Определение № 1070 от 07.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1070 гр. Перник, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500784 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 248 от същия кодекс.

Частното гражданско дело № 784 по опис на Окръжен съд гр. Перник е образувано по частна жалба на ответника „Макроадванс“ АД, ЕИК

201127485, против определение № 2167/22.06.2026 г. по гражданско дело № 453 по описа за 2026 г. на Районен съд – Перник, с което съдът е отказал да измени в частта му за разноските решението си по делото, под номер 316/27.04.2026г., като го отмени в частта му ,с която са присъдени разноски в тежест на молителя – ответник.

В жалбата се поддържа, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска и го е признало , като подаването на информация в централния кредитен регистър не следвало да се зачита за даване на повод за завеждане на делото от страна на ищеца, както се приемало и от съдебната практика, тъй като това вписване не прекъсва давността, а изпълнителен лист изобщо липсвал. С оглед казаното , искането до съда е да се отмени определението на РС Перник под номер № 2167/22.06.2026 г. по гражданско дело № 453 по описа за 2026 г., като разноските по исковото производство останат за сметка на ищеца.

Ищецът оспорва жалбата като неоснователна , поддържа , че определението на РС Перник е правилно и моли да се потвърди.

Жалбата е допустима , подадена в срок, от страна по делото и при внесена такса. Тя подлежи на разглеждане по същество .

1

Установено е следното:

Гражданско дело № 453 по описа за 2026 г. на Районен съд – Перник е било образувано по молба на Л. Н. Х., ЕГН **********, против „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, и искове с правно основание в чл. 124 ал. 1 и чл. 439 от ГПК. Ищецът е твърдял, че при проверка в централния кредитен регистър било установено , че в същия било вписано още през 2016г. по молба на ответника несъществуващо негово задължение , и е искал да се установи , че това задължение не съществува, а ако е възникнало – то да се установи , че е погасено по давност.

Ответникът е признал иска.

Съдът е приел, че вземането е възникнало и е уважил евентуално предявения иск по чл. 439 от ГПК, приел също, че ответното дружество е дало повод за завеждането му с вписването на задължението в ЦКР, и присъдил разноските по делото в полза на ищеца.

При тези факти, жалбата е неоснователна.

По силата на чл. 10 ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 за централния кредитен регистър , ( Обн. ДВ. бр.62 от 4 Август 2009г., последно изм. и доп.

ДВ. бр.113 от 23 Декември 2025г.), институциите и лицата по чл. 4, ал. 1( включително небанковите финансови институции като ответното дружество , са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Това не е направено от ответното дружество: от датата на получаването на исковата молба – 23.02.2026г, до датата на постановяване на обжалваното определение, ответното дружество не е предприело никакви мерки да подаде в ЦКР коригираща информация за това ,че кредитът вече не същестува , тъй като го е погасила давността за вземането на кредитора за него, независимо от това, че е признало иска и по този начин се е съгласило , че вземането е погасено по давност. След като в ЗКР е наличен запис на кредита след датата на погасяването му, то ответното дружество е дало повод за завеждането на иска и изключението на 78 ал. 2 от ГПК не е налице .

За пълнота, без значение е това , че и ищеца не се възползвал от правата си по реда на чл. 24 от коментираната наредба.

Или като краен резултат обжалваното определение потвърдено.

2 следва да бъде

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2167/22.06.2026 г. по гражданско дело № 453 по описа за 2026 г. на Районен съд – Перник, с което съдът е отказал да измени в частта му за разноските решението си по делото, под номер 316/27.04.2026г.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3