Решение № 21309 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21309 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110130118 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. П. С., ЕГН ********** срещу „С.К.” АД, ЕИК *****, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 23 от договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 715628, сключен на 22.07.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. - частичен иск от сумата от 79,20 лв., представляваща недължимо платени суми по нищожен договор за потребителски кредит № 715628 от 22.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът твърди, че на 22.07.2021 г. е сключил договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 715628 със „С.К.” АД, като сумата по отпуснатия кредит е в размер на 800 лв., при срок на кредита от 12 месеца, вид на вноската – месечна, ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 43,05 %, при обща сума за връщане – 808,80 лв. Посочва, че в чл. 13 от договора е предвидено договорът за кредит да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в общите условия, или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 23 от договора страните са се съгласили, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл. 13 от договора ще причини на заемодателя вреди, за което заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на 1 кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която неустойка се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. В случай, че посочената неустойка стане дължима, заемателят следва да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита. Ищецът поддържа, че му е начислена неустойка в размер на 79,20 лв., тъй като не е представил обезпечение по кредита, с което общо дължимата за връщане сума е в размер на 888 лв. Твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор в размер от 888 лв. Счита, че сключеният договор за кредит е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че не е спазена предвидената от закона форма, както и че не е предоставено копие от договора, преддоговорна информация, общи условия и СЕФ. Посочва, че не е налице съществен елемент от съдържанието на договора – ГПР по кредита. Сочи, че в договора не са посочени данни за изчисляване на ГПР, т. е. липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а освен това посоченият такъв е по-нисък от действителния, който е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорената клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение е недействителна, освен това вземането по същата е следвало да бъде включено в ГПР, като невключването на неустойката води до грешно посочен размер на ГПР, съответно до недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Излага съображения и че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.

Счита, че клаузата, с която е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение (чл. 23 от договора) е в пряко противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е и нищожна – чл. 19, ал. 5 ЗПК, а освен това с нея се заобикаля изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – с процесната клауза се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от което обаче не произтичат вреди, като не е допустимо кумулирането на подобна неустойка с мораторна лихва. Излага съображения и за неравноправност на клаузата на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото не е уговорена индивидуално – чл. 146 ЗЗП, и задължава потребителя при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка, както и че с нея се накърняват добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователното обогатяване на ответника. Счита, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. На това основание и поради нищожност на клаузата за неустойка претендира и връщане на недължимо платените суми по нея. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения.

Признава, че на 22.07.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 715628 за сумата от 800 лв. Посочва, че договорът съдържа предвидените в закона реквизити, като ищецът изрично се е съгласил с разписаните в договора клаузи. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че договорът, респ. процесната клауза за неустойка са нищожни на посочените основания. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание на 20.11.2024 г. е допуснато изменение на иска по чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по реда на чл. 214 ГПК, като същият е увеличен до сумата от 36 лв. – в пълен размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 23 от договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 715628, сключен на 22.07.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По предявените установителни искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 22.07.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 715628, съдържащ оспорената клауза на чл. 23 с посоченото в исковата молба съдържание; 2/. че оспорената клауза е нищожна на заявените с исковата молба основания - че с нея се нарушават/заобикалят изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал.

4 и ал. 5 ЗПК, че същата накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че клаузата е неравноправна.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с посочената клауза, както и че клаузата на чл. 23 от договора е индивидуално уговорена.

В случая се иска прогласяване нищожността на договорната клауза на чл. 23 от договора за потребителски кредит на различни основания и съобразявайки съдебната практика съдът приема, че се касае за обективно съединени искове, които с оглед наведените основания следва да се разгледат при условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най3 тежкото към най-лекото, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – нищожност поради противоречие на закона, включително поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави.

По делото не се спори, а се установява и от приетите писмени доказателства - договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 715628 от 22.07.2021 г. и погасителен план към него, че между „С.К.“ АД – като кредитор, и М. П. С. – като потребител, е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата 800 лв. – максимално разрешен лимит по кредитната карта, като условие за усвояване на всеки следващ транш е пълно погасяване на задълженията по предходните траншове, подаване на заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на анекс към договора за кредит, като срокът за погасяване на първия транш е 11 дни – с падеж на 02.08.2021 г., при срок на кредитната линия – 12 месеца, като главницата е дължима заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите от 43,05 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 808,80 лв.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от договора за потребителски кредит в случай, че страните са договорили обезпечение, в срок до 3 дни от подписването му, заемателят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.

13, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В чл. 23, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19 (безспорно се има предвид задължението за обезпечение, посочено в чл. 13), същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като страните се съгласяват, че неговото непредоставяне причинява на заедмодателя вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и 4 одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок обезпечението. Съгласно чл. 23, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай, че настъпи дължимостта на неустойката, потребителят се задължава да заплаща периодично начислената му неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 23, ал. 3 от договора е уговорено, че неустойката се дължи само за периода на непредоставяне на обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 13, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 13, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.