване на облигационно правоотношение между страните, ОУ не можело да се приемат мълчаливо и разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следвало да се прилага. Вземането за дялово разпределение било за чуждо право. Не бил поръчвал услугата доставка на енергия. Измервателния уред не бил поставен на границата на собствеността, технологични разходи не били отчислявани коректно, разходите за отчитане на уредите следвало да за сметка на ищеца, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на топла вода противоречал на физическите закони, абонатната станция не отговаряла на технически изисквания, не се дължали лихви върху прогнозни суми, счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД не били редовни и не можели да служат като годни доказателства за установяване на вземанията. В случая топлоснабдителната система в сградата позволявала потребление при отворени всички отоплителни тела, а това не било установено по делото, напротив в сградата имало демонтирани отоплителни тела, инсталираната мощност била ирелевантна. Не следвало да се кредитират заключенията по съдебните експертизи, те били неправилни. Не била изпаднала в забава за плащането на главниците. Претендирала е разноски.

Въззиваемият-ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ****, в предоставения срок за отговор е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски за адвокат.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия - ищец – „Т.С.“ЕООД , ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2

2017692/05.07.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** срещу Т. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к. ****, ап. 133 , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено съществуване на вземанията му срещу ответника за заплащане на сумата от 3213,77в., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -01.03.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 133 в гр.София, ж.к.

****, абонатен № 84242 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 54,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 01.03.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на дяловото разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 133 в гр.София, ж.к.

****, абонатен № 84242 за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г. , сумата от 369,83лв.и сумата от 10,74лв. представляващи лихва за забава на плащането съответно на главница за топлинна енергия и на главница за цена на дялово разпределение за периода до 21.12.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 12591/2019г. на СРС,, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и е клиент на топлинна енергия, потребила е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължала възнаграждението за дяловото й разпределение, изпаднала в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Т. А. А., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор не е депозирала такъв по исковото дело, в хода на заповедно дело е депозирала възражение, сочещо че лихвата за забава е начислена в нарушение с чл. 86 от ЗЗД. В о.с.з. от 02.07.2020г. пред СРС е направила възражение за погасяване на задълженията по давност, посочила е че не била потребител и не била потребила енрегия в количества и на стойност, за които са предявени исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца- „Т.С.“ЕООД , ЕИК **** е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 12591/2019г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3016020/01.03.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Т. А. А., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД сумата от 3213,77в., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -01.03.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 133 в гр.София, ж.к. ****, абонатен № 84242 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 54,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -01.03.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на дяловото разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 133 в гр.София, ж.к. ****, абонатен № 84242 за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г. , сумата от 369,83лв.и сумата от 10,74лв. представляващи лихва за забава на плащането съответно на главница за 3 топлинна енергия и на главница за цена на дялово разпределение за периода до 21.12.2019г, както и съдебни разноски от 122,99лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 24.04.2019г., на 03.05.2019г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че лихва за забава е начислена в нарушение на чл. 86 от ЗЗД, на 06.06.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 05.07.2019г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 150/03.11.2005г. , съставен от нотариус З.Т., носещ подписи за страните по него и за нотариус, съгласно който на 03.11.2005г. Т. А. е закупила от Ю.Л. апартамент № 133 в гр.София, ж.к. ****.

Прието е заявление-декларация, носещ подпис за ответника, съгласно който на 30.12.2005г. Т. А. е поискала от ищеца да открие партида на нейно име за апартамент № 133 в гр.София, ж.к. ****, с абонатен № 84242 заявявайки, че домакинството й е от 2 членове.

Приети са извлечения от сметки на ищеца сочещи задължения на ответника за заплащане на процесните суми и че имот е с абонатен № 84242, за дялово разпределение на енергията начислени суми са в порядъка от 2,00лв. до 2,09лв. месечно.

По делото са приети договор от 24.09.2002г., протокол от ОС на ЕС от 22.09.2002г., в която е имота, със списък на живущи, съгласно които ОС на ЕС е избрало и възложило на Т.С.“ЕООД за срок от 2 години, срок на който се удължава с 1 година, ако нито една от страните не подаде предизвестие за прекратяването му 1 месец преди срока. Съгласно чл. 5.2. и чл. 5.3. от договора абонаментна такса е по 4,20лв. на измервателен уред, платима при годишното отчитане на уредите. В списъка на живущи е положен подпис за праводателя на ответника – Л., срещу заявено желание за монтиране на уреди на три отоплителни тела и обем на имота от 147 куб.м.

Приети са изравнителни сметки за процесния период, протоколи за отчет на уреди от 14.05.2016г. и от 27.04.2017г., от 08.05.2018г., съгласно които отчети на уреди са извършвани реално през периода, в имота има три радиатора и щранг.лира, потребява се енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, последната се отчита по водомер.

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице е посочило, че в абонатната станция има общ топломер, ежемесечно са снемани показания по него, както и ежемесечно са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца, общият топломер е преминавал периодично през метрологични проверки и е бил годен. Посочило е, че в имота е имало отоплителни тела – три радиатора с уред и една щранг-лира без уред, потрбявала се енергия за горещо битово водоснабдяване отчитана по водомер, обем на имота бил 147 куб.м. За 4 процесния апартамент реално потребената енергия за периода била на стойност от 4378,36лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Неоснователни са доводите на въззивника, че заповедта по чл. 410 от ГПК е нищожна, че решението е постановено в противоречие с правовия ред. ГПК изрично урежда възможността за снабдяване със заповед за изпълнение на задължения без за тях да са представени доказателства, издаването на тази заповед не води до неблагоприятни последици, доколкото намеса в правна сфера на длъжник по тази заповед е възможна, само ако задълженията по нея са безспорни, съответно в развилото се в последствие спорно исково производство по общите правила се установи съществуване на тези вземания. Заповедта в случая е издадена от компетентен орган и съобразно закона, поради което и доводите на въззивника за нищожност на заповедта, а и за нищожност и недопустимост на постановеното решение са неоснователни.