Решение № 407 от 09.12.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Русе, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария В.а

Членове:

Г. Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20224500500541 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Община Д. м., представлявана от Кмета на общината, обжалва Решение № 162 от 16.08.2022 г., постановено по гр. д. № 455/2022 г. по описа на РС Бяла, с което уволнението на Ц. П. Р. е признато за незаконно и същата е възстановена на длъжността, преди уволнението „***“ на „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ с. М., общ. Д. м.. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и предявените искове да се отхвърлят поради законосъобразност на уволнението. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемата Ц. П. Р. в писмен отговор счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли за нейното отхвърляне, а постановеното от първоинстанционния съд решение, като правилно, да бъде изцяло потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

1

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не е спорно, че същите са били в трудови правоотношения като Ц. П. Р. е заемала длъжността *** в Защитено жилище с. М., Община Д. м.. Във връзка с Решение № 944, взето на заседание на Общински съвет Д. м. с Протокол № 48/22.02.2019 г. за закриване на социалната услуга „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“, на 05.12.2019 г. ищцата получила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и считано от 05.01.2020 г. същото било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. Тъй като счела уволнението си за незаконно, предявила искове по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаването му за незаконно, неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа. С решение № 260025/07.10.2020 г. по гр. д. № 130/2020 г. по описа на Районен съд Бяла, влязло в сила на 25.02.2022 г., уволнението било признато за незаконно, а заповедта на кмета на Община Д. м. за уволнението на Ц. П. Р. – отменена като незаконосъобразна и била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – *** на „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ с. М., общ. Д. м..

По реда на чл. 345, ал. 1 от КТ, на 18.04.2022 г. Р. била уведомена от РС Бяла, че е възстановена на предишната длъжност и има право да се яви на работа за заемане на длъжността в срок от две седмици от получаване на съобщението, който изтичал на 02.05.2022 г., неприсъствен ден, поради което срокът изтичал на 03.05.2022 г. Няма спор по делото, а и видно от представените доказателства – медицинско направление от 18.04.2022 г. и болничен лист от 04.05.2022 г., ищцата се намирала във временна неработоспособност в периода 01.04.2022 г. – 15.05.2022 г., поради което е налице уважителна причина срокът да не бъде спазен. За тези обстоятелства своевременно уведомила жалбоподателя с две заявления – от 26.04.2022 г., получено от работодателя на 29.04.2022 г. и от 09.05.2022 г., с което представила болничния лист и уведомила, че на 16.05.2022 г. в 09.00 ч. ще започне да изпълнява задълженията си като *** в „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ с. М..

Не е спорно между страните, че на 16.05.2022 г. Ц. Р. не се явила на 2 адреса по седалището на ответника в гр. Д. м., бул. „Б.“ № **, в резултат на което работодателят Община Д. м. упражнил правото си по чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ и прекратил трудовото правоотношение на ищцата на длъжността *** на ЗЖЛУИ с М., поради неявяване за заемане на длъжността в срока по чл.

345, ал. 1 от КТ, за което издал процесната заповед № 380#1/16.05.2022 г. – предмет на оспорване в производството по делото.

От показанията на свидетелите И.К. и Л.В., дадени пред първоинстанционния съд, се установява, че на 16.05.2022 г. за времето от около 08.45 ч. до около 09.20 ч. заедно с ищцата и процесуалния й представител били пред сградата на „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ в с. М.. Р. имала готовност да заеме длъжността, на която била възстановена от съда, но сградата била заключена, а вратите на двата входа били затворени с синджир и катинар. Тъй като не се явил нито кметът на общината, нито негов представител, ищцата и свидетелите си тръгнали и била сигнализирана прокуратурата за неизпълнението от страна на кмета на Община Д. м. на съдебното решение за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.

Първоинстанционният съд е приел, че при липса на изрична законова разпоредба къде точно следва да се яви работникът или служителят при възстановяване на предишната работа, то следва да се счита, че това е мястото на работа, което съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ се смята, че е седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

Неправилно обаче съдът е счел, че в настоящия случай ищцата е трябвало да се яви за заемане на длъжността в с. М., където било ситуирано защитеното жилище, чийто *** била. Този довод е изведен от представеното допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 755/19.12.2012 г., видно от което за място на работа на ищцата било посочено именно Защитеното жилище в с. М., което следвало и от естеството на заеманата длъжност – *** на същото.

Настоящият състав намира този извод за неправилен. Видно от трудов договор № 160/16.08.2010 г., Ц. Р. е назначена на длъжност *** с място на работа Община Д. м., при пълно работно време от 8 часа, а Защитено жилище с. М. се явява работното място, където изпълнява трудовите си задължения. С 3 допълнително споразумение № 316/30.12.2011 г. трудовото правоотношение е изменено, като освен *** в защитеното жилище, Р. е приела да изпълнява и длъжността *** на същото, при пълно работно време от 8 часа, а като мястото на работа отново е посочено Община Д. м.. С допълнителното споразумение № 755/19.12.2012 г., на което се позовава ищцата, трудовото правоотношение е изменено по отношение продължителността на работното време, което е намалено от 8 часа на пълно работно време 7 часа, а мястото на работа е запазено в Община Д. м., Защитено жилище с. М..

На това основание уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ се явява законно, тъй като на 16.05.2022 г., след отпадане на уважителната причина за неспазване на двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ, ищцата не се е явила да заеме длъжността, на която е възстановена в предприятието-работодател по неговото седалище – гр. Д. м., бул. „Б.“ № **, където е мястото на работа.

Дори и да се приеме, че с оглед характера на работата, мястото на работа е било определено в с. М., то ищцата отново не би могла да се яви на това място за заемане на длъжността, поради факта, че Защитеното жилище, на което е била ***, е закрито и Р. знае, че такава услуга вече не се предоставя от работодателя, т. е. това място на работа, с оглед характера на самата работа, вече не съществува. Единственото място, на което Ц. Р. е следвало да се яви, за да заеме длъжността, на която е възстановена, е седалището на работодателя Община Д. м., а именно в гр. Д. м., бул. „Б.“ № **.

Изложеното налага извод за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т.

1 от КТ, поради което подлежи на отхвърляне.

Неоснователността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, предпоставя неоснователност и на иска по чл. 344, ал. 1, т.

2 от КТ, предявен от ищцата, за възстановяване на предишната работа на длъжността *** на „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ в с.

М..

Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е постановил решение, което е неправилно и следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на 4 жалбоподателя Община Д. м. следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 265 лв., от които 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. разноски за призоваване на свидетел в първата инстанция и 120 лв. юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. държавна такса за въззивната инстанция.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 162 от 16.08.2022 г, постановено по гр. д. № 455/2022 г. по описа на РС Бяла, с което са уважени исковете на Ц. П. Р. с ЕГН ********** от с. М., общ. Д. м., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. П. Р. с ЕГН ********** от с. М., общ. Д. м., ул. „Г. Б.“ № *, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 380#1/16.05.2022 г. на Кмета на Община Д. м. с ЕИК 000530529, за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „***“ на „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ с. М., общ. Д. м., като неоснователни.

ОСЪЖДА Ц. П. Р. с ЕГН ********** от с. М., общ. Д. м., ул. „Г. Б.“ № * да плати на Община Д. м. с ЕИК 000530529, гр. Д. м., обл. Русе, бул. „Б.“ № **, сумата от 265 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в 1месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5